— Какво ще кажеш за една бира? — попита ме Мастерсън.
— В бара „Гръмотръс“? Не бих го пропуснал за нищо на света.
Влязохме в бара, украсен със стари гравюри, но не на Пепони, а на Земята, Делурос VIII, Сириус V, Теразейн и Далечен Лондон, сякаш първите заселници са имали нужда от постоянен образ на дома си. Беше препълнен, но успяхме да намерим празна маса отзад и да седнем, а миг по-късно безупречно облечен пепон се приближи и взе поръчката ни.
— Забелязах нещо — рекох.
— Да?
— Освен двамата лодинити и компанията канфорити, всички останали клиенти са хора.
— Точно така.
— Не мога да повярвам, че пепоните все още не се допускат в „Роял“ — продължих.
Мастерсън се изсмя.
— Не е това. Освен няколко важни правителствени лица, никой от тях не може да си го позволи. — Огледа се наоколо. — Именно затова обичам да идвам тук. Напомня ми за старото време.
— Ти заселник ли си?
Той поклати глава.
— Не. Дойдох на Пепони да се бия с калакалите.
— Като доброволец ли?
Той се изсмя.
— Майка ми не отгледа толкова глупави деца, че да участват в подобни неща доброволно. Година след началото на Кризата, доста преди Републиката да е в състояние да изпрати войски, колониалното правителство започна да набира наемници. Две години се биех срещу заберите в звездния куп Кинелус и си помислих, че тук ще е по-добре, отколкото да навличам зимния костюм и да преследвам врага по глетчерите при шейсет градуса под нулата, така че се записах… И оттогава съм тук.
— Как стана бодигард на Буко Пепон?
— В началото имаше богоди за бодигардове, но един от тях се опита да го убие. Оказа се, че бил наемник на един от враговете на Пепон. Затова Пепон, който не е глупак, се отърва от цялата си охрана от дигита и назначи жена наемник на име Белинда Моралес за шеф на сигурността, при условие че няма да има никакви служители дигита.
Мастерсън млъкна, за да кимне на добре облечен мъж, който тъкмо влизаше. Мъжът се усмихна и му махна, после се присъедини към компанията на бара.
— Имах репутацията на убиец на калакали — продължи Мастерсън. — Затова след Кризата прецених добре ситуацията и реших, че ако искам да остана на Пепони, трябва да си намеря работа, която да ме пази след обявяването на независимостта им. Щом чух, че Белинда набира хора, кандидатствах и получих назначението — май то беше единственото нещо, което ми спаси живота, след като дигитата дойдоха на власт. Не убиха много хора след обявяването на Независимостта — нямаше да се отрази добре на молбата им за помощ и рекламите за привличане на туристи, но ликвидираха някои от нас, онези, на които имаха най-много зъб. Със сигурност щях да съм един от тях, ако не работех за Пепон. — Внезапно се усмихна. — Цели три години преследваха Фелисия Престън, преди накрая да повярват, че действително е мъртва. Стареца се опита да ги спре, но дори той не можа да стори това. Тази жена наистина им срита задниците.
— Срещал ли си я?
Той поклати глава.
— Не. Пристигнах тук сутринта и същия следобед се качих в планините, преследвайки калакали с отряд воини соротоби, като нито един от тях не говореше земния език. — После се изсмя. — Добре, че не намерих нито един бунтовник през първата седмица. Нямаше да направя разлика между него и собствените си дигита.
— Как научи езика? — попитах, когато бирите ни пристигнаха.
— Докато си вършех работата.
— Искаш да кажеш, че те изпратиха горе в планините без познания върху територията или езика? — попитах и опитах бирата, която ми се стори малко кисела.
— Бяха отчаяни — отвърна той. — Освен това езикът на соротобите е лесен за учене. Отне ми само пет седмици.
— А как се справяше дотогава? Как те разбираха?
— Не беше толкова трудно — отвърна безгрижно Мастерсън. — Когато чуеш изстрели, изкрещяваш „Залегни“ и се хвърляш на земята. Тези, които учат по-трудно, не получават втора възможност.
— И после стана бодигард на Пепон?
— Не точно. Беше освободен три-четири години след края на битките. Опитах най-различни работи: туристически гид, горски пазач, строител по пътищата и всичко, за което можах да се сетя и за което плащаха добре. Но когато освободиха Пепон, стана ясно, че Републиката ще се оттегли и че го е избрала да управлява планетата. Тогава, както вече ти казах, разбрах, че искам ли да остана тук, ще се нуждая от покровител.
— А защо не го пазиш сега? — попитах.
Забелязах, че двама местни жителя с правителствени куфарчета влязоха в бара и ги заведоха до една маса.
— Службата му за сигурност наброява осемдесет служители — десетина чуждоземци, останалите сме хора. Освен това когато не говори пред публика, не му трябват повече от половин дузина от нас. Щом не пазим Стареца, изпълняваме други задачи. — Той ми се усмихна. — А настоящата ми задача си ти.
— Но моят живот не е в опасност!
Внезапно осъзнах, че един от най-добрите убийци на Пепони е избран за мой компаньон.
— Разбира се, че не — отвърна развеселено той. — Но когато работиш за правителството, правиш каквото ти кажат, а на мен ми казаха да бъда на твое разположение с колата си, докато не пратят за теб. И — добави, сякаш току-що му хрумна, — да се грижа за сметките.
— Е, наистина го оценявам. Но ми се иска да знам защо съм тук.
— Забавлявай се, докато можеш. Щом веднъж се срещнеш с тях, сигурно ще затънеш до гуша в работа. — Той допи бирата си. — Искаш ли да се разходим из града?
— Безопасно ли е?
— Не говоря за тази част, през която минахме. Мислех да те преведа през „Рая на туристите“. Предполагам, че всеки трябва да го види поне веднъж.
— Защо не?
Аз се изправих.
— Не си допи бирата — забеляза той.
— Изпих достатъчно.
— Отвратителна е, нали?
— Тогава защо я изпи?
— Това е единствената марка, която може да се намери тук — отговори той.
— Един конкурент лесно може да спечели пазара.
Той се изхили.
— Един конкурент лесно би загубил тестисите си.
— Не разбирам.
— Буко Пепон притежава бирената компания.
— О!
Стигнахме до парадния вход на хотела.
— Още нещо — обади се Мастерсън точно преди да излезем.
— Какво?
— Ако имаш някакви въпроси, които могат да се изтълкуват като политически, понижавай гласа си, щом наоколо има дигита. Наричат това място демокрация, но не е — дигитата са доста чувствителни на тема критика от расата, която си мислят, че са отхвърлили.
После излезе в огрения от слънчева светлина топъл ден и аз го последвах, искаше ми се да бях облякъл
