— Знам каква трябва да бъде, но все още има прекалено много променливи и неизвестни величини в уравнението — тя се обърна и го изгледа. — Именно затова си тук.
— Какво очаквате да направя? — попита Хлапето.
— Имам много задачи за теб, а ако успееш да ги свършиш, ще бъдеш богато възнаграден. Провалиш ли се, със сигурност ще умреш.
Хлапето въобще не се стресна.
— Това е глупаво. Защо просто не прочетете бъдещето и не ми кажете какво да правя, за да успея?
Тя поклати глава и отново погледна към езерото.
— Това предполага, че има само едно бъдеще — отговори тя. — А както вече ти обясних, вариантите на бъдещето са повече, отколкото песъчинките на плажа. Все още не мога да видя всички еднакво ясно.
Хлапето седна на канапето и простря ръце на облегалката зад гърба си.
— Добре. Тогава ми кажете каква е следващата ми задача.
Тя се обърна към него, но той отново имаше усещането, че гледа покрай и през него в бъдещето.
— Ще убиеш Мойсей Мохамед Христос, който се нарича още Миропомазания.
— Просто така? — попита усмихнато Хлапето. — Той вероятно е пазен по-добре от Секретаря на Демокрацията и сигурно е добре скрит.
— Знам къде е.
— Колко телохранители има?
Тя вдигна рамене.
— Няма значение. Неговите телохранители, с едно изключение, няма да ти създадат проблеми.
— Кой ще ми създаде проблеми?
— Феликс Ломакс.
— Гробокопача? Какъв проблем може да създаде той? За Бога, той все още мисли, че работя за него и за Ледения.
— Ще разбере.
— Ако вие не му разкриете, няма — каза уверено Хлапето. — Или искате да кажете, че е телепат?
— Нито той, нито аз сме телепати — отговори Пенелопа. — Но от друга страна, не сме и глупаци. Той ще те види и ще се досети защо си там.
Хлапето размисли над думите й и вдигна рамене.
— Тогава ще го убия.
— Няма да е толкова лесно, колкото си мислиш.
— Убих Мбоя, нали?
— Аз бях там да ти помагам.
— Вие дори не си помръднахте пръста. Убих го съвсем сам.
— Не съм помръднала дори пръст? — повтори тя с усмивка. — А защо според теб пистолетът му засече?
— Е, след това — отвърна неохотно Хлапето.
— Ти наистина си вярваш, а? — попита тя с въздишка. — Ти си глупак, фидо.
— Казах ви да не ме наричате така! — извика грубо той.
Тя го погледна развеселено.
— Мислиш, че ще ме уплашиш? Или че и мен ще убиеш толкова лесно, колкото Черната смърт?
Той я погледна сърдито, но не отговори.
— Възхищавам се на проявите на характер във всяко младо животно, дори и в млад мъж — продължи тя. — Но ако още веднъж го проявиш спрямо мен, ще се наложи да те накажа. Там има много мъже, които трябва да бъдат убити. Необходимо е да се научиш да направляваш яростта си… Трябва също да се научиш, че да си млад, силен и бърз, дори безстрашен не е достатъчно, за да се изправиш срещу противник като Феликс Ломакс.
— Хайде де — подхвърли небрежно той. — Ако загазя, вие ще направите както в случая с Мбоя и всичко ще свърши. Защо се опитвате да го изкарате по-сложно, отколкото е?
— Ще бъдеш на стотици, може би хиляди светлинни години от мен — каза тя, — Не мога да контролирам събитията с такава прецизност от толкова голямо разстояние. Ако можех, нямаше да имам нужда от теб.
— Мога да се справя и без вас — рече уверено той.
— Ако задачата беше непосилна, нямаше да те изпращам. Презирам безсмислените загуби.
— Е, тогава?
— Знам, че можеш да убиеш Миропомазания. Но не знам дали ще го направиш наистина.
— Благодаря за доверието — каза саркастично той.
— Има много варианти на бъдещето, в които го убиваш, и няколко, в които убиваш и Феликс Ломакс. Но има и почти толкова, в които ти лежиш мъртъв в краката на Ломакс.
— Никой от последните няма да се случи.
— Надявам се, но не знам със сигурност.
— Аз знам — Хлапето замълча за миг. — Веднага след като се погрижа за Гробокопача и Миропомазания, вероятно ще тръгна след Ледения.
Тя поклати глава.
— Той е единственият мъж, от когото някога съм се страхувала. Няма да го убиеш.
— Той е един старец, който оставя други хора да се бият заради него.
— Няма да се изправиш срещу него нито сега, нито в бъдеще.
— Но аз мога да се справя с него!
— Той беше отговорен за смъртта на единствения човек, когото някога съм обичала — каза тя толкова тихо, че Хлапето трудно долови думите й. — Той е мъжът, който убеди Демокрацията да се опита да ме убие. — Тя млъкна, а спомените нахлуваха в съзнанието й. — Той е причината да остана затворена на Хадес, след като подредих събитията и организирах бягството си. Когато и да страдах — а аз съм изстрадала доста, повярвай ми, той беше в дъното на нещата.
— Още една причина да го убия.
За пръв път, откакто я познаваше, безизразната маска падна от лицето на Пенелопа. Тя обърна лице към него, а очите й блестяха с ужасяваща омраза.
— Той е мой — прошепна тя.
Хлапето напусна Моцарт шест часа по-късно. Докато корабът му излизаше от орбита, той все още размишляваше над невероятната ярост в гласа на Пенелопа и чувстваше облекчение, че всичко, което трябва да направи, е да се изправи срещу най-добрия убиец и най-могъщия фанатик в галактиката. Не завиждаше на Ледения.
А далеч зад него Пенелопа Бейли притискаше своята кукла до гърдите си и се чудеше какъв би бил животът й, ако се беше родила обикновена жена. Тогава осъзна, че за пръв път от много години плаче. Изтри сълзите от бузите си, отпъди всички мисли за нормален живот и отново започна да подрежда различните варианти на бъдещето.
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ
КНИГА НА МИРОПОМАЗАНИЯ
20.
Феликс Ломакс се събуди стреснато, защото корабът му сигнализира, че е получено съобщение. Изправи се рязко, примига бързо няколко пъти и заповяда активиране на екрана.
Веднага се появи холограма на Мило Корбеккиан с ясна гледка на планината Олимп през прозореца зад бюрото му.
— Добро утро, Гробокопачо. Трябваше ми малко време да те открия.
Ломакс вдигна рамене.
— Ледения постоянно е в движение. Изпуснах го на Сладка вода, а после и на Конфуций IV… Не се
