Император Боби организираше изискани развлечения за приближените си и за приятелите си хора. В продължение на месец издържаше гостуващ симфоничен оркестър, още месец — някакъв трикрак фокусник от Хеспорит III. Веднъж натовари цялата си компания на самолет, за да наблюдават лова на малко стадо гръмобици за планетата зоопарк Серенгети.
По време на една от безбройните си вечеринки той слиса присъстващите с потресаващата новина за предстоящия първи боксов мач между язон и човек. Беше поканил Били Уичински, шампиона тежка категория на Сириус V. Той щеше да се срещне с Гама Лабу, огромния воин ризали, който досега не познаваше загуба.
Сюзън Бедоус не се интересуваше особено от бокс, но нямаше как да отклони поканата на император Боби, затова облече нещо, което можеше да мине за прилично, без да е напълно официално, и в определеното време вече беше сред гостите.
Бяха се събрали около двеста души, хора и язони, в това число и Артър Картрайт, който беше в командировка на Фалигор. Бедоус отбеляза с одобрение присъствието и на двайсетина червенокожи къртици. Боби беше съборил стария дворец на брат си и на негово място беше издигнал внушителна резиденция по подобие на човешките представителни сгради. Предците му, триста и един на брой, благоразумно бяха скрити от погледа на гостите, за да не се чувства неудобно благородният им наследник. Боксовият ринг беше съоръжен в средата на младата, грижливо подрязана морава, а около него бяха наредени петдесетина маси. Над сто сервитьори и церемониалмайстори, облечени в униформи, обслужваха гостите. Отляво на моравата се простираше обширен английски парк, но в дъното му Бедоус успя да зърне няколко жилища, които беше запомнила още от първото си посещение в страната на енкотите. Те не бяха станали по-жалки и примитивни, отколкото бяха навремето, ала на фона на великолепната резиденция на ситата имаха съвсем мизерен вид.
— Сюзън! — възкликна император Боби, щом я видя. — Радвам се, че успя да дойдеш.
Бедоус се стъписа от това посрещане — откакто новият ситат се възкачи на престола, едва ли беше разменила с него и двадесет изречения. А сега я поздрави, сякаш бяха стари приятели, и няколко минути си бъбри с нея за насекоми, после някой от новодошлите привлече вниманието му и Боби хукна да го приветства.
Тя чу зад гърба си приглушен смях, обърна се и се озова лице в лице с Картрайт.
— Ако нашият Боби не беше вече император, бих си заложил главата, че е кандидат за тази длъжност — изрече той.
— Да, май наистина малко се престарава — съгласи се Сюзън.
— Политикът в него си казва думата — продължи Картрайт развеселен. — Голяма работа е, нали?
— И още как!
Картрайт огледа масите.
— Не виждам табелки с имената, нито някакви указания кой къде да седне. Подозирам, че Боби е посетил някое и друго градинско парти, докато се е подвизавал по другите планети, но съвсем е забравил как е намерил мястото си. Какво ще кажеш да окупираме някоя от масите?
Бедоус кимна и Картрайт я поведе към една свободна маса.
— Въобще не ми е ясно какво правя тук — каза тя, когато се настаниха. — Нямам никаква представа от бокс.
— Тук си, защото Боби обича да се докарва пред хората, които му гостуват. Колкото до бокса, работата е съвсем проста. Двама души — в нашия случай един човек и един язон — се качват на ринга и всеки се опитва да убие другия.
— Бих предпочела да ме беше поканил на симфоничен концерт.
— А аз бих предпочел да беше докарал някой не толкова титулован боксьор като този Уичински. Тогава шампионът на язоните можеше да победи, а това би се отразило чудесно на самочувствието им.
— Нищо чудно и да успее — изрече Бедоус с безразличие.
— Чувам, че бил добър, но досега не се е изправял срещу противник от такава класа. Струва ми се, че шансовете му са много малки. — Картрайт хвърли поглед надясно. — Охо! Имай готовност. По всичко личи, че ще бъдем удостоени с височайшето присъствие.
В този миг император Боби се приближи и се настани на тяхната маса.
— Надявам се, че нямате нищо против да седна при вас?
— Но моля ви, ваше величество! — Картрайт се изправи и изчака Боби да заеме мястото си. — В края на краищата това е вашето парти.
— Очарователен израз — произнесе Боби с най-приятния си глас. — Виждам, че не пиете. Мога ли да ви предложа коняк? Превъзходна марка, внос от системата Лебед.
Той направи знак на един сервитьор, който се приближи, отвори бутилка коняк и наля три чаши.
— Пия за здравето ви, ваше величество! — вдигна чашата си Картрайт.
— Аз бих предложил по-добър тост — поклати глава Боби.
— Нека да го чуем.
— Добре тогава. — Ситатът се изправи и почака, докато всички погледи се насочиха към него. — Приятели мои, предлагам тост: да пием за скорошния и щастлив брак между Фалигор и Републиката!
Язоните го възнаградиха с бурни ръкопляскания, докато хората реагираха по-сдържано.
— Моля за извинение, ваше величество — обърна се Картрайт към Боби, който отново зае мястото си. — Но ми се струва, че не разбрах тоста ви. Отношенията между Републиката и Фалигор никога не са били по-добри.
— Така е — съгласи се ситатът. — Именно затова си мисля, че е дошло времето да станем неин пълноправен член.
— Ще станете, когато му дойде времето. Нека не насилваме нещата.
— А защо не? — поинтересува се Боби с обезоръжаваща усмивка.
— Виждам, че идеята ви се струва великолепна, ваше величество — продължи Картрайт, — но ви моля да прецените още веднъж положението си на протекторат. Сега не плащате данъци, населението не подлежи на задължителна военна служба, получавате помощ по всички направления, Републиката субсидира производството ви…
— Според думите ви излиза, че протекторатът е по-добре, отколкото да си равностоен партньор… Но защо ми е някак трудно да ви повярвам?
— Повярвайте ми, ваше величество, когато Фалигор е готов да влезе в Републиката, ще ви поканят и ще ви приемат. Но нивото на грамотността тук е под петнадесет процента, първият випуск на университета Татрам ще се дипломира чак след две години, имате само три космодрума, а по-голямата част от земята ви още не е разработена. Фалигор бележи невероятен напредък, но все още не е готов да се включи в съревнованието между различните светове на Републиката на равна нога.
Боби се усмихна.
— Тогава вие ще ни помогнете.
— Нали ви помагаме, ваше величество! Фалигор постигна такъв напредък, какъвто никой не би могъл да очаква. И ще продължи в този дух.
— Тогава трябва да ни приемете в Републиката, за да продължим да напредваме под зоркото й око.
— Вие и сега напредвате под зоркия й поглед.
— Не е същото.
— Ще ми позволите ли да попитам на какво се дължи този внезапен интерес към членството в Републиката? — намеси се Бедоус. — Днес за пръв път чуваме за това ваше желание.
Боби сви рамене.
— Преди да доведа тук този мъж, Били Уичински, отидох на Сириус V да го погледам най-напред как се бие. Бил ли сте на Сириус V, Артър?
— Не.
— А вие, Сюзън?
— Бях веднъж, преди много години.
— Огромна планета, далеч по-голяма от Фалигор. Но населението й е едва тридесет и пет хиляди души… И при все това тя е член на Републиката!
