Перфектен убиец

— Наричаш хората ми глупаци?

— Да.

Маркиза го гледа известно време, след което се разсмя високо.

— Харесваш ми, Джеферсън Найтхоук. — Той поклати глава с престорена тъга. — Огорчен съм, че трябва да посоча точно теб като пример за глупак.

— Тогава не го правете — каза Найтхоук.

— Нямам избор — въздъхна Маркиза. — Колко дълго бих се задържал на поста си, ако позволявах на всеки да ухажва моята жена и да убива моите хора?

— Повече, отколкото ти остава, преди да умреш, ако не си тръгнеш веднага — каза Найтхоук и опря дулото на лазерния си пистолет в корема му под масата, където никой друг не го виждаше.

Маркиза беше слисан.

— Ще ме убиеш пред двеста свидетели?

— Предпочитам да не го правя.

Маркиза се ухили.

— Бих се обзаложил, че предпочиташ да не го правиш.

— От друга страна, нямам намерение да се оставя ти да ме убиеш пред двеста свидетели.

— Прибери пистолета — каза Маркиза. — Не съм въоръжен.

— Чух, че държиш на думата си — започна Найтхоук. — Обещай, че няма да ме убиеш и ще те пусна.

— Не мога да обещая такова нещо — усмихна се Маркиза. — Кой знае какво крие бъдещето? — Той се замисли за миг. — Но ти давам дума да не те убивам днес. Съгласен ли си?

Найтхоук кимна.

Маркиза стана, обърна се и тръгна да излиза. Точно когато Найтхоук помисли, че всичко е приключило или поне е отложено, той усети как някой сграбчва ръцете му, извива ги зад гърба и грубо го изправя на крака. Намери се неподвижен в ръцете на десетина души.

— Хубаво е да имаш приятели — каза Маркиза като се обърна отново към Найтхоук. — Но, разбира се, ти няма как да знаеш това.

Найтхоук направи гримаса и за момент погледът му попадна върху Малой, който не беше помръднал, откакто Маркиза беше влезе в казиното.

— Той? — Маркиза се разтресе от презрителен смях. — Това не е приятел, това е паразит.

— Пусни ме и ще се изненадаш колко малко приятели са ми нужни — възрази Найтхоук.

— Е, младите все така се перчат — развесели се Маркиза. — Половината адреналин, половината тестостерон, а като цяло — пълна глупост.

Той кимна на двама от хората си, които бързо взеха оръжията на Найтхоук и го претърсиха за други скрити — извадиха два ножа и малък звуков пистолет.

— Имаш доста играчки — отбеляза Маркиза. — След като те обезоръжихме, може би ще ми кажеш защо си ме търсил.

Найтхоук хвърли поглед наоколо и видя, че е обкръжен от враждебна тълпа — хора и извънземни, след което отново погледна Маркиза.

„Мисли бързо. Какво би направил той?“

— Искам да ти направя делово предложение — каза той най-накрая.

— Ами, какъв късмет, че наминах точно сега, нали? — Маркиза махна с ръка. — Искам да кажа, преди да си очистил клиентите ми до крак.

— Мислех, че така ще привлека вниманието ти — призна Найтхоук.

— О, привлече го доста успешно, млади момко — присви очи Маркиза. — Предлагаш уиски на жена ми и вместо да се държиш като нормален посетител, убиваш трима от моите хора. Така определено привлече вниманието ми. — Той млъкна и погледна Найтхоук. — Просто кажи какво искаш.

— Наеми ме.

— Моля?

— По-добър съм от двадесет от твоите хора взети заедно — каза Найтхоук. — А ще искам да ми плащаш само колкото за десет.

Маркиза го гледаше, а по лицето му можеше да се види, че се забавлява.

— Трудно ми е да преценя дали си много млад или много глупав.

— Много добър.

— Знаеш ли колко много добри мъже съм убил?

— Нямам никаква представа.

— Шестдесет и четири.

— А колко от тях стояха пред теб неподвижни, приклещени от хората ти?

Маркиза отново се усмихна — развеселен и доволен.

— Пуснете го.

Ръцете на Найтхоук вече бяха свободни.

— Добре — кимна Маркиза като сви ръцете си в огромни юмруци, — да видим какво можеш. Междувременно, ще ти покажа какво се случва с безочливите младежи, които убиват моите хора на моя свят.

Маркиза замахна. Найтхоук видя приближаващия удар, но рефлексите му не бяха достатъчно добри и секунда по-късно усети как хрущялът на носа му изпука.

— Добре ли си? — попита Маркиза с престорена загриженост. — Изглеждаш ужасно.

— Ще оживея — отговори Найтхоук като се завъртя и замахна с крак. Ако ударът беше улучил противника му, щеше да го отхвърли на метри разстояние, но Маркиза отскочи и успя да го избегне.

— А, и още нещо — Маркиза лъжливо замахна с лявата ръка, след което отправи унищожителен удар с дясната, но не улучи.

— Казвай — Найтхоук бързо удари Маркиза два пъти в брадичката. След това се опита да му разбие носа, но той отклони удара.

Маркиза грабна една чаша, пълна с лебедов коняк и я лисна в очите на Джеф.

— Тук се бием по правилата на Маркиз Куинсбъри.

— И какви, по дяволите, са те? — премигна яростно Найтхоук, отстъпвайки назад.

Маркиза се ухили.

— Мислех си, че няма да попиташ — отвърна той, вдигна един стол над главата си и го запрати към Найтхоук. — Такива, каквито аз реша.

Последва удар с крак, но Найтхоук се сниши, протегна ръка под краката на Маркиза и ги дръпна нагоре. Той изгуби равновесие и се стовари по гръб с трясък.

Найтхоук го ритна два пъти, но при третия Маркиза успя да сграбчи стъпалото му и да се завърти. Найтхоук се просна на земята, но след секунда отново беше на крака.

— Знаеш ли, никак не си слаб — каза Маркиза, а след като избегна един удар, пристъпи напред и замахна към корема на Найтхоук. Той се преви на две, за да се защити. След това изчака Маркиза да се надвеси над него и вдигна рязко глава — брадичката му се разцепи.

— По дяволите! — изрева Маркиза. По ризата му шурна кръв. — Заболя ме!

— Точно затова те ударих — изръмжа Найтхоук и нанесе удар с лявата си ръка по дясното око на Маркиза.

Той се стовари на пода, но все пак успя да протегне крак и да препъне Найтхоук.

— Добър си, трябва да ти се признае — изхриптя Маркиза задъхано, докато се отдръпваше.

— И теб си те бива — промърмори Найтхоук през разцепените си устни.

— Слушай — предложи Маркиза, — какво ще кажеш да те черпя едно питие и после да направим втори рунд.

— Звучи добре — съгласи се Найтхоук и го последва на бара.

Барманът хлъзна две големи халби бира към тях.

— Нали няма да се правиш на прекалено горд и ще ме оставиш да платя? — попита Маркиза.