който стои пред планетата, а явно никой от вас няма желание да го направи.
Блейк го изгледа продължително.
— По моето скромно мнение проблемът, пред който съм изправен в момента, е, че някои външни лица без какъвто и да било принос за бъдещето на планетата се опитват да повлияят на изборните резултати за общопланетно ръководство. Можете да кажете на Републиката, че Рокгардън е напълно в състояние сам да реши бъдещето си и без ваша намеса.
— Не сме тук да си разменяме заплахи, господине, а само да ви известим, че положението ви е много тежко — заяви Хайнрих. — Ако предпочитате да бъдете парии сред човешките светове, трябва да сте наясно с последствията.
— Това определено ми звучи като заплаха. — Блейк замълча и огледа поред всичките си посетители. — Кои сте вие, та да ни казвате как да управляваме нашата планета? Да не би вие да сте разчистили дърветата и храстите и да сте превърнали пущинака в плодородна обработваема земя? Вие ли добивахте ценните руди, от които Републиката така отчаяно се нуждае? Вие ли променихте картата на планетата, създавайки езерото Занту? Не, вие си седяхте в своите стъклени кули на Делурос VIII и чакахте ние да култивираме Рокгардън и да въведем ред сред местните в една свирепа война, а сега ни нареждате да предадем нашата планета в ръцете на една раса, която на всяка крачка ни създава спънки.
— Това е тяхната планета — натърти една от жените.
— Глупости! — отсече Блейк. — Ако напуснем Рокгардън, те само за две седмици ще се върнат в землянките и ще започнат да ядат бубулечки.
— Съмнявам се — поклати глава Хайнрих, докато си наливаше втора чаша вода. — От тях над две хиляди души са учили в Републиката. Някои дори пишат книги. — Той замълча, после добави възмутен: — И най-способните от тях в момента са в затвора в Атина без съд и присъда!
— Чели ли сте книгата на Томас Пака? — подметна Блейк. — Това е направо програма за революция.
— Не, това е вик за социална справедливост — намеси се друга от жените.
— А ще ми кажете ли какво общо има прекъсването на съобщителните средства и унищожаването на генераторите на езерото Занту със социалната справедливост? — разгорещи се Блейк.
— Вие сте държали народа му в робство, откакто сте колонизирали Рокгардън — намеси се Хайнрих. — Защо тогава се учудвате, че се обявява против вашата политика?
— На негово място и аз сигурно щях да напиша такава книга — съгласи се Блейк. — Само че аз съм човек и като всеки друг от моята раса на планетата съм един на двеста змии. Ние с много усилия успяхме да постигнем някакво равновесие и нямаме нужда членове на Републиката да ни се месят и да се опитват да го разрушат. Ако искате да си тръгнете от Лодин ХI, от Пепони или от останалите пет хиляди планети, които сте открили и култивирали с толкова човешка пот и жертви, това си е ваша работа. Но Рокгардън не е под юрисдикцията на Републиката и ние нямаме никакво намерение да връщаме планетата на една раса, която ясно е доказала, че не е способна да я управлява.
— Ние сме последната ви надежда, господин Блейк — заяви Хайнрих. — Седите върху буре с барут. Ако не постигнете социална справедливост, при това в най-скоро време, местните жители няма да имат нужда от книгата на Томас Пака, за да разберат, че единственият им път е въоръженото въстание.
— Те вече се опитаха веднъж, но го потушихме. Ако това се повтори, още веднъж ще ги разгромим.
— Боя се, че и с вас няма да постигнем нищо повече, отколкото със съперниците ви за длъжността — тъжно изрече Хайнрих. — Мисля, че трябва да се върнем на Делурос VIII и да препоръчаме прекратяването на всякакви търговски връзки с Рокгардън, докато не предприемете някакви глобални промени в устройството на вашето общество.
— Миналия месец беше адмирал Макафи от Втори флот, а преди три седмици помощник главният инспектор на Хазната — изрече презрително Блейк. — А в началото на тази седмица беше Търговският отдел на Външното министерство.
— Не ви разбирам, господин Блейк.
