че в такъв случай само след две години няма да има жива Светулка, с която да преговаряме.
— Така смятате вие — възрази Мбака. — Не сте нито дипломат, нито военен, знам и че не сте геолог. Защо избраха точно вас?
— Защото знам за Светулките повече от другите Хора и владея един от техните диалекти — този, който се говори в Браканан.
Мбака погледна съществото пред себе си с явно любопитство.
— Колко време бе необходимо, за да ви превърнат в… това?
— Няколко месеца.
— Може ли да ви питам нещо лично?
— Моля.
— Защо се съгласихте?
— Ще напиша бестселър.
Мбака не изглеждаше убеден.
— Ако се нуждаете от физическа трансформация, за да пишете бестселъри, що за писател сте тогава?
— Не искам и да стана свидетел на още един геноцид на невинна раса.
— Невинна за какво, господин Ленъкс? — запита Мбака. — Сигурно не за изтезания и рязане на крайници. — И той замълча. — Впрочем четох досието ви. Не сте направил нищо, за да предотвратите изтребването на други раси.
„Защо съм тук в чуждопланетно тяло? «Защото имах тази възможност» — мога ли да отговоря така?“
— Питате ли ме или искате да спорим? — запита ядосано Ленъкс.
Мбака го изгледа ледено.
— Какво точно искате да направя?
— В пустинята на няколко мили оттук се намира една Светулка на име Борлешан. Той има нужда от незабавна медицинска помощ. Искам да го докарам тук.
— Какво му е? — осведоми се Мбака. — Заразен ли е?
— Счупена му е колянната капачка, има и сериозни наранявания на сухожилията и мускулните връзки. Искам най-добрият ви хирург да го излекува.
— Как се случи това?
— Аз го направих.
— И сега искате да му помогнем?
— Това е дълга история — рече Ленъкс. — Но той ми вярва и иска да повярва и на вас, а то е повече, отколкото други Светулки някога са правили. Това е отворена врата и не искам да пропусна тази възможност.
— Заема ли някакъв официален пост в Браканан?
— Той е рейбони — поклати глава Ленъкс.
— Рейбони?
— Разбойник.
Мбака се намръщи.
— Сега съвсем ме объркахте. Наранявате коляното на един разбойник и изведнъж решавате, че той има солидни връзки със законното правителство?
— Тяхното общество не е като нашето — обясни Ленъкс. — Рейбоните са уважавана каста, която броди из пустинята. Те имат строг кодекс на поведение. Не нарушават законите в градовете, затова им се позволява свободно да се движат из тях.
— Но как той ще може да убеди ръководителите в Браканан…
— Той може да разкаже на всички Светулки, които пожелаят да го изслушат, че не всички Хора са за убиване — прекъсна го Ленъкс. — Вие му оправяте крака и го пускате да си ходи, а той разказва тази история във всеки град, през който мине. — Спря да си поеме дъх. — Бих изтъкнал, че това ще е първият положителен отзив за нас, откакто сме кацнали тук.
— Откъде сте сигурен, че той ще отиде в Браканан?
— Аз ще го заведа там.
— Приятел ли ви е?
— Не съвсем.
— Ами тогава?
— Доверете ми се — каза убедително Ленъкс. — Ако му наместите крака и го помоля да идем в Браканан, ще се съгласи.
— Добре, вие сте експерт по Светулките, така че щом казвате, че ще дойде с вас, трябва да ви повярвам. — Мбака направи малка пауза. — Ще пратя веднага да го доведат.
— Трябва да дойда и аз. Ако види вашите бойци без мен, ще се бие или ще бяга.
— Как ще избяга с ранен крак?
— Има кадеко.
— Това какво е, от ония животни, които се яздят ли?
— Точно така.
— Добре, господин Ленъкс — въздъхна Мбака. — Има ли нещо друго?
— Има.
— И какво е то?
— От този миг нататък ви моля да отворите лечебницата за всяка невъоръжена Светулка, която дойде тук за медицинска помощ.
Мбака сви вежди.
— Още колко такива сте скрил там, в пустинята?
— Николко. Но тяхната медицина е на много ниско равнище. Щом искаме да ги убедим да преговарят с нас, трябва да им предложим нещо, от което имат нужда, в замяна на правото да разработваме диамантените мини. Медицината изглежда доста по-практична и по-малко опасна от оръжията.
— Ние знаем много малко за физиологията на Светулките — каза Мбака, сякаш отдавна го беше премислял. — Може да допуснем грешка и те да сметнат, че се каним да ги убием.
— Департаментът на извънземните работи ще ви свърже с доктор Беатрис Нгони, тя е хирург и ръководеше моята метаморфоза. Правила е дисекция на много трупове на Светулки и ще предаде знанията си на вашите лекари. А колкото до болестите, правете каквото можете и се надявайте, че повечето от тях няма да имат достатъчно сили, та да стигнат чак дотук.
— Вероятно ще мине доста време, докато се свържем с тази доктор Нгони и тя ни прати сведенията по субкосмическата радиовръзка.
— И много дни ще минат, преди да имате пациенти Светулки — увери го Ленъкс. — Първо, Борлешан трябва да разнесе вестта, второ, те трябва да свикнат с мисълта, че ние не се каним да ги убиваме още щом ги видим.
— Добре. Нещо друго?
— Да, само едно.
— По-точно?
— Няма значение дали ще наместите коляното на Борлешан или ще го смените. Няма значение дали ще ходи със собствения си крак или с протеза. Но е задължително да не куца и да не чувства никакви болки, разбирате ли?
— Трудно изискване, господин Ленъкс.
— Имайки предвид, че се надявате да избегнете войната и да измъкнете диаманти за милиони оттук, по-скоро бих го сметнал за доста проста задача.
— За писател с мания за величие може и да е така. Но за хирург, който никога не е работил върху Светулки, може би не е.
— Бях писател и някой ден пак ще бъда — отбеляза Ленъкс. — Но точно сега съм Светулка. И ако някой тук реши нещо друго за Борлешан, имам всички шансове да се превърна в мъртва Светулка.
— Не мога да си представя защо сте се загрижил за Светулка, която вече сте осакатил.
