Прераждането на убиеца

— Добре ли се чувствате?

— Направо чудесно.

— Дошъл съм, за да…

— Знам защо сте дошъл — прекъсна го Касандра Хил. — Съжалявам, че сте си губили напразно времето, но аз не съм отвлечена от Ибн бен Калид. Тук съм по своя собствена воля.

— Ами искането за откуп?

— Ибн бен Калид намери добър начин да измъкне два милиона кредита от баща ми. Когато си решил да вдигаш бунт, си принуден да правиш такива неща.

— И вие не се опитахте да го спрете?

— Вече нищо не ме свързва с баща ми. Той е злодей и корумпиран човек. Надявам се Ибн бен Калид рано или късно да го изправи пред съда.

— Лошо, много лошо — намръщи се Найтхоук.

— Защо?

— Защото така или иначе ще ви върна при него.

— Но нали вече ви казах, аз не съм отвлечена — възкликна тя. — И доколкото познавам баща си, готова съм да се обзаложа, че той повече се интересува от смъртта на Ибн бен Калид, отколкото от моето освобождаване.

— Имате основание да мислите така — призна Найтхоук.

— Какво ви притеснява тогава?

— Съчувствам ви, но нямам никакъв избор.

— Напротив, можете да си тръгнете и да забравите, че някога сте ме виждали — отговори Касандра.

— Не е толкова просто — каза Найтхоук. — Животът на един много скъп за мен човек зависи от това дали ще ви върна обратно при баща ви.

— Но аз не искам да се връщам. — Тя кимна с глава към Мелисанда. — Можете да питате тая балатайска жена дали говоря истината.

Найтхоук се извърна към Мелисанда.

— Тя, разбира се, е искрена, нали?

— Не.

— Това е лъжа! — извика Касандра.

— Тя не иска да се връща — продължи Мелисанда. — И ненавижда баща си още от самото си раждане. Въпреки това в отговорите й имаше голяма доза неискреност — бих го определила като умишлено заблуждаване.

— Щом открием Ибн бен Калид, ще разберем колко от казаното е било истина — каза Киношита.

Мелисанда отново политна назад, сякаш някой боксьор я беше уцелил с ръкавицата си в главата.

„Проклет да съм — помисли си Найтхоук. — Май всички парчета от пъзела най-сетне си отидоха по местата.“

— Мисля, че това би било загуба на време, нали така, мис Хил? — рече Найтхоук.

Тя го изгледа студено.

— Не смятам, че от него ще научите нещо повече от това, което ви казах преди малко.

— Ще видим дали е така — закани се Киношита.

— Напротив, вече е ясно — обърна се към него Найтхоук.

— Това пък какво означава?! — ахна Киношита.

Найтхоук се втренчи в Касандра Хил.

— Вие ли ще им го кажете или оставяте това на мен?

— Преотстъпвам ви тази чест — гласеше отговорът.

— Какво трябва да ни кажеш? — не издържа Киношита.

— Касандра Хил е само едно от нейните имена — изрече бавно Найтхоук. После замълча, за да сгъсти още повече напрежението. — Можете да се запознаете с Ибн бен Калид!

Осемнадесета глава

— Ти си луд! — извика Киношита.

— Аз ли съм луд? — повтори Найтхоук, после посочи Мелисанда. — Тогава питай нея!

— Той е прав — отвърна жената.

— Но в това няма никакъв смисъл!

— Напротив, няма нещо по-логично — каза Найтхоук. — Вече знаем, че ненавижда баща си до смърт. Можем да допуснем, че и той е корумпиран като всички останали политици, след като е платил на адвокатите да дадат ход на едно противозаконно деяние. Не стига това, ами финансира и моята мисия, а всички добре знаете каква е крайната ми цел — Найтхоук замълча. — Предполагам, че това продължава от много време насам. Ако като малка Касандра е била свидетел на всички негови незаконни действия, то тя има достатъчно данни, за да го атакува. И тъй като предпочита да не го прави открито по ред причини — от запазване анонимността на нейните източници на информация до съхраняване на собствения си живот — очевидно се нуждае от нова самоличност.

— Но Ибн бен Калид е мъжко име!

— Това само потвърждава факта, че умее да прикрива дирите си много по-добре, отколкото всеки друг от нас.

— Освен това Ибн бен Калид действа вече близо десет години — продължи да упорства Киношита, отказвайки да приеме, че е сгрешил. — Излиза, че тя е започнала всичко това още като малко девойче. Кой би последвал едно невръстно момиче в такава решителна битка?

— Ти май още нищо не си разбрал — прекъсна го Найтхоук. — Поразмисли спокойно, Ито, върни се назад във времето. Нали обиколихме надлъж и шир цялата Граница — колцина от последователите на Ибн бен Калид са се срещали с него лице в лице? Ето защо тяхното командване е построено върху толкова сложна система. Сигурно онези, които знаят, че Ибн бен Калид всъщност е Касандра Хил, се броят на пръстите на двете ръце.

— Деветнайсет, ако трябва да сме точни — обади се Касандра.

— Проклет да съм, ако разбирам нещо! — промърмори разколебан Киношита.

— Най-вероятно точно така ще стане — рече тя, после внезапно се обърна към Найтхоук. — И след като вече всичко е ясно, какво смятате да предприемете оттук нататък?

— Нищо, поне засега.

— Целта на нашата мисия е да я убием — намеси се Петкан.

— Я не се прави на глупак — рязко го прекъсна Найтхоук. — Мислиш ли, че тя би се разкрила, ако не е сигурна, че нямаме изход за бягство? — Той погледна Касандра. — Колко дула са насочени към нас точно в този момент?

— Осем — отвърна тя. После продължи: — Знам колко сте добър с оръжието, Перфектни убиецо. Но сега няма как да видите противника. Дори вие не бихте могли да ги застреляте всичките, преди някой от тях да пусне фаталния куршум.

Найтхоук внимателно огледа пустото заведение.

— Добре тогава, козовете са във вас. А сега какво?

— Какво ли? Сега двамата ще си поговорим.

— За какво?

— Какви са плановете ви, ако оцелеете след тази среща? — попита тя. — Платили са ви да върнете Касандра Хил на баща й и да убиете Ибн бен Калид. Не можете да направите нито едно от двете.

Вместо отговор Найтхоук си сипа едно питие.

— Виж, това ще трябва да го пообмисля — каза накрая.

— Имате и друга възможност — подхвърли Касандра.

— Винаги има.

Тя огледа неговия екип.