крайните й цели, но не мога да си представя, че човечеството като цяло ще спечели от тях.
— Наистина ли може да унищожи цели светове? — усъмни се Ломакс.
— Абсолютно. Виждал съм резултатите.
— Тогава Мойсей вероятно е прав, че тя стои зад пожарите.
— Кой е Мойсей и за какви пожари говориш?
— Мойсей е Мойсей Мохамед Христос — името, което използва, когато не е прекалено зает да бъде Миропомазания.
— А пожарите?
— Около двеста от неговите храмове на светове из цялата галактика избухнаха в пламъци почти едновременно. Полицията на различните светове не откри никакви следи, но са сигурни, че не са палежи, и военните са съгласни. Колкото до Мойсей, той е твърдо убеден, че са дело на Пророчицата. — Ломакс погледна към Ледения през масата. — Мислех, че е полудял… досега.
— Разбира се, че тя го е направила — съгласи се Ледения. — Тя е единственият човек, който може да го направи.
Ломакс изпи бирата си и махна за още една, която пристигна почти веднага.
— Правилно ли предполагам, че задачата на Хлапето е свързана с Пророчицата?
Ледения кимна.
— Изпратих го на света, на който живее.
— Тогава вероятно вече е мъртъв.
— Съмнявам се. Първо, казах му само да събира информация и ако тя не види бъдеще, в което той я убива, няма да счете за необходимо да го ликвидира. Освен това — добави Ледения с усмивка, — този млад човек е прозрачен като стъкло. Залагам две към едно, че вече се е продал и е минал на нейна страна.
— Каква полза ще има тя от него?
— Той е във връзка с теб и мен, а тя сигурно би се зарадвала на смъртта и на двама ни — на моята по принцип, а на твоята, защото работиш за врага й.
— Мислех, че си прекалено незначителен, за да се занимава с теб — отбеляза сухо Ломакс.
— Прекалено съм незначителен, за да преобръща галактиката да ме открие. Но ако Хлапето ме предаде… е, това е друг въпрос.
— Хрумвало ли ти е, че най-умното нещо, което можем да направим, е и двамата да отидем на почивка на Делурос VIII или на някой друг свят в центъра на Демокрацията и удобно да изчакаме, докато Миропомазания и Пророчицата взаимно се унищожат?
— Той не може да се мери с нея.
— Не може ли? Казах ти — има около триста милиона последователи!
— Триста, триста милиона, три милиарда, няма значение. Ако се опълчи срещу нея, ще загуби.
— Какви сили има тя?
— Вижда бъдещето.
— Тогава ще знае къде да се скрие, за да не я намери. Не бих нарекъл това победа.
— Не разбираш — продължи Ледения. — Тя може да вижда всяка възможност, всеки вариант на бъдещето. И когато види този, който иска да се случи, тя знае и как да манипулира събитията, които ще доведат до него. — Той отново млъкна, сети се за питието си и отпи от чашата. — Вземи онези пожари. Не смяташ, че има агенти на двеста свята, които да ги извършат, нали?
— Няма никакви признаци за палеж — призна Ломакс.
— Разбира се, че няма.
— Тогава как го е направила?
— Седяла е и се е взирала в бъдещето — в стотиците, може би милионите варианти на бъдещето, и е видяла, че в един от тях човек изтървава запалена цигара, в друг, че метеор пада върху храм, в трети, че някой оставя пътечка, напоена с олио, в един от складовете, и така нататък.
— Добре, видяла е всичко това. И как го е накарала да се случи?
— Не знам. Не съм бил там. Но съм я виждал и преди. Ще трепне, ще промени позата си или ще се премести на друго място, или…
— А ако не успее да види как да избяга от неприятностите?
— Тогава ще чака, докато успее — отвърна Ледения. — И преди е била хващана — но никога не е оставала в плен. А — добави той мрачно, — нещата не са се развили добре за тези, които са я хващали.
— Добре, значи никой не бива да се приближава до нея. А какво ще спре Миропомазания да обсади планетата й с бойни кораби и да я заличи?
— Не знам. Може би метеор ще се завърти и ще ги помете или екипажите ще хванат някакъв вирус, или оръжията ще засекат. А може и бомбите да експлодират и да убият всички живи същества на планетата, освен нея.
— Тогава как се побеждава някой като нея?
— Мислил съм по този въпрос почти цялата минала седмица.
— И?
— Може и да има начин, но не съм сигурен.
— С такава като нея е по-добре да си сигурен.
Ледения поклати мрачно глава.
— С нея никога не можеш да си сигурен. Всичко, което имаш, е надеждата.
Внезапно откъм казиното долетя пронизителен вик — миньор беше ударил печалба на рулетката. Мъжът подскочи няколко пъти от радост, обърна чиповете си в пари и предложи да почерпи всички клиенти — доста разумно предложение, защото имаше само шест души в казиното и четирима на бара.
— Та докъде бях стигнал? — Ледения се обърна обратно към Ломакс.
— Казваше, че има начин да я победиш.
— Е, поне има такава възможност.
— Ще ми кажеш ли каква е тя?
— Ще направя дори нещо повече. Ще те взема за помощник.
— О? И как?
— Дойде тук по работа, нали?
— Дойдох тук да ти кажа какво съм научил — поправи го Ломакс.
— Дойде да ме убиеш по заповед на Миропомазания.
— Е, поне той си мисли така.
— Имам нужда от неговата помощ за моя план — продължи Ледения. — Естествено на мен няма да ми помогне, но има голяма вероятност да послуша теб.
— И защо, по дяволите, да го прави? Ще му докладвам, че си напуснал Последен шанс, преди да пристигна тук. — Той замълча, после се усмихна студено. — Дори и да ми повярва, няма да има кой знае каква полза от мен. — Той размисли над перспективите. — Може би ще страня от него и ще живея от първоначалната вноска, която ми даде за твоето убийство.
— Не — прекъсна го Ледения. — Няма да му пробутваш очевидната лъжа, че не си ме намерил, и няма да се криеш от него. Казах ти — имам нужда от неговата помощ.
— И какво трябва да направя?
— Ще спечелиш доверието му и после ще се изкачиш няколко стъпала в организацията му, за да можеш да ми бъдеш още по-полезен.
— И как си мислиш, че ще успея да го направя? — настоя Ломакс.
Ледения се усмихна.
— Като ме убиеш, разбира се.
21.
Бяха в офиса на Ледения. Ломакс, седнал в ъгъла под многобройните почетни значки и награди, дадени на Карлос Мендоса за неговата петнадесетгодишна служба за правителството, разглеждаше различните ръчни оръжия. Накрая вдигна глава.