— Обяснявам ви, че доста специалисти вече ни заплашваха, господин Хайнрих.
— Правите сериозна грешка.
— Републиката направи сериозна грешка, когато се опита да диктува на една независима планета как да ръководи вътрешните си дела. Наистина имаме проблеми, но ще се заемем с тях, когато намерим за добре и по начин, който ние намираме за уместен. Няма да допуснем да ни принуждават, да ни заплашват, да ни изнудват и да ни подкупват, за да играем по свирката на Републиката.
— Това, което правите, е явна, вопиюща несправедливост! — рязко изрече Хайнрих.
— Това, което правим, по нищо не се различава от онова, което е правила Републиката из галактиката близо две хиляди години, докато се е раздула така, че да загуби няколко войни и открие, че петдесет хиляди колониални планети є идват множко. Не сте подарили независимостта на Пепони и на останалите заради някакви благородни подбуди. Причината е икономиката — това е ясно като две и две. Така че престанете с вашите надути пози и демонстрации на превъзходство. Това е Рокгардън, господин Хайнрих, и ние най-добре знаем как да се справим с проблемите си.
— Не виждам смисъл да продължаваме този разговор — заяви Хайнрих. — Ще трябва като минимум да изпълните условието ни да въведете всеобщо избирателно право и всяко същество на планетата да може да го упражни. Ако не решите този проблем, скъсваме всякакви връзки с вас.
— Не съм казвал, че нямам намерение да реша проблема — възрази Блейк. — Само че графикът ми явно се различава от вашия.
— С колко?
— Тази вечер ще произнеса реч. Ако все още сте на Рокгардън, можете да чуете предаването.
— Не отговорихте на въпроса ми, господин Блейк.
— Ще отговоря в речта си.
Посетителите се надигнаха и един по един напуснаха кабинета, а Блейк се загледа през прозореца към парка „Гарднър“ и чистите широки улици на Атина, опитвайки се да не мисли след колко време те ще се превърнат в клоаки при управлението на змиите. Рокгардън не беше рай, каквото и да се говореше в брошурите, които правителството пращаше на предполагаемите колонисти — и как би могъл да бъде, когато на един човек се падаха стотици местни, от ден на ден все по-враждебни? — но и нямаше никакво намерение да се превърне в кипящия ад, към който се стремяха Томас Пака и последователите му. Слава Богу, мислеше си той с удовлетворение, поне всички кандидати бяха единодушни по главния въпрос — изборите за губернатор на Рокгардън щяха да зависят от по-маловажни съображения, така че ако изгубеше, нямаше нищо фатално.
Няколко минути по-късно той седна зад бюрото си и включи компютъра. Извика на екрана речта, която екипът му беше подготвил за митинга вечерта, и започна да нанася поправки и дребни изменения. Тук дума, прекалено трудна за произнасяне, която ще наруши плавния ход на изказването, там понятие, твърде сложно за аудиторията и тя може и да не разбере смисъла му… Ето един виц, който вече е изтъркан от употреба и се налага да се махне, а тази гледна точка ще свърши по-добра работа в Мастабони, отколкото в Атина, и не е нужно да бъде изтъквана точно днес…
Най-накрая речта придоби задоволителен вид и Блейк прекара остатъка от следобеда навън, блъскайки се в тълпите по улиците, позирайки за снимки, печелейки гласове и ръсейки остроумия за вечерния печат.
Точно в седем часа, съпроводен от бурни ръкопляскания, той се изкачи на сцената на атинския театър и се обърна с реч към избраната публика, платила по хиляда кредита за място.
В изказването си Блейк засегна всички икономически и политически проблеми, вълнуващи аудиторията от привърженици, пусна две-три шегички по адрес на опонентите си и грижливо обрисува незначителните различия между него и съперниците му. Накрая, приключвайки с речта, той вдигна ръце за тишина и се вгледа настойчиво в холокамерите, предаващи образа му по целия континент.
— Има още един, последен проблем, по който обещах да взема отношение — заяви той, — и това е въпросът за всеобщото избирателно право.
Представителите на печата веднага застанаха нащрек, тъй като това липсваше в предварително раздадения текст.
