Прераждането на убиеца

една грешка да допуснем, колкото и незначителна да е, сме разкрити. Приближим ли имението на Хил, охраната най-напред ще стреля, а после ще задава въпроси.

— Стига приказки — прекъсна ги Найтхоук, отваряйки решително вратата. — Влизайте вътре, аз карам.

— Ти?! — повтори изумен Киношита. — Нали не си се качвал на кола от век насам. Сигурно нямаш и най-малка представа как работи това.

— Пътувах с такова нещо предишният път, когато бях на планетата. Наблюдавах внимателно какво прави шофьорът.

Той седна зад командното табло, внимателно докосна бутона с необходимата команда върху светещия екран и машината внезапно се задейства.

— Проклет да съм! — възкликна поразен Киношита.

— На твое място нямаше да съм толкова изненадан — каза му Найтхоук, докато таксито пое по пътя в тъмната нощ на Перикъл V.

Тридесет и първа глава

Бяха изминали малко повече от девет мили, когато Найтхоук отби колата и спря зад един гъсталак буйни храсти, който ги скриваше от пътя.

— Сега какво ще правим? — попита Синеокия.

— Ще ходим.

— Колко още ни остава?

— Около миля, може и по-малко.

— Не искаш да привличаш вниманието като пристигнеш с кола, така ли?

— Точно така.

— И си мислиш, че като се изтърсим четиримата пред портата, никой няма да ни забележи, само защото сме пристигнали пеша?

— Първо, няма да отидем пред главната врата — отговори Найтхоук. — Второ, предполагам, че по това време те ще са заети със съвсем други неща.

— Какви например?

Найтхоук включи радиостанцията си и се свърза с Петкан.

— Още ли си там, Петкане?

— Да — отвърна гласът на извънземния.

— Възникнаха ли някакви усложнения?

— Не още.

— Добре тогава, брой до двайсет и ги прати по дяволите. После изчезвайте, колкото се може по- бързо.

Найтхоук не изчака да му отговорят, прекъсна връзката и пое пеша към губернаторското имение.

Двайсет секунди по-късно хоризонтът се озари от серия силни експлозии. Те се появяваха в посока от запад към изток и всяка следваща беше по-мощна и по-ярка от предишната.

— Откъде е успял да се снабди с толкова много експлозив? — зачуди се Синеокия.

— Той е много изобретателен — отвърна сухо Найтхоук. — Хайде, тръгвайте вече. Не сме се събрали на парти с фойерверки! Имаше доста работа.

— Не е ли по-добре да изчакаме, докато ония опразнят имението?

— Който е имал намерение да бяга, вече е успял да го направи — каза Найтхоук. — Бъди сигурен обаче, че Касиус Хил няма да остане напълно беззащитен без никаква охрана.

— Вижте! — възкликна Киношита, сочейки на североизток. — Онова там прилича на лазерна стрелба! Забелязвате ли лъчите в небето?

— Това означава, че и Вторнишкия Еди е успял да се промъкне — каза Найтхоук, ускорявайки крачка.

— Значи сме сигурни какво правят Вторнишкия Еди и Петкан — каза Синеокия. — Големия Йохан също непрекъснато докладва докъде е стигнал. Нека не забравяме обаче, че остава Пелъс Атина и нейната група.

— Тя също е някъде наоколо.

— Все още ми нямаш доверие, а? — попита драконът.

— Не става дума за доверие. Ако те хванат обаче, има вероятност да изпееш всичко, каквото знаеш.

— Ами ако заловят теб?

— Няма опасност това да се случи — отвърна Найтхоук с такова непоклатимо спокойствие и самоувереност, че Синеокия изведнъж усети страх.

— Това ли е целта ни? — попита Киношита, сочейки ширналото се пред тях имение.

— Това е — студено отвърна Касандра. — Откога чакам този ден.

Синеокия се огледа, търсейки място, откъдето би могъл да мине незабелязано. Накрая направи крачка, но Найтхоук сложи тежко ръка на рамото му.

— Чакай!

— Какво има да чакам? — попита драконът. — Тук сме като същински мишени.

— Това място е натъпкано с детектори — отвърна Найтхоук.

— Тогава как…

— Само млъкни за малко и слушай.

Касандра, която дотогава стоеше втренчена в земята пред себе си, вдигна очи.

— Целият двор е опасан от верига сензорни устройства. Разположени са на около трийсетина сантиметра над земята, така че дребните животни да не ги задействат. Аз обаче нося лещи за инфрачервени лъчи и ги виждам. Следвайте точно стъпките ми и всичко ще бъде наред. Стигнем ли място, където са подредени твърде близо един до друг и е невъзможно да ги преодолеем, ще пропълзя отдолу, ще се опитам да открия енергийния източник на охранителната система и ще го изключа.

Тя пое напред, правейки сложни кривулици. На всеки няколко крачки се обръщаше, за да им покаже как да избегнат невидимите детектори и да предупреди навреме, ако някой от групата много ги приближи. Когато стигнаха на двеста метра от къщата, тя им направи знак да залегнат и да чакат сигнал от нея. После започна да пълзи по корем, избягвайки сензорите, които единствено тя можеше да види. След миг изчезна и дори Найтхоук, който виждаше отлично нощем, не можеше вече да я различи в непрогледния мрак.

Той се настани, колкото се може по-удобно, върху студената неравна земя и започна да следи все по- редките експлозии и засилващата се лазерна престрелка. След десетина минути, които се видяха цял час на чакащите, Касандра отново се върна.

— Сега вече е безопасно — прошушна тя. — Поне докато влезем в къщата.

— А после какво? — попита Киношита.

— Пазачи, аларма, роботи — изреди тя, — всичко, което може да ти дойде наум.

— Много разчитам все пак да имаш някакъв план — каза Синеокия. — Нещо по-различно от това да ме пратиш на покрива например.

— Знаеш толкова, колкото ти е необходимо.

— Дявол го взел, все пак имам право да знам какво става! — протестира драконът. — Защо трябва да се катеря на покрива? Касандра твърди, че цялата къща е опасана от сигнална мрежа. Как смяташ да се промъкнем покрай тях?

— Няма да се промъкваме — отвърна Найтхоук.

— Може би ще тръгнеш слепешката право към къщата и ще активираш алармата?

— Точно така.

— Ти си луд! — избухна драконът.

— Мисли каквото щеш — спокойно каза Найтхоук, — но не викай, защото заради теб ще ни застрелят още преди да сме стигнали къщата.

Синеокия го изгледа унищожително, но не каза нищо повече. Найтхоук и малобройната му команда се отправиха към губернаторската резиденция. Когато наближиха, Перфектния убиец забеляза неколцина