Прераждането на убиеца

— Всички останали — излезте и ни изчакайте навън. Искам да говоря на четири очи с Перфектния убиец.

Групата стана и се отправи към вратата.

— Я чакайте малко — твърдо изрече тя. — Ей, ти, червеният!

Петкан се обърна.

— Остави оръжията си тук, на масата!

— Защо само аз? — попита хуманоидът.

— Защото ти нямам вяра. Прави каквото казах!

Петкан вдигна рамене с привидно безразличие и свали от себе си многобройните и разнообразни пистолети. Тръсна ги на масата и последва останалите.

— Май одобрявате постъпката ми — отбеляза Касандра, сядайки срещу Найтхоук.

— Правилно го избрахте. Той може да ни види сметката дори само като ни гледа.

— Тогава защо сте го наели?

— Ако не работеше за мен, щеше да ме преследва — отговори Найтхоук. — Така поне мога да го държа под око. Пък и…

Той замълча.

— Пък какво?

— Все пак не сме тръгнали на екскурзия, нали така? — продължи Джеферсън. — Той е много добър в работата си.

— Чух как е „работил“ на Целестра.

— Тогава си мислеше, че ме спасява — отговори Найтхоук. — Не мога да го виня за това.

— Можехте поне да го скастрите за неправилна преценка на ситуацията.

Найтхоук разтърси глава.

— Това няма нищо общо с преценката. Той винаги ще намери добър претекст да избива хора. Този, с който номерът му мина пред мен, беше от най-добрите.

— Ами останалите? — продължи да разпитва Касандра. — Имате ли им доверие?

— Не се доверявам на никого. Важното е, че не се притеснявам да застана с гръб към тях.

— Казват, че Киношита бил наемник по Границата преди време.

— И аз така разбрах — отговори Найтхоук.

— Добър професионалист ли е?

— Сравнително добър е.

— Но не е Перфектния убиец, така ли?

— Не, не е — отвърна Найтхоук. — Определено не е Перфектния убиец. — Той я погледна втренчено. — Имате ли намерение скоро да ме запознаете с вашето предложение? Нещо взех да огладнявам.

— Какво предложение?

— Съвсем очевидно е — продължи той. — Искате да се присъединя към вашите хора и сега се чудите дали да го предложите само на мен или да включите и екипа ми.

— Е, поне не сте глупав, признавам го.

— Никога не съм твърдял, че съм глупав.

— Когато набедихте бедния Николас, че съм аз, доста се усъмних във вашата схватливост.

— Не разполагах с достатъчно информация — отвърна той. — Първия път, когато Мелисанда се изправи пред него, той беше мъртво пиян. След като усетих, че Синеокия ме води колкото се може по-далеч от Ибн бен Калид, предположих, че Йори е използвал алкохолното опиянение, за да затрудни проникването в неговите емоции. — Найтхоук неочаквано се усмихна. — Откъде бих могъл да предположа, че той изобщо не мисли?

— Николас е много по-умен, отколкото си мислите.

— Той искаше да умре заради вас, а вие пет пари не давате за това. Не бих казал, че това е убедително доказателство за голям ум.

— Не за мен — поправи го тя, — а за делото.

— Повечето укриватели на данъци са върли противници на управлението в Олигархията — саркастично заключи Найтхоук.

— Той е много повече от укривател на данъци.

— Е, щом вие го казвате.

Тя отново се втренчи в него.

— Ще ви попитам само още веднъж: какво ще правите, ако ви оставя жив?

— Още не съм решил.

— Сигурно ще се съгласите, че е най-разумно да ви убия още преди да сте стигнали до вратата.

— Съгласен съм — отвърна Найтхоук. — Но не съм съгласен, че ще можете да ме убиете преди аз да ви видя сметката.

— А защо изобщо е необходимо някой от нас двамата да умира? Особено ако това ще е от полза на такъв злодей като баща ми!

— Вече казах: нямам друг избор.

— Че кога и тези, които не са клонирани, са имали свободна воля?

Той впи поглед в нея.

— О, да, аз знам всичко за вас, Джеферсън Найтхоук — продължи тя. — Вие сте вторият клонинг на истинския Перфектен убиец. Бил сте създаден с единствената цел да ме върнете при баща ми.

— И да убия Ибн бен Калид.

— И да убиете Ибн бен Калид — съгласи се тя. — Но в момента се намирате на стотици хиляди светлинни години от своите създатели, които са на Делурос VIII. Каква власт имат над вас, та им се подчинявате дори сега? Защо просто не захвърлите всичко?

— Ако не ви отведа там, те няма да ми платят — отговори Найтхоук. — А ако не ми платят, първият Джеферсън Найтхоук ще бъде изваден от камерата за замразяване още преди да са открили лек против неговата болест. — Той помълча. — Аз убивам други хора, но не съм самоубиец.

— А според вас това би било самоубийство, така ли?

— Ние двамата сме едно.

— Колко пари са му необходими?

Найтхоук повдигна рамене.

— Три, четири, пет милиона кредита. Кой знае? Вече са близо до откриването на лекарството, но все още нищо няма черно на бяло.

Тя го загледа проницателно и отпи от питието, останало от Мелисанда.

— Какво ще кажете за десет милиона кредита?

— Обяснете по-подробно.

— Ще ми помогнете ли да сваля баща ми от власт, ако ви платя десет милиона кредита? — попита тя. — С тях ще могат да поддържат жив истинския Джеферсън Найтхоук още дълго време. А вие ще се биете на страната на една справедлива кауза.

— За мен е без значение на чия страна се бия — каза Найтхоук. — Но пък нямам никакво желание да ви убивам. Ако предложението е подплатено с намерение да бъде изпълнено, ще размисля.

— Доколкото ми е известно, едно време не ви е било безразлично на чия страна се биете — подхвана отново тя. — Проучих кариерата ви. Перфектния убиец е избил много хора и извънземни, но винаги е бил на страната на закона.

— Тогава се грижех само за един живот — отвърна с горчива усмивка той.

— Не можете да ме убедите, че не е останало нищо от предишните ви принципи — твърдо каза тя.

— Не ми е работа да ви убеждавам в каквото и да било — отговори Найтхоук. — Вие трябва да ме убедите да не ви убивам или пък да ви връщам на баща ви.

— Предложих ви десет милиона причини да не го правите.

— Добре, и къде са те?

— В сейфа на баща ми.

Найтхоук се обтегна на стола си и се замисли.