Прераждането на убиеца

войници на алеята, водеща към главната порта. Той направи предупредителен знак и групата свърна откъм задната страна на къщата.

Отзад имаше двама въоръжени пазачи. Найтхоук сложи пръст на устните си и даде знак на групата да спре. После се запромъква напред, тих и предпазлив като змия. Когато приближи на десетина крачки от пазачите, извади нож и го запрати в гърлото на единия от тях. В същото време изскочи от тъмнината и се метна на гърба на другия. Светкавично извъртя главата му и вратът на жертвата изхрущя. После отново настъпи тишина.

Найтхоук даде знак на групата си да приближи. Само миг след това вече се притаяваха в сенките край задния изход.

— Синеокия, Ито, разкарайте труповете.

Двамата замъкнаха мъртвите тела зад близкия храсталак — грижливо подрязани декоративни растения, после се върнаха при останалите.

— Ти все още ли имаш намерение просто ей така да влезеш в къщата? — продължи да настоява Синеокия.

— Разбира се — каза Найтхоук. — След като Касандра отново свърже външната аларма със захранването.

— Да я свърже пак ли?! — възкликна Синеокия. — Че защо?

— За да мога да я включа.

— За какво говориш, по дяволите?!

— Както и сам забеляза, няма начин някой да се добере до къщата без да задейства сложната верига на алармената система. Тъй като не можем да обезвредим всички сензорни устройства, единственото, което ни остава, е да накараме охраната сама да стори това.

— И как ще го направим?

— Като включим външната аларма. Тогава и тя, и вътрешната ще се задействат едновременно.

— Мислиш, че Хил ще се хване на тоя номер, когато навън постоянно гърмят експлозиви и върви лазерна престрелка, а всичките им предаватели са заглушени?

— Отначало може и да не се хване. Но когато провери около къщата и не успее да открие кой е задействал алармата, сигурно ще стигне до неизбежния извод.

— И как мислиш да направиш всичко това?

— Не аз, а ти ще го направиш — каза Найтхоук.

— Аз?! — невярващо повтори драконът. — Но аз държа да съм тук, когато започне голямото клане.

— От теб зависи то да започне — отвърна Найтхоук и посочи към стълбището. — Тази стълба води към един от балконите на спалнята. Стигнеш ли веднъж там, няма да ти е трудно да се добереш до покрива.

— Откакто сме напуснали Силен все ми повтаряш, че трябва да успея да се кача на покрива. Предположих, че към него води поне някакъв таен коридор.

— Наистина не би било зле да има такъв.

— Добре, де, качвам се на покрива — а после какво?

— После започваш да стреляш с това — Найтхоук му подаде един от своите сонарни пистолети, — безразборно и във всички посоки.

— По-добре направо да се разкрещя — и без това ще ме открият за три секунди!

— Едва ли — отвърна Найтхоук. — Този пистолет не произвежда нито звук, нито светлина. А стражите ще са на твърде голямо разстояние, за да чуят жуженето му. За сметка на това сензорите са достатъчно чувствителни, за да го уловят. — Той замълча. — Държа да не пропуснеш нито едно ъгълче от околността, за да сме сигурни, че са задействани всички сензори на алармената система. Не стреляй по хората от охраната, само по детекторите. Наблегни на тези, които са пред къщата — искам всички да се струпат там.

— После ти влизаш триумфално през задния вход и задействаш вътрешната аларма! И при това никой не ти обръща внимание!

— Това в общи линии е идеята.

— Знаеш ли, май може и да проработи — съгласи се драконът, но веднага отново стана напрегнат. — Ами аз как ще сляза обратно долу, когато навсякъде ще гъмжи от войска?

— Просто бъди търпелив.

— И колко време трябва да бъда търпелив?

— Десет, двайсет минути, може и час — сви рамене Найтхоук. — Зависи каква е обстановката вътре. Тъй като на всяка цена ще убия Касиус Хил и всички живо на тая планета ще се втурне по петите ми, ти вероятно ще можеш спокойно да слезеш долу и посред бял ден да отидеш до космодрума. Има и друг вариант — той да ме убие. В такъв случай може да се оправдаеш, че насила съм те включил в операцията и да му се закълнеш във вечна вярност.

— Той никога няма да ми повярва.

— Моли се тогава аз да го убия — усмихна се Найтхоук. — А сега върви горе и не стреляй преди да съм ти дал знак.

Синеокия внимателно изкачи стълбата, мърморейки нещо под нос. Когато стигна балкона се задържа за миг, балансирайки върху парапета, после сръчно се преметна през ръба. От височината му се зави свят и той се прилепи плътно до покрива, изчаквайки да премине. Най-сетне измъкна сонарния пистолет, внимателно се надигна и зърна Найтхоук, който стоеше в сенките при задния вход.

Найтхоук дочака Касандра, попита я нещо, тя кимна с глава и той погледна към Синеокия. После вдигна ръка над главата си и я спусна рязко.

Като продължаваше да се чуди как се е забъркал във всичко това, Синеокия насочи пистолета в една точка на около десетина метра от предната врата и натисна спусъка.

Ефектът беше оглушителен.

Тридесет и втора глава

Докато охраната се тълпеше на двора да види какво става, Найтхоук, Касандра и Киношита стояха неподвижни в сенките. Щом се убедиха, че Синеокия е задействал повечето детектори, Найтхоук влезе през задната врата, откри охранителната камера и я унищожи.

— Ти не — обърна се после към Киношита, който го следваше по петите.

— Защо?

— Вече ти казах — на всяка цена трябва да останеш жив и да занесеш парите на Делурос VIII. Не мога да рискувам да те убият в къщата.

— Тогава къде да стоя?

— Виждаш ли онази стая на втория етаж, която свети?

— Да. Май има решетки на прозорците и балконската врата.

— Те са предназначени да пазят от външни нападатели, а не да държат вътре някой по принуда. Това е кабинетът на Хил. Навъртай се наоколо. Когато взема парите, ще ти ги спусна долу.

— Ами ако през това време там се е струпала охраната на Хил?

— Ще открия начин да привлека вниманието им, докато Касандра ти предава парите. — Той подаде молекулярния имплозатор на Киношита. — Използвай това, ако стане наистина напечено.

— Все още не съм напълно сигурен, че постъпваш правилно — дръпна се Киношита. — Мога да ти бъда полезен вътре.

Найтхоук поклати глава.

— Само ще увеличиш бройката на хората, които трябва да пазя. — Той забеляза огорченото изражение на Киношита. — Извинявай, но сега не е време за любезни обноски.

Той отстъпи встрани да направи място на Касандра да влезе и хлопна вратата пред Киношита.

— Дали ще успее да избегне охраната? — попита тя, докато се промъкваха през една малка стая.

— Той е умел боец, ще се справи.

Найтхоук спря пред вратата и попита:

— Какво има зад нея?