тероризъм би трябвало да бъде предмет на преговори.
Селабали понечи да отговори, но тогава се намеси Хърбърт Уилис, директорът на Отдела за конституционно право:
— Моля за извинение, но преди да се впуснем във взаимни обвинения, може би няма да е излишно да класифицираме основните проблеми.
— Нямам възражения — побърза да го увери Блейк.
Селабали не каза нищо, но кимна в знак на съгласие.
— Господин Блейк, в продължение на няколко години както местното население на планетата, така и Републиката настояваха пред вашето правителство да се даде право на глас на всеки жител на Рокгардън. Струва ми се, че този принцип е основополагащ, когато става дума за прекратяване на враждите и за изработване на конституция, до което вероятно ще се стигне след тази среща. Готово ли е вашето правителство да го приеме?
— На първо място — заяви Блейк — трябва да ви напомня, че аз, както и над деветдесет процента от хората на Рокгардън, също сме родени на тази планета. Там сме израсли, полагали сме усилия да я превърнем в съвременен, добре функциониращ свят и аз възразявам срещу намека, че сме по-малко жители на Рокгардън от господата, които седят срещу мене. И за да отговоря на въпроса ви, ще ви кажа, че в деня, в който помолих отец Джана да раздели властта с мене, правителството на Рокгардън изцяло беше приело принципа за всеобщо избирателно право.
Пака изсумтя насмешливо, но не каза нищо.
— Ползвал ли е някой от каримонците… Така, струва ми се, се наричате?… Ползвал ли е някой от каримонците правото си на глас?
— Не! — отговори Пака.
— Мистър Блейк?
— Не е толкова просто — въздъхна Блейк. — Така, както го казвате, все едно, че всеки може да иде и да гласува още утре.
— Твърдите, че приемате този принцип. В такъв случай съм длъжен да ви попитам защо да не може това да стане?
— Първо, водеше се война. Второ, трябва да извършим преброяване, за да можем да изготвим избирателните списъци. Трето, става дума за население, сред което грамотните са около четиринадесет процента. Затова се налага да изработим такава система за гласуване, при която няма да отпаднат автоматично петима от всеки шест каримонци, неспособни да упражнят правото си на глас. Четвърто, ще трябва да организираме общи избори, а това не би могло да стане, докато същите онези „местни жители“, заради които се провеждат изборите, са в горите и стрелят по хората, попаднали в обсега на оръжията им.
— Първото и четвъртото възражение ще отпаднат с прекратяването на войната — отбеляза Уилис. — Да видим как могат да се решат останалите две. Господин Пака, какъв начин на гласуване бихте предложили вие, така че да бъде достъпен за вашите сънародници?
— Предлагам гласуването да става устно — отговори Пака, — пред комисия от представители на всички състезаващи се партии, които да нанасят резултатите от гласуването в списъците.
— Господин Блейк?
— Идеята не е особено добра. Това противоречи на концепцията за тайно гласуване.
— А защо гласуването трябва да бъде тайно? — попита Пака.
— За да не може да бъде сплашен гласоподавателят.
— Хората може и да се опитват да сплашват другите хора — възрази Пака, — но каримонците не го правят.
— Фаните и тулабетите са се клали в продължение на хиляда години — върна му удара Блейк. — Какво им пречи да го направят и сега?
— Моля ви, господин Блейк! — намеси се Уилис. Той се обърна към Мозес Селабали: — Смятате ли, че това е приемливо като временно решение, докато вашата раса не достигне ниво на грамотност, да кажем, петдесет процента и се премине към писмено гласуване?
— Да, смятам, че е приемливо.
— Правите голяма грешка — обади се Блейк, гледайки Селабали право в очите. — Тулабетите понесоха големи загуби в предишната война, трябваше да поемете основната тежест и на сегашната. По брой на населението фаните ви превъзхождат три пъти.
— Не го слушай, Мозес! — намеси се Пака. — Той се опитва да ни настрои един срещу друг. За него другата възможност е да не гласуваме, докато нивото на грамотност не се увеличи до неговия стандарт!
— Аз ще приема устното гласуване — заяви Селабали след кратък размисъл.
— Добре — съгласи се Уилис. — Мисля, че отбелязваме голям напредък. А какво ще кажете за преброяването на населението?
— Това е невъзможно — заяви Пака. — Много от нашите сънародници живеят в отдалечени райони при твърде примитивни условия. Няма да се учудя, ако десетина процента от тях въобще не са виждали човек.
— Това какво общо има с проблема? — поинтересува се Блейк.
— Ще са нужни години, за да се извърши такова преброяване, и най-дълго и трудно ще бъде да преброим онези, които са най-малко заинтересовани от гласуването.
— А ако се направи преброяване само в по-гъсто населените райони? — продължи Уилис. — Колко време ще отнеме това?
— Около година — отговори Пака.
— Ако Комитетът по преброяване на населението и картография на Републиката пожелае да помогне, ще са достатъчни три-четири месеца — намеси се Селабали.
— Чудесно предложение, господин Селабали — одобри Уилис. — Непременно ще го поставя пред Комитета и не виждам никакви причини той да откаже. — Мъжът се усмихна. — Наистина напредваме забележително бързо, господа. Не съм очаквал толкова скоро да разрешим най-важните проблеми.
— Още не сме стигнали до тях — обади се Пака, поглеждайки Блейк с неприязън.
— Така ли? Боя се, че не ви разбирам.
— Той се съгласява с всеобщото право на глас, защото знае, че така или иначе ще си го извоюваме със силата на оръжието и защото дълбоко в душата си не се съмнява, че то ни принадлежи — отговори Пака. — Но скоро ще стигнем до онези неща, за които Блейк е убеден, че не ни се полагат по право, и тогава ще се види колко е искрен в намерението си да живее в мир и разбирателство с кръвните си врагове.
— Какво имате предвид, господин Пака? — продължаваше да недоумява Уилис.
— Да започнем със земята. Два милиона фермери хора притежават деветдесет процента от обработваемата площ на Каримон, докато близо милиард каримонци трябва да чоплят жалките си парчета земя от два-три акра, за да се прехранят. Кажете ми, господин Блейк, склонни ли са хората да ни върнат полята?
Блейк погледна право в камерите и заговори:
— Би трябвало да знаете, че по-малко от два процента от земята на Каримон се обработваше, когато Вайълит Гарднър получи разрешението на Републиката да открие достъпа на хора до планетата, за да се заселят на нея и да я култивират. Нито господин Пака, нито господин Селабали могат да посочат дори един-единствен случай, когато култивирана земя е присвоена от човек. Това е дял от стопанството, който се е развивал единствено благодарение на хората, и то така, че за по-малко от половин век не само сме в състояние да изхраним милиард каримонци, но и постъпленията ни в твърда валута идват най-вече от износа на храни за съседните планети. Селскостопанската продукция ни носи повече приходи дори от рудодобива. — Той си пое дъх. — Тази земя беше разчистена от хората, култивирана от хората, обработвана от хората, а сега господин Пака, след като вече получи онова, за което според собствените му думи се бореше — правото на глас, иска два милиона човека да напуснат земята, обработвана от поколения от семействата им. Аз ви заявявам, че това не е честно. Ако у каримонците ненадейно се е появило желанието да се заемат с фермерство, нека платят по пазарни цени на хората, които са готови да им продадат фермите си, и да оставят другите на мира.
