драконът. — Ако съществува някакъв план — а е най-добре такъв да има — то никой освен теб не е известен за него.
— Така няма риск някой да го изпее на Касиус Хил, нали? — отвърна Найтхоук.
— Ти продължаваш да ме подозираш в най-страшните пороци на света, само защото не съм човешко същество! — нацупи се Синеокия. — И че ще те предам, само защото ти си човек. Вместо това огледай по- внимателно Хил, Перфектни убиецо! Нали той е човек! Защо ми е да предавам един човек на друг?
— Никога не съм казвал, че ще го направиш.
— Но се държиш така, сякаш го знаеш със сигурност — изръмжа Синеокия.
— Единствено Касандра е посветена в основния план. Все някой трябва да контролира нещата, ако с мен стане нещо.
— Но ако не си сигурен, че сред нас има предател, тогава…
— Не мисля, че има предател — потвърди Найтхоук. — Но е напълно възможно да греша. Докато не ви разкрия плана си обаче, това няма никакво значение, нали така?
— Да, стига да не получиш някой куршум в гърба.
— Ако ми предложиш сигурен начин да го предотвратя, ще те изслушам с огромен интерес.
Киношита стана от мястото си.
— Големия Йохан също кацна, но се намира почти на три мили от целта.
Найтхоук зае мястото пред пулта за управление.
— Добре тогава, ще му отпуснем още четирийсет минути. Свържи се с Пелъс Атина и й кажи да нагласи графика си според промяната.
— Смятай го за направено — каза Киношита. — От Вторнишкия Еди обаче все още няма никакви новини.
— Нека допуснем, че той е по-скоро предпазлив, отколкото глупав.
— Откъде можеш да разбереш, че е едното, а не другото? — полюбопитства Синеокия.
— Ако е предпазлив, рано или късно ще се обади. Ако е глупав, значи вече е мъртъв и няма да дочакаме вести от него.
— Колко време ще го чакаме да се появи? — попита Киношита.
Найтхоук се замисли над въпроса.
— Ако всичко вървеше по график, бих му отпуснал още десет минути, после щяхме да действаме без него. Но след като сме дали на Големия Йохан четиридесет минути, нищо не пречи да постъпим така и с Вторнишкия Еди. — Той замълча. — Ама че глупаво име!
— Той се е родил във вторник, оженил се е във вторник и първият му син се е появил пак във вторник; развел се е във вторник и за първи път е убил човек във вторник — каза Синеокия. — Затова най-накрая му дадохме този прякор.
— Днес какъв ден е? — попита Найтхоук.
— Понеделник.
— И така ще е още час-два. Да се надяваме, че няма да завърши този цикъл като умре във вторник.
— Кой знае защо си мислех, че си оптимист.
— Аз съм реалист; понякога двете са едно и също нещо, но друг път не са. Тази вечер например не съвпадат.
— В момента иска разрешение за кацане… — обади се Киношита.
— Успя ли?
Киношита поклати глава.
— Отказаха му.
— Защо?
— Без причина.
— Не може ли да се сниши достатъчно, че да пусне совалката, преди да се върне обратно?
— Казва, че няма да успее. Вече го дебнат отвсякъде. Ще наредиш ли да открие огън?
— Не, по дяволите! — скръцна със зъби Найтхоук. — Ще го пометат само за пет секунди!
— Пита какво да прави сега.
— Кажи му да излезе от орбита, а по-късно пак да опита достъп, но на четиристотин мили по на юг. Ако успее, нека се сниши и мине под сензорите, после да се яви на мястото на срещата.
— Едва ли ще успее — каза Киношита.
— Напълно постижимо е, стига да е добър пилот. Те не могат да засекат нищо, което лети до осемдесет метра над земята.
— Кой, по дяволите, ти каза това?! — възкликна Синеокия.
— Няма нужда някой да ми го казва, аз
Киношита кимна с глава.
— Добре тогава, кажи му да се престори, че има повреда в двигателите и да поиска аварийно кацане. Едва ли ще се хванат, но дори шансът да е един процент, нека опита. Ако не успее, да се повърти още половин час из орбита, а после да се върне на Силен.
Киношита предаде съобщението.
— Едва ли вече ще получим вест от него — обърна се към екипажа той. — Дори да мине през охраната, малко вероятно е да обяви в ефир, че току-що е унищожил част от войниците на Хил.
— Така е — съгласи се Найтхоук. — Само ме предупреди, когато Големия Йохан заеме позиция. След това започваме.
— Има съобщение от Мелисанда.
— Какво иска?
— Петкан вече е разположил експлозивите и пита кога да пали фитила.
— Да не прави нищо, докато не му кажа.
— Тя твърди, че той не иска да чака.
Найтхоук се приближи до командното табло.
— Свържи ме с него. — После се надвеси над микрофона. — Слушай, говори Найтхоук. — Миг по-късно Петкан избоботи нещо в смисъл, че го е разбрал. — Не съм си блъскал главата да съставям план, за да можеш ти да правиш каквото ти хрумне! Ако избухне дори един единствен експлозив преди да съм ти дал знак, ще имам грижата да те открия и лично да ти прережа гръкляна преди да напусна тая проклета планета! Ясно ли е?
Петкан взе да мърмори нещо в знак на протест.
— Те ще са също толкова мъртви и след час. Единствената разлика е, че ти ще оцелееш и ще имаш възможност да избиваш още хора. Обмисли това.
Той прекъсна връзката и се върна на мястото си.
— Вярваш ли, че ще се подчини? — попита Касандра.
— Най-вероятно.
— Защото се бои от теб ли? — обади се Синеокия. — Със сигурност е наясно, че си способен да го убиеш.
— Въобще не му е ясно — отвърна Найтхоук. — Но ако той ме убие, тогава няма да има кой да му осигури още битки с други хора. А той цени повече количеството пред качеството.
— На всичко отгоре сега е без контрол, в компанията на проститутка телепат. Ти пък си на този кораб заедно с един извънземен барман и преоблечена като мъж жена. — Тя се усмихна криво. — Ама че екип си си избрал, а, Перфектни убиецо!
Той сви рамене.
— Човек трябва да умее да се оправя и с това, с което разполага.
След тези думи за огромна изненада на онези, които го познаваха най-добре, той се разположи в креслото, затвори очи и заспа.
Половин час по-късно Киношита внимателно го разтърси за рамото.
— Какво става? — попита Найтхоук с ясен глас, сякаш изобщо не беше заспивал.
