Прераждането на убиеца

встрани и позволи на Касандра и Найтхоук да влязат.

Касиус Хил седеше зад писалището, обкръжен от четири робота на охраната. Беше елегантно облечен и пушеше антареанска пура.

— Добър вечер, Перфектни убиецо — каза той и се обърна към Касандра: — Прекрасно е да те видя отново, дете мое. — После отново отмести поглед към Найтхоук. — На какво дължа удоволствието от това посещение?

— Дължите ми пет милиона кредита — отвърна наемникът. — Предпочитам ги в брой.

— Глупости — спокойно каза Хил. — Казах вече, че тя не ми трябва. Искам Ибн бен Калид.

— Известно ми е. Затова ми дължите пет милиона кредита.

— Глух ли си, казах… — Внезапно очите на Хил се разшириха и той се втренчи в Касандра. — Но разбира се! Какъв глупак съм бил само! Ето защо не успях да открия нищо за миналото на Ибн бен Калид! Сега вече не се учудвам, че успяваше да предугади всеки мой следващ ход. — Той се изправи. — Поздравявам те, Касандра. Не бих могъл и да мечтая за по-надарена дъщеря! Притежаваш всички необходими качества, за да ме заместиш на този пост. — Той помълча, после продължи с присмехулно огорчение: — Колко жалко, че все пак ще трябва да те убия.

— Никого няма да убиете — намеси се Найтхоук, насочвайки пистолета си към Хил.

— Не ставай глупак, Перфектни убиецо. Признавам, че стори дори невъзможното, за да се добереш до кабинета ми, но никога няма да успееш да излезеш жив оттук, ако ме убиеш. — Той се опря тежко на писалището и се наведе напред. — Смятай мисията си за приключена. Ти върна дъщеря ми у дома и ми представи Ибн бен Калид. Можеш да напуснеш Перикъл. Парите ще бъдат преведени в сметката на твоите адвокати.

— А с нея какво ще стане?

— Каквото има да става, то няма да й се размине, независимо дали преди това съм те убил или не.

— Така няма да се разберем — спокойно рече Найтхоук. След това посочи към единия от ъглите в стаята, където стоеше солиден сейф. — Отвори го!

— Няма.

— Ще го отворя, независимо дали преди това ще се наложи да те убия или не.

— Ти се съгласи да изпълниш новото ни споразумение — каза Хил, — а съм чувал, че Перфектния убиец винаги спазва думата си.

— За един век много неща могат да се променят — отговори Найтхоук. — Отвори сейфа!

— А после какво? Така или иначе ще ме убиеш.

— Нямам намерение да те убивам.

— Току-що каза, че не може да се разчита на дадената от теб дума. Тогава защо трябва да ти вярвам?

— Какъв ще е смисълът да те убивам, след като прибера парите ти?

— Ако ме оставиш жив, ще те преследвам дори до края на галактиката.

— Съмнявам се — каза Найтхоук. — Ако те оставя жив ще си толкова благодарен за получения дар, че едва ли ще го пропилееш така неразумно.

Хил се втренчи в Найтхоук.

— Мога да наредя на роботите си да те убият още сега.

— Едва ли. Те са програмирани единствено да те пазят. — Найтхоук повиши глас: — Ако видя някой робот да помръдва, на часа ще застрелям Касиус Хил. — После се ухили на Хил. — Хайде сега им заповядайте да ме убият.

— Това не е краят, Перфектни убиецо. Всеки човек си има слабости. Ти също си човек. Току-що подписа смъртната си присъда.

— Аз съм мъртъв от сто години насам, така че заплахата ще отиде на вятъра — отговори Найтхоук и махна с един от пистолетите към сейфа. — Хайде на работа.

Хил се обърна към Касандра.

— Ти нищо ли няма да кажеш, дъще? Не те ли гризе поне малко съвестта, че се изправи срещу собствения си баща? Няма ли да признаеш, че си сгрешила и да поискаш прошка?

— Дай парите — кратко рече тя.

Той сви рамене, отиде при сейфа и бързо набра комбинацията. След това тихо прошепна трите думи на кода, така че Найтхоук да не ги чуе. Вратата се отвори.

— Ето ги — сочеше високите купчини шумолящи банкноти. — Едва ли ще са ти от полза обаче.

— Отстъпете настрани — нареди Найтхоук.

— Това е последният ти шанс, Перфектни убиецо. Все още можеш да си тръгнеш по живо, по здраво.

— Не си в положение да даваш заповеди.

— Аз съм Касиус Хил — каза той, отстъпвайки към писалището. — И винаги мога да раздавам заповеди!

— Дръж пистолета си насочен право в него — нареди Найтхоук. — Ако той или някой от роботите мръдне, убий първо Хил.

Найтхоук приближи сейфа, надзърна вътре, после прибра оръжието си и посегна към парите…

… После вратата на сейфа се хлопна…

… на металната каса внезапно израснаха крака и ръстът й се изравни с този на Найтхоук…

… тя протегна ръце и стисна гърлото на Перфектния убиец.

— Нещастен, жалък клонинг — просъска Касиус Хил. — За един век могат да се случат много неща. Запознай се с най-новото и съвършено изобретение в охраната — оръжие, което може да приеме каквато форма му заповядам.

Найтхоук се опита да измъкне лазерния си пистолет, но сейфът — Оръжието — го изби от ръката му.

— Кажи му да ме пусне, или тя ще те убие! — изхърка Найтхоук, когато едната от металните ръце го стисна за рамото.

— Ти кажи на нея да се предаде, или Оръжието ще убие теб! — озъби се Хил.

Касандра стреля и баща й улови ранената си дясна ръка.

— Със следващия удар ще отнеса главата ти — студено каза тя.

Найтхоук издаде неволен вопъл, когато рамото му изхрущя в металната хватка. Той продължаваше да се бори и да държи главата си далеч от другата ръка на Оръжието. От металното туловище обаче поникнаха още три ръце, всяка следваща все по-дълга от предишните.

— Веднага! — извика Касандра.

— Добре — пречупи се Хил и се обърна към сейфа: — Целувка!

Металните ръце внезапно отслабиха своята хватка и се прибраха в стените на Оръжието, макар вратата все още да държеше лявата китка на Найтхоук приклещена и неподвижна.

— Целувка? — повтори учуден Найтхоук, забравил за нетърпимата болка в рамото си.

— Избрах дума, за която неприятелите ми едва ли биха се сетили — каза с делови тон Хил, сякаш нахлуването на убийци в кабинета му се случваше всеки ден. — А сега какво ще правим — ще ме убиете или пък аз ще трябва да ви убия. Възможно е и да се споразумеем някак.

— Накарай го да ми пусне ръката — каза Найтхоук.

— Нямам такова намерение — отговори Хил. — Ти си опасен човек, Перфектни убиецо. Най-добре е да стоиш вързан, докато не стигнем до някакво споразумение.

— Целувка! — произнесе отчетливо Найтхоук.

— Той реагира единствено на моя глас — обясни Хил. — При това „целувка“ е командата, с която се прибират ръцете му. Необходима е друга дума, за да те пусне. Само че няма да ти кажа каква е.

Касандра пристъпи още по-близо до него и насочи дулото между очите му.

— Не прибягвай до мелодраматични жестове, дъще — спокойно рече Хил. — Животът му сега не е застрашен и нямаш основание да ме платиш с тоя пистолет. Ако ме застреляш, роботите ще те убият още