Прераждането на убиеца

— Големия Йохан зае позиция.

— Значи е време да действаме. Поискай от космодрума координати за кацане.

— Вече го направих, но те имат въпроси.

— Аз ще говоря с тях — каза Найтхоук и се настани зад командното табло.

— Кажете името си и регистрационния номер на вашия кораб — прозвуча механичен глас.

— Говори Джеферсън Найтхоук. Корабът ми няма име. Регистрационният му номер е BD711507JH. Преди два дни излетяхме от Силен.

— Цел на посещението?

— Бях нает от губернатора Касиус Хил да открия и върна обратно неговата дъщеря Касандра. Аз изпълних задачата, тя е на борда заедно с мен.

— Налага се да проверя това.

— Разрешете кацане, докато правите проверката. Горивото ми е вече на свършване.

Пауза.

— Ще получите разрешение за кацане, ако преди това предадете на живо образа на Касандра Хил.

— Няма проблем. Касандра, приближи се до предавателя за холографски изображения. — Найтхоук изчака малко. — Получихте ли изображението?

— Изображението е получено. Имате разрешение за кацане. Вече прехвърлих координатите в компютъра на кораба ви.

— Благодаря. — Найтхоук прекъсна връзката. — Е, това беше.

— Сега те ще строят половината армия да ни чака! — запротестира Синеокия. — Колко време мислиш им е необходимо, за да установят, че Хил иска дъщеря си мъртва?

— Цяла нощ — отговори Найтхоук. — Защо според теб трябваше да чакаме Големия Йохан да заеме позиция? Той е заглушил всички предаватели от и към губернаторското имение.

— Значи няма да успеят да се свържат с него и да му кажат, че сме тук? — ухили се Синеокия.

— Това беше целта.

— Аз пък си мислех, че задачата на Големия Йохан е да премахне охраната около имението.

— Знаех това — отговори Найтхоук. — Ето защо не ти, а аз ръководя тази мисия. — Той се обърна към Киношита. — Колко време остава до кацането.

— Пет-шест минути.

— Въоръжен ли си?

— Имам сонарен и лазарен пистолет — отговори Киношита, докосвайки дръжките на всеки от двата.

— Заредени ли са?

— До горе.

— Все пак ги провери още веднъж преди да кацнем. — После Найтхоук се приближи до Синеокия. — Твоето оръжие наред ли е?

— Да.

— Надявам се знаеш как да го използваш.

— Изпитай ме, ако искаш — отвърна драконът.

— Не е нужно аз да го правя. Касиус Хил ще изпробва уменията ти.

Найтхоук отиде до преградната стена в кораба и тихо изрече комбинацията от цифри на нейния код. Търпеливо изчака, докато тя се плъзна встрани и разкри някакво оръжие със странен вид. Беше нещо средно между пистолет и пушка, с голямо зарядно устройство и необикновена форма.

— Това пък какво е, дявол го взел? — възкликна Синеокия.

— Молекулярен имплозатор.

— Мислех, че са забранени навсякъде из Вселената.

Найтхоук му хвърли бърз поглед.

— Откъде успя да го намериш? — продължи да разпитва драконът.

— Помолих Палъс Атина да ми го достави. — Той замълча. — За нея няма невъзможни неща.

— Това сладурче наистина ли е способно на разрушения, за каквито съм чул да разправят?

— Зависи какво си чул.

— Че всичко, което попадне под обстрела му — хора, сгради, транспортни средства — става на пихтия.

— Правилно си разбрал — смъртоносно е, но с локализирано действие.

— Значи се каниш да ги избиеш?

— Това не е рицарски дуел и нямам намерение да оставя на врага какъвто и да е шанс — отговори Найтхоук. — Успях ли да отговоря на всички въпроси, с които тепърва смяташе да ме затрупаш?

— Не е необходимо да ми късаш главата — рече Синеокия.

— Виж какво — раздразнено поде Найтхоук, — предстои ми да се бия с хилядократно превъзхождаща ме армия. Най-вероятно е след тази битка нито един от нас да не оцелее. Дори да оживеем, ще се наложи да унищожа много невинни хора, за да стигна накрая до истинския злодей. Затова прощавай, ако не съм много благоразположен в момента.

— Добре, де, добре — побърза да каже Синеокия, отстъпвайки назад. — Само те моля да не забравяш кой е истинският ти враг.

Найтхоук се извърна към Касандра.

— Наред ли е оръжието ти?

Тя потупа всеки един от пистолетите си.

— Хайде, Ито — каза Найтхоук. — Приземи кораба. Време е за шоуто.

Тридесета глава

Найтхоук се подаде от кораба и огледа околността, придържайки внимателно молекулярния имплозатор на рамо. След миг до него застанаха Касандра, Киношита и Синеокия.

— Е, сега какво? — попита драконът.

— По това време наоколо сигурно има не повече от десетина души — отвърна Найтхоук. — Виждаш ли западното крило на сградата?

— Да.

— Твое е.

— Как така мое? — изненада се Синеокия.

— Трябва да избиеш всички в него.

— Не може ли просто да ги взема за заложници?

— Щом така ти харесва повече.

— Те не са ни врагове — натърти драконът.

— Кажи ми го пак, когато някой те разпознае — отвърна Найтхоук.

— Разчитай на мен.

— Прави каквото искаш, но ако някой вдигне тревога, няма да чакам Касиус Хил да те убие, а ще го направя със собствените си ръце — отсече Найтхоук.

— Нищо не ти пречи да бъдеш малко по-любезен — оплака се Синеокия.

— А на теб нищо не пречи да си малко по-подготвен. Сега всяка минута е фатална.

Синеокия го изгледа обидено, после извади лазерния си пистолет и се отправи в посоката, указана от Найтхоук.

— Е, ако ще да ги избива, ако ще да ги пощади, но дано поне остане невредим — промърмори след него Найтхоук.

После насочи молекулярния имплозатор към предавателната кула. Металът за миг се стопи и образува голяма локва насред покрива на космодрума. Вътре в сградата неколцина мъже и жени започнаха да се мятат трескаво насам-натам, опитвайки се да установят причината за прекъсването на комуникациите. Никой обаче не се сети да погледне навън към пистите.

— Дотук добре — каза Найтхоук. — Ито, за вас остават хангарите и складовете. Касандра, заварди изхода и убивай всеки, който се опита да излезе.