старае да прикрие следите си. Рано или късно ще го настигна.
— Съвсем скоро — съгласи се Корбеккиан. — Току-що научих, че най-накрая се е върнал на Последен шанс.
— Сигурен ли си?
— Моят източник твърди, че го е видял.
— Забелязвам, че твоят източник не смее да се изправи срещу него — рече хапливо Ломакс.
— Миропомазания възложи задачата на теб. Никой от нашата организация няма да се опита да го убие, докато ти не се провалиш.
— Няма да се проваля. Само се приготви да изпратиш втората част от парите на сметката ми, като се чуем следващия път.
— Имаме споразумение. Няма да го нарушаваме.
— Дано!
Ломакс прекъсна връзката и даде курс на навигационния си компютър към Последен шанс, в отдалечения край на Вътрешната граница. После откопча колана, проправи си път в претъпкания кораб към тоалетната, обръсна се, взе един сух душ и се почувства малко поосвежен. Избра няколко мутирали плода от кухнята, заповяда на компютъра да му свари кана с кафе и седна да изяде портокалите без кори и сладките лимони.
Бяха изминали две скучни седмици, откакто срещна Миропомазания. Нямаше намерение да настига Ледения, където някой лоялен служител на новия му работодател може да ги види, затова нарочно тръгваше по грешни следи и стигаше на Сладка вода и Конфуций доста след като неговата плячка бе изчезнала. Не искаше да се свързва с Ледения по междукосмическото радио и да му каже за откритията си, защото не бе сигурен дали хората, които работеха на различните станции, не бяха последователи на Миропомазания. Така че пилееше времето си в очакване Ледения да се върне на своя свят.
В същото време бе успял да научи доста неща за империята на Миропомазания и стигна до заключението, че Мойсей Мохамед Христос всъщност представлява сериозна заплаха за всички светове по покрайнините на Демокрацията, а вероятно и по цялата Вътрешна граница. Може би държеше в подчинение легионите си благодарение на религията, която бе измислил, и все пак той беше всичко друго, но не и обикновен фанатик. Организацията му бе изградена според военните закони и действаше като по часовник. Всеки човек знаеше мястото си, на кого рапортува и какво се очаква от него. Финансирането му бе доста сложно: Миропомазания прекарваше по-голямата част от капиталите си през верига от четири свята в рамките на един галактически стандартен ден, като получаваше лихва от всяка банка за работните часове, преди да прехвърли капитала в следващата.
Освен това беше подготвен и за неочакваното. Например подпалването или каквото и да се бе случило с онези църкви. На следващата сутрин Миропомазания имаше името на всяка пострадала сграда, на всеки загубен член на организацията, всеки полицейски рапорт какво се е случило и кой може да е отговорен. Бяха пръснати пари, направени допълнителни планове и организацията действаше, като че ли нищо не се беше случило.
Колкото до самия Миропомазан, Ломакс прецени, че ако беше само малко по-циничен и недоверчив, щеше да притежава нужните качества за убиец. Беше се срещнал с него два пъти, но все още не знаеше дали си има работа с религиозен маниак, опитен политик, невероятен тактик или комбинация и от трите.
Ломакс приключи с яденето си, взе кафето и се върна в пилотската кабина. Може би това беше най- неудобната част от кораба, но кой знае защо той обичаше да стои именно тук. Не беше защото не можеше да управлява кораба или оръжията с гласа си от койката или да накара компютъра да даде холограма на екрана на всяко място в кораба, но по някаква причина той четеше, спеше и пиеше на пилотското място. Тук се чувстваше по-близо до действието, макар да знаеше, че това е погрешно впечатление и че всъщност не се извършваха кой знае какви действия.
Така че той бездействаше, четеше, спеше, мислеше и два дни по-късно компютърът му съобщи, че са пристигнали и влизат в орбита около Последен шанс. Помоли за разрешение да кацне, получи необходимите координати и някакви си двадесет минути по-късно беше на планетата.
Измина прашния километър и половина от космодрума до „Краят на пътя“, влезе и се огледа за Ледения — той седеше сам на една маса близо до входа и държеше висока чаша в ръка.
Ломакс се приближи с ръце далеч от тялото, в случай че Ледения не бе получил съобщението или не му бе повярвал.
— Добър ден, Гробокопачо — поздрави го старецът усмихнат.
— Добър ден — отвърна Ломакс. — Може ли да седна?
— Разбира се. Искаш ли нещо студено за пиене?
— Една бира ще ми дойде добре.
Ледения махна на един от барманите, който веднага донесе халба бира.
— Благодаря — Ломакс отпи голяма глътка. — Знаеш ли, някой ден трябва да помислиш над въпроса да павираш улиците.
— И клиентите ми да престанат да идват, умрели от жажда? — изкиска се Ледения, — Не ставай глупав. — Усмивката изчезна от лицето му. — И не си сваляй ръцете под масата, докато не приключим разговора.
— Хлапето не те ли намери? — попита Ломакс.
— Напротив.
— Тогава си получил съобщението ми.
— Да. Въпросът е дали му вярвам.
— Добре, вярваш ли?
— Вероятно, но нека първо поговорим.
— Съгласен съм — рече Ломакс. — Къде е Хлапето? Изрита ли го оттук?
— Не съвсем. Изпълнява една моя поръчка… А сега ми разкажи за Миропомазания. Кой е и защо иска смъртта ми?
— Той е религиозен фанатик — отвърна Ломакс. — Организацията му се разпростира над повече от три хиляди свята, има около двеста милиона ревностни последователи, които вярват, че пряко общува с Бог. Ще тръгнат против самата Демокрация, ако им заповяда.
— И какво общо имам аз с това?
— По някое време той открил или си измислил враг, за когото вярва, че е по-могъщ и от Демокрацията или поне че представлява по-голяма заплаха за него. Казва се Пророчицата. — Ломакс помълча малко. — Тя е някакъв вид бандит или убиец по Границата и очевидно ти си се изправял срещу нея и преди. Нещо повече, преживял си тази среща и това го кара да мисли, че сте в съюз.
— Логичен извод — отбеляза Ледения. — Грешен, но логичен… Добре, вече можеш да си отпуснеш ръцете.
— Логичен? — повтори Ломакс и се намръщи. — Искаш да кажеш, тази жена е толкова могъща, че ако си още жив, го дължиш не на собствените си способности, а на нещо друго?
— Разбирам защо той мисли така.
— Защо тя пази самоличността си в тайна? — попита Ломакс. — През последните четири-пет години съм чувал името й може би едва три пъти.
— Чувал си за нея и преди — Ледения почти се усмихна. — В миналото е имала и други имена.
— Например?
— Гадателката и Оракула.
— Искаш да кажеш, че Оракула и Пророчицата са един и същ човек?
— Точно така.
— И доколко си застрашен от нея?
— Вероятно не повече, отколкото си и ти. Което не значи, че не съм в опасност. Всички сме.
— Не разбирам.
— Искам да кажа, че се съмнявам да желае точно моята смърт. Би означавало, че е надарена с човешки чувства и емоции, а не съм сигурен, че все още ги притежава, ако въобще някога ги е имала… Но това не значи, че цялата раса не е в опасност. Тази жена може да унищожава цели планети. Не знам какви са
