Прераждането на убиеца

— Да премахна Касиус Хил.

— Лично отмъщение ли преследваш или искаш Границата да стане по-добро място за живеене?

— Аз питам ли какви са твоите подбуди да участваш в това? — рече вместо отговор тя. Още преди да е успял да отговори обаче, тя измъкна светкавично нож от колана си и го метна по една птичка, която летеше ниско над земята. Острието се заби в гърба й и тя падна мъртва в прахта. — Стига ти само това да знаеш за мен.

— Достатъчно е — съгласи се Найтхоук. — Приета си. Ще ти се обадя, когато дойде времето.

— Знаеш ли къде да ме търсиш?

— Ти нали ме намери, и аз ще те открия.

Тя обърна гръб и си замина, без да пророни и дума.

— Само две дузини като нея да имах, нямаше да се тревожа за изхода на операцията — изпрати я с поглед Найтхоук.

— Намери две хиляди като нея и ще можеш да завладееш цялата Олигархия! — възкликна с уважение Киношита.

— Струва си да помисля над това.

— Кога ще сме готови за тръгване?

— Нали ти казах вече — когато намеря още дузина като нея.

— Това може да отнеме месеци.

— Или пък няколко часа, а може и седмици. Разчитаме единствено на добрата им воля, защото не предлагаме никакви пари. Затова пък е почти гарантирано, че повечето доброволци скоро няма да са сред живите.

— Николас Йори ме питаше защо не си наел него.

— Не ми трябва.

— Беше готов да умре, само и само да не издаде тайната на Касандра Хил — напомни му Киношита.

— Това е една от причините, поради която не искам да го взема.

— Нищо не разбирам.

— Няма съмнение, че беше много благородно от негова страна да се жертва в нейна защита — каза Найтхоук. — Въпреки това ми се ще да беше опитал да ме убие. Не ми трябват хора, копнеещи да умрат, колкото се може по-скоро. Нуждая се от мъже и жени, които искат да живеят. Такива като Пелъс Атина, дето дори не могат да си представят, че някога ще умрат. Не ми пробутвай благородни самоубийци, а такива, които са решили да се върнат невредими на Силен.

— Звучи напълно логично от твоята уста — отбеляза Киношита. — В края на краищата ти си Перфектния убиец. Но ако те мислят като теб, значи са изгубили всяка връзка с реалността.

— Ти чак сега ли го схвана? — рече Найтхоук. — Всеки, пожелал да се хвърли срещу толкова многочислен враг без разумна причина, не е с всичкия си. Само ние двамата с Касандра имаме основание да се бием.

„Или поне на теб ти изнася да мислиш, че може да жертваш живота си по този начин“, завърши наум Киношита.

Найтхоук отклони поглед от събеседника си и забеляза, че към тях се приближава някакъв висок мъж.

— Ето, идва още един, който ще се провали.

— Не е ли малко прибързано да го обявяваш за губещ?

— Погледни му оръжието — сигналната лампичка показва, че не е заредено.

— Дори не бих се сетил да обърна внимание на това.

— Не ти влиза в задълженията да го правиш.

Киношита задържа поглед върху Найтхоук. „Може би наистина е за предпочитане да тръгнем към Перикъл с дузина луди, вместо с някои маркототевци. Въпреки това ми се щеше да има и трета алтернатива… Жалко, че разполагаме единствено с луди и губещи. Победителите вече управляват света.“

Двадесет и девета глава

Киношита пръв се реши да наруши мълчанието на кораба.

— Пелъс Атина докладва, че тя и хората й вече са кацнали — обяви той.

— Всичко наред ли е при тях? — попита Найтхоук.

— По всичко личи, че не са имали никакви проблеми.

— Ами останалите?

— От Петкан и Мелисанда все още няма никакви вести.

— А Големия Йохан?

Киношита поклати глава.

— Ни вест, ни кост. Да кацаме ли вече?

— Не и докато всички останали не се приземят.

— Все още не проумявам защо не тръгнахме всички заедно с един кораб — изхленчи Синеокия.

— По-добре да бяхме развели и знамена, та да няма съмнение, че идваме да убием губернатора — кисело рече Найтхоук.

— Можеше да се представим за туристи с тоя космически лайнер — озъби се Синеокия.

— Три дузини туристи от Силен, при това в един и същи ден?

— Ако имахме редовни паспорти и визи… — започна драконът, но гласът му вече не звучеше толкова уверено.

— Миналия век компютрите сигурно щяха да пропуснат подобна издънка, но днешната техника веднага ще вдигне тревога при нахлуването на толкова посетители от планета, която се слави като владение на Ибн бен Калид — каза Найтхоук. — Към това може да добавиш и факта, че през последния век едва ли ще се съберат и десетина туристи, идващи от Силен.

— Добре, де, добре — предаде се Синеокия. — Аз просто изказах едно предположение.

Киношита внезапно се оживи.

— Току-що получих съобщение от Петкан. Вече са на повърхността. Никакви усложнения.

— Дотук добре — каза Найтхоук. — Остават само групите на Големия Йохан и Вторнишкия Еди. — Той хвърли поглед на часовника си. — Трябва да дадат знак всеки момент.

След тези думи той се упъти към кухнята да си налее разхладителна безалкохолна напитка.

— Ама че кораб! — изсумтя Синеокия, тръгнал след него. — Тук няма дори капка алкохол!

— Алкохолът и работата не вървят добре заедно.

— Това може да важи за твоята обмяна на веществата, но едно хубаво алфарадско бренди би ми вдигнало тонуса.

— В такъв случай ще трябва да се справиш и без него — каза Найтхоук.

— Трогваш ме с тая загриженост за моето здраве — отвърна саркастично драконът.

Найтхоук не му обърна внимание, довърши питието си, метна чашата в преработвателя на отпадъци и се върна в командната кабина.

— Как си? — обърна се към момичето, което седеше мълчаливо в най-отдалечения край.

— Добре съм — отвърна Касандра. — Само дето търпението ми вече взе да се изчерпва.

— Толкова време си чакала, нищо няма да ти стане, ако потърпиш още час-два.

— Знам.

— Затова пък аз не разбирам защо не кацаме още сега — намеси се Синеокия, който продължаваше да върви по петите на Найтхоук.

— Защото така съм наредил — отвърна Найтхоук.

— Известно ми е, че си Перфектния убиец, че тук ти си шефът и най-вероятно си единственото предимство, с което разполагаме. Въпреки това още не си благоволил да ни светнеш какво, по дяволите, става!

— Всеки е запознат със задачата си.

— Но никой не знае защо трябва да постъпи по един или друг начин! — натърти