вас.
— Не ме разбирайте грешно, губернаторе. Аз не одобрявам методите на Томас Пака, но уважавам целите му. Тази планета е наша и според мене един ден дори вие ще разберете, че е неморално да отричате правото на моята раса сама да решава съдбата си.
— Как ще реагирате, ако ви кажа, че този ден е дошъл? — попита Блейк, наблюдавайки внимателно събеседника си.
— Ще въздам хвала на Бога и ще Му благодаря, че ви е посочил правия път.
— А ако ви кажа, че съм готов още в този момент да споделя с вашите съплеменници на равни начала властта над Рокгардън?
— Ще ви отговоря, че молитвите ми са чути.
— Само че не съм готов на едно — да споделя властта с Томас Пака или с Мозес Селабали. Те извършиха твърде много зверства над моя народ.
— Това не бяха действия, а противодействие — отговори отец Джана. — Те отговориха на близо един век репресии и каквото и да си мислите за методите им, ще се наложи да ги включите в новото правителство, ако искате да постигнете някаква легитимност.
— Моята раса няма да ги приеме. Моментът изисква сдържаност, не екстремизъм. Промяната трябва да върви с бавни, внимателни стъпки. Ние сме готови да споделим властта, но не и да я отстъпим.
— Това е приемливо като първа стъпка — съгласи се отец Джана, — но с времето ще се наложи да я отстъпите. Три милиона човека не могат да управляват половин милиард змии.
— Уверим ли се веднъж, че сме осигурили правата и безопасността си, че няма защо да се боим от отмъщение и че сме създали общество, еднакво справедливо и към големите, и към малките раси, без колебание ще се оттеглим. Аз обаче не мога да предвидя кога ще стане това. И за да съм съвсем искрен, ще ни се наложи да обучим цяло поколение змии, което да е в състояние да поеме юздите на управлението и да замести човешкия държавен апарат, управляващ сега Рокгардън.
— Разумна позиция — съгласи се отец Джана. — Сигурен съм, че и двете страни могат да постигнат компромис на тази почва.
— Ключът към него — обясни Блейк — е властта да се поеме от подходяща змия. Трябва да бъде някой, който иска да бъдат забравени крайностите, допуснати и от двете страни, и разбира, че неговият народ трябва да бъде подготвен за самоуправлението, преди моите хора да предадат юздите на властта. Някой, който няма да допусне насилствени действия, когато възникнат несъгласия, така характерни за разумните раси, принудени да живеят на една и съща планета.
— Струва ми се, че подценявате Томас Пака — вметна отец Джана. — Той…
— Той ще екзекутира всеки човек, който се осмели да му се противопостави, та дори и семейството му. Изпълнен е с горчилка и омраза и е напълно неприемлив за моите хора. И, честно казано, и Селабали не е много по-добър. Ако се наложи да избираме между двамата, ще предпочетем него… но на Рокгардън има близо милиард змии, така че не е нужно да избираме по-малката от двете злини.
— Кого тогава имате предвид, губернатор Блейк?
Блейк се усмихна.
— Той е пред мене.
— Сигурно се шегувате! — възкликна отец Джана. — Аз нямам никакъв политически опит!
— Вие имате нещо далеч по-важно от опита, отче — изрече Блейк. — Притежавате интелигентност и състрадание, а точно това ни е нужно в смутните времена, които ни очакват.
— Но…
— Колкото до останалото, аз ще ви науча на всичко, което трябва да знаете за управлението на държавата. С вас ще работим в много тясно сътрудничество, всъщност рамо до рамо. Ако има нещо, което не разбирате, аз винаги ще съм на ваше разположение да ви го обясня.
— Това е безумие! — възкликна отец Джана.
— Не, по-скоро е гениално хрумване. Вие нямате нито един враг в целия свят, а и от двете страни малцина могат да кажат същото за себе си. Вие сте точно водачът, който ни е нужен, за да измъкнем заедно тази планета от блатото.
— Сигурен ли сте, че сте го обмислили достатъчно внимателно?
— Изобщо не изпитвам и най-малко съмнение, че вие сте идеалният кандидат за тази длъжност, единственият представител на вашата раса, способен да обедини Рокгардън след кошмарните изпитания, през които преминахме. Желанието ми е утре сутринта да мога да обявя това наше решение пред пресата.
— Мога ли да си помисля до сутринта? — попита отец Джана, изправяйки се на крака.
— Разбира се. Запазил съм ви стая в един хотел в Талими — (атинският „Грандхотел“ не приемаше змии…) — и ще ви се обадя веднага след разсъмване.
— Ще се моля да взема най-правилното решение.
— Сигурен съм, че ще го направите. — Блейк стана и го изпрати до вратата. — Особено като вземете предвид, че единствената друга възможност е продължаването на войната, която вече струваше твърде много жертви и на двете страни.
Вратата се отвори, телохранителите изведоха отец Джана, а Блейк се свърза по видеофона с щаба си, където очакваха новините.
— Как мина? — нетърпеливо попита главният съветник.
— Ще подпише — уверено заяви Блейк.
— Сигурен ли сте?
— Успокойте се. Утре сутринта ще обявим край на войната, разделяне на политическата власт със змиите, желание да възстановим търговските си връзки с Републиката и, което е най-важното — назначаването на отец Джана на най-висшата длъжност на планетата.
— И после?
— После започваме да дърпаме конците на марионетката и продължаваме да управляваме, както досега — макар и привидно с друго лице.
По обяд на следващия ден Джон Блейк свика пресконференция и пред обективите на холокамерите, които излъчваха образа му във всички кътчета на Рокгардън, обяви, че хората са постигнали споразумение със змиите и че от този ден нататък той ще споделя длъжността си на губернатор с отец Джана.
После Блейк се отдръпна настрана и с уважение наблюдаваше как отецът се приближава към микрофона и се изправя лице в лице с пресата и камерите.
— Все още не мога да дойда на себе си от скоростта, с която се развиха събитията — започна отец Джана, — но ще направя всичко по силите си да управлявам честно и справедливо. Преходът към управление на мнозинството ще бъде бавен и нерядко болезнен и без съмнение ще има и погрешни стъпки, но правителството на Джон Блейк показа желанието си да заличи обидите след цяла година война. Мисля, че ще изразя мнението на всички свои сънародници, като изкажа благодарност на господин Блейк за смелостта да направи тази огромна първа крачка.
Той замълча и погледна в предварително подготвените си бележки.
— За онези от вас, които все още са на бойното поле, ще кажа: оставете оръжията. Денят на мира дойде, не е далеч и денят на пълното разбирателство и сътрудничество в новото правителство. Господин Блейк се съгласи да обяви амнистия за всички змии, опълчили се срещу властта. Аз от своя страна съм съгласен да простя грешките на всички хора, следвали заповедите на избраното от тях правителство и участвали в потушаването на въстанието. Над Рокгардън изгря нов ден, нова ера на разбирателство и аз призовавам всеки един представител на двете раси — да тръгнем заедно към бъдния ден!
Блейк се приближи и стисна ръката на отец Джана, позира колкото беше нужно за холографии и освободи представителите на печата.
— Беше чудесна реч — каза той, когато остана сам със съветниците си и отец Джана.
— Реакцията на репортерите ми се стори някак… как да кажа, нямаше ентусиазъм. — Самият отец Джана изглеждаше потиснат.
— Ще се оправят — увери го Блейк.
— Надявам се. А сега какво да правя?
