— Какво знаеш за историята на моя свят, Томас? — попита Киихана.
— Знам онова, което съм чел и което ти си ми разказвал — че сте воювали с Републиката цели осем години и накрая сте извоювали независимостта си и че самият ти си велик воин, избран пожизнено за президент.
— За разлика от тебе — добави Киихана.
— Аз не съм воин — поклати глава Пака. — Аз съм скромен книжовник и учител, издигнат на върха от моментните обстоятелства. Преди няколко години, докато не се случи нещо, което промени възгледите ми, дори клонях към пацифизма.
— Както и да е, твоята кариера донякъде повтаря моята, а и историята на нашите две планети си прилича. Алфа Беднарес II пъшкаше под игото на човека в продължение на два века и издигнатият от нас лозунг беше същият като вашия: „Право на глас за всекиго!“
— И успяхте да го постигнете.
— Да, след време. И както отбеляза ти, аз съм избран за пожизнен президент. Аз имах прекрасни планове, Томас! Исках да превърна планетата си в рай за моя народ. Трябваше да има за всекиго земя, работа и равенство. Никога повече не биваше човекът да ни тъпче. Исках да залича всички обиди и да осигуря на народа си нов старт. Страната Утопия беше само на една крачка, както без съмнение е сега при вас. — Той се усмихна тъжно. — Бях голям идеалист, но се оказа, че съм бил глупак. Тук съм, за да те предпазя да не бъдеш и ти глупак като мене.
— Но нали си провел реформите си? — попита Пака объркан.
— О, да. Аз изпълних всичките си обещания.
— И какво?
— Алфа Беднарес II е независима планета от седемнадесет години. През това време от износители ние се превърнахме във вносители на храни и суровини, а доходът на глава от населението спадна с осемдесет процента. Повечето ни предприятия спряха работа поради неизправност и вече сме в списъка на Републиката като една от стоте най-бедни планети. Дори сега, докато ти разправям всичко това, армията ми се готви за държавен преврат, пети по ред.
— Къде сбъркахте?
— Аз взех едно глупаво решение под влияние единствено на чувствата и това върна планетата ми със сто години назад. Точно това искам да ти помогна да избегнеш.
— Слушам те — промълви Пака.
— Прогоних всички хора от моя свят. Отнех им фермите и разделих земята между сънародниците си. Правителството ми обяви предприятията за държавна собственост. Изолирахме хората в отделни селища, както бяха постъпвали те с нас цели два века. Това ни накара да се чувстваме удовлетворени, но то ни доведе до катастрофа. — Киихана се наведе и погледна Пака право в очите. — Заклевам те, Томас, колкото и да ги мразиш, колкото и да мечтаеш за възмездие, както и да си представяш моралния си дълг в тази ситуация, помисли най-напред за Каримон и после за отмъщение. Може да не ги понасяш, но през последната седмица аз пообиколих планетата и ще ти кажа, че без хората тя ще оцелее точно толкова, колкото и моята. Нужен ти е техническият им опит, умението им да получават високи добиви от фермите си, способността им да привличат човешки инвестиции.
— А страданията, които те ни причиниха? А неправдите, на които ни подлагаха от деня на пристигането си тук?
— Това вече е минало и те никога няма да получат възможността отново да господстват над вас. Но не ги изритвайте от планетата. Достатъчно е само да сравните моя свят с Пепони, чийто президент буквално умоляваше хората да останат след извоюването на независимостта. Там имат процъфтяваща икономика, все още успяват да се прехранват сами и заводите им не са спирали… А моите съплеменници напускат масово градовете и се връщат към земята, за да преживеят. Няма работа, няма програми за социална защита, няма дори храна за продан. Аз направих грешка, и ще трябва да си понеса последствията. Но оттогава често пътувам до новоосвободените планети и ги убеждавам да не повтарят грешката ми — по същия начин, както сега убеждавам тебе.
— Моят народ очаква от мене да предприема някакви действия срещу хората, които остават — намръщи се Пака. — Бяхме принудени да приемем конституция, която им дава непропорционално голяма политическа власт.
— Използвай това обстоятелство — посъветва го Киихана.
— Да го използвам, но как?
— Сред сънародниците ти ще настъпи глад за обработваема земя. Можеш да оставиш по-продуктивните ферми в ръцете на хората, които ги обработват, и да обвиниш конституцията, че не ти дава възможност да им отнемеш земята. Позволи на своите няколко дребни победи, но остави икономическата власт в ръцете на оставащите хора, докато не обучиш ново поколение от собствения си народ, което да поеме властта и да управлява също толкова ефективно като тях. Ти си способен политик, иначе нямаше да си в този кабинет. Използвай политическото си изкуство, за да балансираш между онова, което народът ти иска, и благото на Каримон.
Настъпи нова, по-дълга пауза, докато Пака обмисляше думите на госта си.
— Това е доста необичаен разговор, Мордекай — най-сетне произнесе той. — Ще помисля дълго и сериозно над него.
— И когато го направиш, ще видиш, че съм прав — отвърна Киихана. — Аз ги неневиждам — разпалено добави той, — но бих дал половината си планета, за да ги върна обратно!
— Мислил ли си някога да ги помолиш да се върнат? Сигурно има някакъв начин да ги примамиш.
Киихана поклати глава.
— Допускаш ли, че не съм опитвал? Само че има милиони други планети, а щом веднъж си ги изритал, ти си показал, че това може да се повтори. Тръгнат ли си веднъж, те няма да се върнат повече, при това ще направят всичко възможно да си понесеш изцяло последствията от това решение. Те са толкова склонни да прощават, колкото бих бил и аз на тяхно място.
— Така е — съгласи се Пака. — Съчувствието никога не е било едно от достойнствата им.
— И от моите също — добави Киихана. — Но практичността и прагматизмът са крайно необходими за един водач. Колкото и да ги мразиш, те са ти нужни. От техните ръце сте получили оръжието си. Направи така, че твоят народ да се възползва и от останалите им умения. Ако действаш прибързано, това, което се случи на нас, очаква и твоята планета.
— Благодаря ти за съветите, стари приятелю — изрече Пака. — Ще обмисля следващите си действия много внимателно.
— Това е единственото, за което те моля. — Киихана се изправи. — Следващата седмица ще ти пратя постоянен посланик и се надявам Алфа Беднарес II да получи статута на облагодетелствана държава в търговията с Каримон. — Той се усмихна мрачно. — В очакване на деня, когато отново ще има с какво да търгуваме.
— Ще приветствам установяването на тесни връзки с вашата планета — увери го Пака, — както се радвам на приятелските си взаимоотношения с президента є. Бих искал идната седмица да проведем официални разговори.
— Аз съм на твое разположение. Ще ти пратя по един от помощниците си кодовете, чрез които можеш да се свързваш с мене.
— И преди да си заминеш, може би ще ми направиш честта да вечеряш с мене?
— С удоволствие — съгласи се Киихана.
— Смятам да поканя и някои от най-близките си сътрудници. Бих искал да чуят това, което имаш да ни кажеш.
Пака включи холовизора в кабинета си и на екрана се появи Мозес Селабали, който се надигаше от мястото си в парламента, за да направи изказване пред членовете му.
— Време е — изрече Селабали с дълбокия си звучен глас — този висш орган в държавата да се заеме с решаването на проблема, който стои пред нас от момента на извоюване на независимостта — преразпределянето на земята. Това няма да бъде по-голяма несправедливост от обстоятелството, че двеста хиляди човека владеят деветдесет процента от обработваемата земя на Каримон, докато повече от милиард
