на армията наоколо нямаше нито една змия. Когато разпитваха змиите от околните села, никой нищо не беше чул, ни видял. И все пак, ако някой човек изостанеше след колегите си в такова село, на горска пътека или в подножието на Теня, той обикновено изчезваше безследно и повече не се появяваше.
Възмездието беше светкавично и ужасно. Цели села биваха сравнявани със земята, беше опожарявана реколтата, конфискуваха се стада дълговрати, а още по-често направо се избиваха.
Накрая Блейк разреши на армията да набере наемници от други планети, които вече имат опит в партизанската война. След месец бяха наети три хиляди души. Наричани неофициално Горската бригада, те прочесваха горите и саваните и влизаха в множество провокирани стълкновения със змиите. В повечето случаи просто убиваха пленниците, но имаха нужда и от информация, затова нерядко прибягваха до упойващи вещества и изтезания.
Змиите отговаряха със същото. Те не се нуждаеха от информация, но също започнаха да измъчват жертвите си.
Един ден Томас Пака, който от две години гниеше в атинския затвор, прати вест, че иска да се срещне с Джон Блейк.
Губернаторът се съгласи и нареди да доведат затворника в една от стаите за разпити на приземния етаж на затвора. Той почака, докато закопчаят белезниците на Пака за металния стол, на който седеше, влезе вътре и нареди на пазачите да излязат. Пака тъкмо беше започнал да си сменя кожата, която се отлепяше и се лющеше на петдесетина места. Блейк си помисли, че това придава на затворника вид на мъртвец, станал от гроба, но вече беше наблюдавал това явление хиляди пъти и не му правеше впечатление.
— Добър ден, господин Блейк — произнесе Пака на отличен земен език. — Благодаря ви, че се съгласихте да се срещнете с мене. Не съм ви виждал от доста време…
— Добър ден, господин Пака — хладно отговори Блейк. — Нямам навика да посещавам изменниците в килиите им.
— Дали някой е изменник или патриот, зависи изцяло от гледната точка. И от това, кой държи оръжието.
— Зависи единствено от това, дали спазваш закона — възрази Блейк. — Вие се опитахте да свалите законно избраното правителство на Рокгардън.
— От затворническата килия? — жлъчно попита Пака. — Бях затворен, без да ми е предявено обвинение, повече от година преди революцията.
— Шепа диваци, колещи отдалечените фермери и заселници — това трудно може да се нарече революция.
— Никога не съм бил привърженик на подобни методи. Макар че научих за не по-малко брутални действия на вашата армия.
— Мислех, че сте поискал среща, за да се споразумеем по някакъв въпрос — прекъсна го Блейк. — Ако искате просто да си поговорим чия страна е по-брутална, предпочитам да си оползотворя времето за по- важни неща.
— Не, искам да ви помоля за една лична услуга.
— Услуга ли? — повтори Блейк недоверчиво.
Пака кимна.
— Научих, че съпругата ми е на смъртно легло. Искам да бъда до нея.
— Така ли?
— Давам ви дума, че ако ме освободите, ще се върна веднага след като тя умре.
— Не мога да го направя. Прекалено сте опасен, за да ви пусна. Освен това предполагам, че като всички змии си имате още три-четири жени в запас.
— Имам само една съпруга и я обичам дълбоко.
— Змиите не са способни да обичат — заяви Блейк.
— Змиите са способни на всяко чувство, което изпитват хората. Освен може би презрението към другите раси.
— Съмнявам се. Но дори и така да е, пак не мога да ви пусна.
— Аз не представлявам военна заплаха, господин Блейк — продължи Пака. — Аз съм теоретик и писател. В живота си не съм водил армия от съмишленици на бой. Никога не съм вдигал ръка нито срещу змия, нито срещу човек. — Той погледна Блейк право в очите. — Давам ви тържествено обещание, че и сега няма да го направя.
— Това няма никакво значение. По цялата планета кормят хората като риби и често го правят във ваше име. Никак не ме е грижа дали познавате военните тактики — така или иначе фаните не ги използват. Това не е нито война, нито революция. Тук става дума за законна борба на правителството срещу шепа терористи, а вие и онзи тулабет, Мозес Селабали, сте техни водачи.
— Как бих могъл да бъда нечий водач, когато съм в затвора повече от две години! — избухна Пака.
— Прав сте, вие не сте им водач. Вие сте техен герой! А това ви прави още по-опасен.
— Господин Блейк, досега не съм молил никой човек за услуга. Но сега ви моля — умолявам ви! — да ми позволите да видя съпругата си, преди да умре.
Блейк поклати глава.
— Съчувствам ви, господин Пака, но не мога да поема такъв риск. Три милиона човека очакват от мене да защитя живота и имуществото им и ще го направя с далеч по-голям успех, ако вие сте в затвора, отколкото ако ви пусна на свобода.
— Вашият Христос не би одобрил това — произнесе горчиво Пака.
— Какво може да знае за Христос една змия? — отзова се Блейк презрително.
— Аз съм християнин. А християните не постъпват така с ближния си.
— Вие — християнин? — изсумтя Блейк. — Не ме разсмивайте!
— Така е.
— И смятате, че Христос е умрял заради вашите грехове?
— Аз не приемам неговата божественост, само мъдростта му.
— Тогава не сте християнин.
— Вярвам в учението на Исус Христос, а не на учениците му.
— А казвал ли е някога Христос да измъчвате и осакатявате невинни мъже и жени?
— Не — отвърна Пака. — Нито пък съм го правил.
— Това богохулство стигна твърде далеч — изрече Блейк с раздразнение.
— Не е богохулство, а самата истина.
— Добре, искате да докажете, че сте християнин — изведнъж заяви Блейк. — Тогава осъдете насилието, извършено от вашия народ. Кажете им да сложат оръжие и да се предадат. Само след пет минути камерите могат да бъдат тук.
Пака поклати глава.
— Христос е живял в свят, населен с хора. Те са го разпнали. Аз няма да ви помогна да разпънете моя народ.
— Ще обявя всеобща амнистия.
— Не ви вярвам, господин Блейк.
— Аз пък не вярвам на вас, господин Пака. Затова смятам, че нямаме какво повече да си кажем.
— Аз имам да кажа още нещо.
— Да?
— Искам да запомните, че ви дадох дума да се върна в затвора, ако ме пуснете да видя съпругата си, и вие ми отказахте.
— Това подозрително напомня заплаха, господин Пака…
— Не, това е просто констатация. И още нещо. До този момент съм се борил за социална справедливост, но никога не съм мразил нито вас, нито който и да било човек. Сега вече не е така.
— Мисля, че изгубих достатъчно време с вас.
Блейк тръгна към вратата и повика пазачите. Трима яки мъже влязоха в стаята, откопчаха белезниците на Пака от стола и отново оковаха ръцете му зад гърба, след което го отведоха в килията.
Блейк се върна в губернаторския дворец и прекара остатъка от следобеда в преглеждане на
