Прераждането на убиеца

преди Оръжието да е довършило него.

— Не можем вечно да стоим така — обади се Найтхоук.

— Значи е време да говорим делово — съгласи се Хил.

— Добре тогава.

— Само че аз ще преговарям единствено с теб, Перфектни убиецо. Дъщеря ми сигурно ще наследи това малко именийце някой ден. Онова, което имаме да си кажем ние двамата обаче, не й влиза в работата.

— Майната ти! — избухна Касандра и още повече изпъна ръка, така че дулото почти опря челото на баща й.

— Такива думи, при това от устата на една млада революционерка — произнесе с присмехулна изненада Хил.

— Ръката ми взе да изтръпва — каза Найтхоук. — Крайно време е да започваме да преговаряме.

— Веднага щом сме готови за това — с готовност рече Хил.

Найтхоук се извърна към Касандра.

— Не знам още колко време ще остана в съзнание. Най-добре е да направиш каквото ти казва.

— Тая няма да я бъде! — възпротиви се тя.

— Не му е сега времето да спорим — изръмжа Найтхоук и отново погледна към Хил. — Тя не може да се върне в чакалнята, защото ще попадне на мушката на твоите хора.

— Тогава какво предлагаш? — попита Хил.

— Не знам — прехапа устни в болезнена гримаса Найтхоук. — Няма ли друг изход тук?

Хил се огледа.

— Е, балконът е винаги на разположение.

— Чудесно. Заключи я отвън, докато разговаряме.

— Ами ако скочи долу и избяга?

— Или ще си счупи краката, или твоите хора ще я убият.

— Нямам намерение да ходя където и да било! — извика Касандра.

Найтхоук я изгледа втренчено. „Престани да се правиш на твърда и благородна! Забрави ли кой чака долу и какво държи в ръцете си?“

— В такъв случай се налага да изчакаме, докато не изгубиш съзнание и тя не се умори да сочи с тоя пистолет в челото ми — каза Хил и красноречиво сви рамене. — Няма да обеля нито дума, докато е тук.

„За бога! Още ли не си се досетила какво се иска от теб?!“

— Махай се оттук, проклета кучко! — изрева той.

Тя се втренчи изумена в него, после по лицето й се изписа гняв. Сетне рязко се отправи към балкона, без да отрони и дума.

„Така е по-добре. А сега овладей беса си и погледни надолу преди наистина да ми е причерняло пред очите.“

Хил затвори вратата зад нея.

— Ето ни най-после на спокойствие, Перфектни убиецо — безгрижно започна той. — Моето предложение още е в сила — ще те пусна да си вървиш цял и невредим, а парите още утре ще са в сметката на твоите адвокати.

— Прати по дяволите адвокатите ми — каза Найтхоук. — Правя всичко това за самия себе си, а не за тях.

— Аха! — усмихна се Хил. — Значи най-после осъзна кое е в твой интерес. Това ще направи общуването с теб много по-леко и приятно. Не го забравяй, докато не стигнем до някакво споразумение. — Той замълча. — Нека най-напред се убедим, че си ме разбрал правилно. Освобождавам те, плащам ти и ти напускаш кабинета ми. Не знам колко души подкрепление си довел със себе си. — Той направи неопределен жест в посоката, откъдето се дочуваха експлозиите на Петкан. — Но ще ти дам шанс да ги събереш и да ги отведеш със себе си. — Той отново замълча и се втренчи в Найтхоук. — Ибн бен Калид обаче ще остане тук.

— Дадено.

„Къде си, дявол те взел?!“

— Хубаво. Остана само да обсъдим твоя хонорар. Мисля, че три милиона кредита са твърде щедро възнаграждение за услугите ти.

— А какво стана с онези пет милиона?

— Говорихме за такава сума преди да започнеш да ме заплашваш. Освен това със сигурност тази вечер си нанесъл щети на имението ми поне за няколко милиона.

— Сигурно е така.

— Е, какво тогава?

— Предлагам два варианта — каза Найтхоук. — Да ми платиш три милиона или осем милиона — от теб зависи.

— И каква е разликата? — рече с любопитство Хил.

— Срещу осем милиона ще обещая да не се връщам повече тук и да не те убивам.

— Продължаваш да ме заплашваш значи? Много бавно се учиш, Перфектни убиецо. — Губернаторът въздъхна и мълчаливо се втренчи в него. — Ще ти кажа какво мисля да направя — продължи после. — Ще приема предложението и ще ти платя осем милиона. Не ми се ще да прекарам останалата част от живота си, озъртайки се през рамо.

— Добре — отговори Найтхоук, — договорихме се.

— Точно така.

Хил погледна към Оръжието и произнесе една единствена дума: „Дръж!“

Краката на Найтхоук се подгънаха от режещата болка в китката. Беше почти припаднал, когато Хил нареди на Оръжието да го пусне. Най-сетне освободен, той се строполи на пода. Като се посъвзе, измъкна колана и пристегна ръката си, опитвайки се да спре кръвотечението. Хил отиде при сейфа и измъкна от него покритите с кръв банкноти.

— Сега наистина ти се разплащам с кървави пари, Перфектни убиецо. Тъй като се надявам да удържиш на думата си и да не ме преследваш повече, мисля, че едно поощрение ще е добре дошло.

Найтхоук посегна към лазерния пистолет, който лежеше на пода, но единият от роботите насочи смъртоносния си пръст към него и го изтласка надалеч.

— Нима вече си готов да погазиш даденото обещание? — учуди се Хил.

— Кървенето още не е спряло — промърмори Найтхоук. — Трябва да обгоря раната.

— Позволи ми аз да го направя — каза Хил, протегна се към писалището и измъкна от там лазерен пистолет. След това се прицели в кървящата рана и стреля. Найтхоук отново се повали на пода и простена от болка.

— Номер четири — обърна се Хил към единия от роботите. — Иди на балкона и убий дъщеря ми!

— Слушам, губернаторе! — отвърна машината и се отправи към балконската врата.

Разнесе се жужащ звук и роботът за миг се превърна в локва разтопен метал.

— Сети се най-после, значи! — изохка Найтхоук, когато Касандра влетя в стаята с насочен напред имплозатор. Тя унищожи най-напред останалите два робота, после превърна в каша и самото Оръжие.

— Какво ти е сторил?! — извика тя, когато забеляза ръката на Найтхоук.

— Не бери грижа за това — процеди през зъби той. — Давай по-скоро да се махаме от тук!

Тя насочи имплозатора към баща си, който се прицелваше в нея с лазерен пистолет.

— Това е патова ситуация — произнесе спокойно губернаторът.

— Само ти мислиш така.

Тя активира имплозатора и баща й се превърна в кървава каша още преди да е отвърнал на стрелбата.

— Съвсем бях забравила за Киношита, докато не ми се развика — каза Касандра, помагайки на Найтхоук да се изправи на крака. — Беше толкова неочаквано, че ме стресна и ме накара да се замисля.

— Изглежда съм по-слаб, отколкото мислех — неуверено рече той. — Имам чувството, че цялата стая се върти около мен.

— По дяволите, наистина е така! — извика Касандра. — Това копеле сигурно е закодирало своите жизнени данни в охранителната система на къщата и я е направило зависима от неговия живот! Щом той е