Прераждането на убиеца

— Няма такава опасност. Нали затова сте ме създали.

— Създадох те, за да убиеш Ибн бен Калид и да върнеш дъщеря ми! — изсумтя Хил, внезапно преминавайки на „ти“. — Според мен ти се провали в тази мисия.

— Още утре мога да го убия и да ви доставя трупа му, ако това ще ви направи щастлив — отвърна Найтхоук.

Хил стрелна с очи изображението на Найтхоук, после сведе поглед и се замисли. След миг вдигна глава.

— За какво са му тия осем милиона кредита?

— А за какво биха послужили тези пари на който и да е друг човек?

— Да не би да купува оръжие за армията си?

— Вече видях неговите бойци и, повярвайте ми, те разполагат с достатъчно оръжие.

— Значи му трябват, за да им плаща.

— Това е бунт, губернатор Хил. Неговите хора не искат пари, а кръв — вашата.

Хил мълчаливо издиша облак дим. Найтхоук заговори отново.

— Всичко зависи от вас, губернаторе. Само ми кажете какво да направя и то ще бъде изпълнено.

Мълчанието надвисна заплашително.

— Искате ли да уредя среща с Ибн бен Калид или не? — продължи да настоява Найтхоук.

— Има толкова неизяснени неща — най-сетне пророни Хил.

Сега беше ред на Найтхоук да замълчи, втренчен в изображението на губернатора, изчаквайки той да поясни мисълта си.

— Съществува огромен риск да се окаже капан. Ще изгубя парите, без да постигна своята цел.

— Вие няма да си върнете дъщерята, докато той не получи парите — търпеливо обясни Найтхоук.

— То е само част от онова, за което те наех — каза Хил. — Освен това искам да видя тоя див разбойник мъртъв! Или си го забравил!

— Нека най-напред свършим с едното, после ще дойде ред и на другото — сговорчиво рече Найтхоук.

— Не е толкова просто. Ние ще сме на негова територия и ще трябва да се съобразяваме с неговите условия. В мига, когато се появя, поне петстотин от хората му ще се облещят насреща ми.

— Какво ви кара да мислите така?

— Самият аз бих постъпил по този начин! — изсумтя Хил. — Той никак не е глупав, помни това!

— Известно ми е. Но в действителност е твърде лесно предвидим.

— Повечето от тия глупави бунтовници са като него.

— Въпреки това ми е нужно вашето решение, губернаторе. Ще дойдете ли на срещата?

— Все още не съм решил. Трябва да обмисля и претегля толкова много неща. — Той замълча. — Искам ти да дойдеш на Перикъл.

— Правите грешка.

— Вече ти казах — не ми харесва, когато някой си пъха носа в моите работи.

— Вашето задължение е да управлявате като губернатор, моето — да върна дъщеря ви и да убия Ибн бен Калид.

— И тъй като не си свършил нито едното, нито другото, искам да дойдеш при мен, за да обсъдим стратегията по-нататък.

— Добре. Кога трябва да стане това?

— Незабавно!

— Бих могъл да пристигна след около двайсет стандартни часа.

— Чудесно. Ела сам!

— Имам един приятел, който ме следва, където и да отида — каза Найтхоук.

— Човек или извънземен?

— Човек.

— Мъж или жена?

— Жена.

Хил обмисли чутото за миг, после кимна.

— Съгласен съм, но доведи само нея и никой друг!

— Дадено.

— Утре пак ще се видим — завърши Найтхоук и прекъсна връзката.

Касандра се появи няколко минути по-късно.

— Е? — подканящо рече тя. — Как ти се видя той?

— Изключително съм му признателен.

— Признателен? — повтори тя и се намръщи.

— Точно така.

— И каква е причината?

— Открай време съм се питал за моралните и философски последици от моята професия, докато най- накрая не срещнах баща ти. Сега вече ми е ясно, че призванието ми е да убивам хора като него.

Тя се втренчи в него.

— Озадачаваш ме. Ти си любител на добрата литература, имаш превъзходни обноски, предугаждаш всяко мое желание и изглежда имаш правилно чувство за добро и лошо. Но всеки път, когато се почувствам горда, че те познавам, изтърсваш нещо от този род.

— Нима вече не се гордееш с мен? — невинно попита той.

— Ще ми се да знаех — угрижено отвърна тя.

Двадесет и трета глава

Корабът кацна меко върху пистата на космодрума на Перикъл V.

— Сигурен ли си, че не искаш да те придружа? — попита Петкан, изправи се и започна да протяга крака един по един както правят кучетата.

— Ако се подадеш извън кораба или ще те застрелят на място, или пък ще отменят срещата — отговори Найтхоук.

— В такъв случай не виждам смисъл да идвам с теб.

— Иска ти се да взривиш всичко още сега, нали?

— Точно така.

— Ако двамата с Мелисанда не се върнем до двадесет и четири стандартни часа, вдигни във въздуха тая проклета планета.

Петкан направи гримаса, която за расата му беше равна на усмивка.

— Знаех си, че ще е много забавно да работя с теб, Перфектни убиецо.

— Само не избързвай преди определения срок — предупреди го Найтхоук. — Все пак се надявам да се върна много преди да стане напечено.

— Напечено — повтори с наслада Петкан. — Харесва ми тази дума.

— Кой знае защо не съм изненадан от това — промърмори Найтхоук, после се обърна към Мелисанда. — Готова ли си?

Тя кимна с глава.

— Добре тогава — продължи Найтхоук. — И помни: не бива да произнасяш нито дума по време на срещата. След това обаче искам да ми кажеш кога той е говорил истината и кога е лъгал.

— Разбрах.

— Дано наистина е така.

— Не съм глупачка, Найтхоук.