— Няма да ти потрябва.
— Ти не ги познаваш! Онзи вляво е Кървавия Бен Мастърс. Убил е двадесетина души съвсем сам, а с очите си съм виждал как пеленорецът разкъсва хора на парчета!
— Млъквай и не се бутай между шамарите — каза спокойно Найтхоук. Той вдигна глава, когато тримата убийци дойдоха до масата. — Мога ли да ви бъда полезен с нещо, приятели?
— Да — каза Мастърс. — Можеш да внимаваш на кого купуваш питиета, когато си в Клондайк.
— Имате предвид приятеля ми Гущера? — попита невинно той като посочи към Малой. — Изглеждаше ми доста жаден.
— Много добре знаеш кого имам предвид — изръмжа Мастърс.
— А! Става дума за красивата млада дама, която танцуваше.
— Почваш да схващаш.
— Но и тя ми изглеждаше жадна. Освен това, не ми се вижда честно след като Маркиз Куинсбъри има цяла планета, че да притежава и нея.
— Играеш си с огъня — каза пеленорецът със силен извънземен акцент.
— Приеми го като приятелско предупреждение — добави Мастърс.
— Ами, благодаря ви, че сте се загрижили — сви рамене Найтхоук. — Вече ще внимавам на кого купувам питиета.
— Добре.
— Е, несъмнено пак бих почерпил младата дама — каза Найтхоук като се изправи, докато тримата си тръгваха. — Но ще внимавам да не поръчвам на такива боклуци като вас и грозното ви сиво животно.
Преди още да се е обърнал изцяло към масата, Кървавия Бен Мастърс държеше пистолет, но Найтхоук беше още по-бърз. След кратка схватка Мастърс и другият човек се строполиха на пода, поразени от лазерния пистолет на Найтхоук. Овъглената им плът пушеше.
Едрият пеленорец нададе вик и се хвърли към Найтхоук, но младежът реагира със светкавична бързина — отстъпи встрани и нанесе убийствен удар с дулото на пистолета си в тила му. Кожата се разкъса, оттам бликна лилава кръв и извънземният падна на земята.
— Всички бяхте свидетели — каза Найтхоук, без да повишава тон.
— Несъмнено, беше самозащита — добави Малой, изненадан, че е все още жив. — Кървавия Бен пръв посегна към пистолета си. Ще свидетелствам за това!
Никой не продума почти цяла минута, докато Найтхоук държеше лазерния си пистолет в ръка, отпусната до хълбока, но в бойна готовност. Накрая някой от тълпата проговори:
— На кого му влиза в работата? — и след секунди всички се върнаха към предишните си занимания.
— Имате ли някакви служители на реда тук? — попита Найтхоук като прибра пистолета и седна на мястото си.
— Би било безсмислено — отговори Малой. — На Тундра нямаме никакви закони, освен тези, които Маркиза измисля.
— Тогава кой ще се погрижи за телата? — продължи Найтхоук, загледан в труповете.
— Има някакви роботи, които разтребват — каза Малой. — Скоро ще дойдат и ще ги откарат.
— И дотогава просто ще си стоят тук? — изненада се Найтхоук.
— Предполагам.
Джеф огледа казиното. Никой не обръщаше внимание на телата; все едно бяха невидими.
— Като че ли нищо не се е случило. Помислих си, че се шегуваш като каза, че тук няма никакви закони.
В същото време дойдоха два малки робота с въздушна машина. Натовариха човешките трупове, след което сложиха извънземния върху тях. Чу се звук от претоварен мотор и машината плавно кацна на пода. Роботите свалиха извънземния и отлетяха с хората.
— Ти си невероятно добър — каза Малой с възхищение. — Дори започвам да си мисля, че може би имаш шанс срещу Маркиза. В честен двубой.
— Благодаря.
— Това, обаче, няма значение — добави Малой. — Маркиза не вярва в честните битки.
— Значи е на път за насам?
— Ако е на Тундра.
— А ако не е?
— Не се тревожи — все някой ще му доложи за теб — отговори Малой. — Ти уби трима от неговите служители. Не може да те остави да се измъкнеш. Не му прави чест.
Найтхоук отново огледа помещението като обмисляше откъде може да дойде следващата атака. Най- накрая се обърна към Малой.
— Искам отново да отидеш при бармана.
— Нали няма да я черпиш пак? — попита дребният човек недоверчиво.
Найтхоук поклати глава.
— Искам да му кажеш, че ако следващият човек, който се изправи срещу мен, не е Маркиза, ще го сметна за директна атака от
— Сигурен ли си? — учуди се Малой — Искам да кажа, по дяволите, той не може нищо да направи, ако някой се опита да те убие.
— Кой мислиш е казал за мен на онези тримата? — отвърна Найтхоук гневно. — Приключих с подчинените. Ако Маркиза е наблизо, барманът ще знае как да се свърже с него.
Двата робота се върнаха да приберат пеленореца. Малой ги наблюдаваше, докато товарят тялото и се отдалечават, след което вдигна поглед. Изведнъж на люспестото му лице се изписа ужас.
— Ъ, няма да се наложи — каза той с треперещ глас.
Найтхоук проследи погледа на Малой. Един висок мъж се беше втренчил в него. Имаше буйна червена коса, светлосиви очи и най-квадратната челюст, която Найтхоук бе виждал. Беше висок около два метра, с широки рамене — як, без да е дебел, и притежаваше животинска грация, която рядко се срещаше при по- ниските хора. Имаше дълбок белег на лявата буза, който започваше от ъгълчето на окото му и свършваше върху челюстта. Но вместо да го прави странен или грозен, белегът като че ли допълваше обаянието му.
А мъжът действително имаше обаяние: като че ли изпълваше цялото помещение. Всичко в него беше по-голямо от самия живот. Не личеше да носи оръжие. Държеше бутилка извънземен ликьор в едната си ръка и празна чаша в другата.
Найтхоук веднага разбра, че това е Маркиз Куинсбъри. Тълпата се разцепи като по поръчка, докато огромният, червенокос мъж се приближаваше към масата.
— Ти си мъртъв — каза той на Малой, след което го игнорира като че ли беше някакво незначително насекомо и насочи вниманието си към Найтхоук. — Казваш се Джеферсън Найтхоук.
Джеф просто го гледаше.
— Убил си трима от моите хора.
Найтхоук не отговори.
— Май не си много приказлив, а? — попита Маркиза.
— Не чух никакви въпроси — отвърна Найтхоук.
Маркиза кимна одобрително.
— Добър отговор.
Той седна на масата, поръча една празна чаша и си наля от бутилката, която носеше.
— Искаш въпрос? Ей сега ще ти задам един.
Сините очи бяха приковани в тези на Найтхоук.
— Кой ти позволи да убиеш трима от моите хора в собственото ми казино?
— Те първи посегнаха към оръжията си.
— Това няма значение — каза Маркиза. — Те ми принадлежаха, а ти си ги убил. — Той направи зловеща пауза. — Как смяташ да компенсираш това?
— Ами, предполагам, че мога да намеря други трима глупаци и да ви ги доставя — отвърна Найтхоук.
