можеш.
— Това е детска игра — разпалено рече Джони Колт. — Нека поне се отдалеча на неколкостотин метра.
— Известно ми е, че с пистолет можеш да уцелиш всяка мишена от неколкостотин метра. Ето това вече е детска игра. На мен ми трябват хора, които стрелят, едва когато врагът приближи съвсем до тях.
— Както кажеш тогава.
Джони Колт зае позиция и пръстите му докоснаха револвера.
— Почакай малко — спря го Найтхоук.
— Сега пък какво има?
— Това не е състезание за бързина и аз няма да ти дам награда, дори ако успееш светкавично да измъкнеш оръжието. От теб се иска пистолетът да е вече в ръката ти, когато се изправиш очи в очи с врага. — Найтхоук направи пауза. — Има и още нещо.
— Какво?
— Използвай лазерния си пистолет.
— Но колтът ми е оригинален!
— Този оригинал обаче може събуди всичко живо в радиус от пет мили наоколо — студено отбеляза Найтхоук. — А нашата операция трябва да се проведе безшумно.
Джони Колт измъкна лазерния си пистолет, хвана го здраво с две ръце, прицели се в камъните и произведе три бързи поредни изстрела. Първият и третият пропуснаха целта, средният камък беше пробит точно в центъра.
— Момче, ти си пропиля шансовете.
— Не ви разбирам.
— Едно от предимствата на лазерния пистолет, освен че не вдига шум е, че с него не трябва да се прицелваш точно. Ти стреляше така, сякаш използваш куршуми. Опитай се да задържиш пръста на спусъка и да обхванеш по-голяма част от целта.
Джони Колт опита отново и този път успя да порази и другите два камъка.
— Май не счупи рекорда — каза с ирония Найтхоук.
— Така си е.
— Цял късмет си е, че не сме на състезание.
Джони Колт отвърна с крива усмивка.
— Мислиш ли, че ще си спомниш какво трябва да правиш, когато насреща ти стреля истински враг? — попита Найтхоук.
— Със сигурност — рече младежът. — Дали ще имам шанс да се изправя срещу Касиус Хил?
— Най-вероятно не.
— Пазиш го за себе си, така ли?
— Той не е трофей, а цел за поразяване. Все едно кой точно ще го убие, важно е да го видя мъртъв.
— Тогава защо аз да не съм неговият унищожител?
— Защото ако се окажеш толкова близо до него, та да го убиеш, значи си нарушил заповедите ми.
— Искам да остана с нещо в историята — обясни Джони Колт. — Хората ще говорят за това години наред. Желая всички да знаят, че някога ме е имало на света.
— Не сме тръгнали да жънем лаври и слава — сряза го Найтхоук. — Ако свършим работата си както трябва, никой никога не ще узнае кой стои зад това. Ако не можеш да приемеш тези условия, тогава се откажи докато е време.
Джони Колт смръщи вежди, после вдигна рамене.
— Както кажеш. Е, сега вече в играта ли съм?
— Ще разбереш като му дойде времето.
Младежът напусна дворчето с неохота. На излизане се размина с Ито Киношита.
— Твърде млад и жаден за подвизи.
— Все такива като него пълнят гробищата по Границата — сухо отбеляза Найтхоук.
— Е, взимаш ли го с нас?
— Нямам такова намерение.
— Защо?
— Страшно се гордее с револвера си, а той само с един изстрел може да вдигне дори мъртвите от гроба.
— Защо просто не му забраниш да го използва?
— Това е неговият запазен знак — саркастично рече Найтхоук. — Представи си само — едно седемнайсетгодишно хлапе вече има запазен знак!
— А ти нямаш ли?
— Все още не. С такова чудо е много по-лесно да те идентифицират.
— Предполагам не мислиш, че той е убил някого досега.
— Ако го е сторил, това сигурно са били неколцина старци, които точно в този момент са гледали в друга посока. Хлапето не е срещало достоен противник, който да има смелостта да го погледне в лицето.
— Това пък откъде го разбра?
— Инстинкт, опит, шесто чувство — каквото предпочиташ.
— Ами ако инстинктът те е подвел?
— Тогава хлапето ще доживее някоя друга историческа битка, а може и да напише няколко песни за нашата героична гибел на Перикъл V.
— Нима наистина допускаш, че ще загинем там?
— Ако всеки си свърши работата, може да се измъкнем още преди да са ни усетили — отговори Найтхоук. — Въпреки това ни превъзхождат по брой и вероятността някой от нас да стане жертва е твърде голяма.
— Тогава защо изобщо поемаме този риск?
— Вече ти обясних — заради Перфектния убиец, който лежи замразен под повърхността на Делурос VIII.
— Разбрах, че не можеш да отклониш Касандра от набелязаната цел. Защо обаче ти не премахнеш няколко престъпника, за чиито глави е обявена награда? Искам да кажа, че има
— Защото не знам кога ще потрябват парите — каза Найтхоук. — Не мога да си позволя да закъснея, а през това време онези да го изхвърлят на улицата. — Той замълча. — Планирам всичко колкото се може по-внимателно и ще се опитам да предвидя изненадите. Надявам се поне един от нашата малка група да е роден с късмет.
— Ти си най-големият късметлия — рече Киношита. — Я гледай до каква възраст си доживял с тая опасна професия.
— Аз съм много добър професионалист, а не късметлия.
— Каква е разликата?
— Родените с късмет не носят аплазия в гените си — отговори Найтхоук с мрачна усмивка.
— Аха, схванах — каза Киношита, после се огледа и зърна към тях да се приближава една слаба жена. — Май имаш нов доброволец.
Жената се упъти право към Найтхоук, пренебрегвайки Киношита.
— Казват, че си търсил доброволци.
— Вярно е.
— Ето ме.
— Име?
— Пелъс Атина.
— Странно име.
— На една древногръцка богиня е — обясни новодошлата. — Тук по Границата хората си избират имена по свой вкус. Аз избрах това.
— И за какво се бориш?
