— Републиката няма да предприеме военни действия — продължи той. — Частите є са пръснати из цялата галактика, освен това там са много чувствителни към обвиненията в милитаризъм. Но те без каквито и да било угризения ще използват икономически натиск, за да ни накарат да се подчиним на нарежданията им.
— С какво ни заплашват?
— С нищо определено все още… Но ние имаме свои източници на информация. Когато имат проблеми с планети като нашата, първата им работа е да отрежат енергийните доставки.
— Планети като нашата ли?
— Рокгардън е много беден на изкопаеми горива, а незначителните ни запаси са така разположени, че добивът им е много труден. Деветдесет процента от нашата енергетика зависят от доставките на ядрено гориво от Републиката.
— Защо тогава просто не използваме собствените си ядрени суровини?
— Разходите по добива и обогатяването им не оправдават вложените средства. Освен това при създалото се положение не можем да допуснем никакви ядрени материали да попаднат в ръцете на змиите.
— Тогава какво искате?
— Искаме да превърнем в безопасна енергия силата, която ще съществува, докато има Рокгардън, и държим това да стане бързо.
Емили го гледаше озадачена как подава команда на компютъра си да проектира карта на континента.
— Ето тук е река Каримона, всичко четири хиляди и шестстотин мили дълга. — Блейк проследи с пръст лъкатушещата синя линия. — А това е долината Занту, триста мили дълга и осемдесет широка, и Каримона тече точно по средата є.
— И какво?
— Искам да построите язовир. Този язовир заедно с водопадите Рамзи да трябва да осигури на Рокгардън цялата енергия, която ще му е нужна в обозримо бъдеще.
— Струва ми се, че не разбирате какво искате. За да се добие такова количество енергия…
— … ще трябва да превърнете долината Занту в езеро триста мили дълго, осемдесет широко и хиляда и триста метра дълбоко в средата — довърши той вместо нея.
— Точно така.
— Правителството току-що гласува използването на долината Занту за тази цел.
— А всички онези змии, които живеят там?
— Ще ги преселим.
— А животните?
— И тях също — доколкото е възможно.
Емили се загледа в картата и се замисли.
— За какви срокове става дума?
— Пусковият срок е след пет години, считано от днес.
— Ще са ми нужни може би пет месеца само за първоначалните проучвания по осъществимостта на проекта и пресмятането на разходите.
— Проектът е осъществим, защото се налага — отсече Блейк. — Колкото до парите, няма да има никакви спънки. Ще получите всичко, което ви е необходимо, а вие самата ще се окажете след приключването на проекта изключително богата жена.
— Тук е нужна невероятна предприемчивост — изрече Емили, взирайки се все още в картата.
— Точно затова дойдох при вас — заяви Блейк. — Но трябва да разберете, че това е работа от първостепенна важност. Язовирът ще бъде построен и езерото ще стане факт след пет години. Спрях избора си най-напред на вас, но ако откажете, проектът ще продължи и без вас.
— Напълно ми е ясно — отговори Емили. — Нека първо да поговоря със сътрудниците си и ако решим, че проектът е осъществим, ще приема поръчката ви.
— Нищо повече не искам.
— Струва ми се, че не разбирате и половината от това, което искате.
— Какво имате предвид?
— Във време, когато отношенията между расите са опънати повече от всякога, вие възнамерявате да изселите около милион змии от родните им места, за да превърнете земите им в езеро. Във време, когато ловната и туристическа индустрия на планетата бележат спад, вие предлагате проект, който почти сигурно ще убие от десет до двадесет милиона животни, обект на лов. При тази засуха предлагате проект, който ще снижи нивото на Каримона — източник на живот за целия континент — с около петдесет процента. И правейки това, на всичкото отгоре показвате пръст на Републиката.
— И искате аз да се тревожа за това?
— Не, само се надявам някой в Атина все пак да се тревожи — сериозно изрече Емили.
Проучванията продължиха пет месеца. Изчисляването на разходите отне още три. За набирането на работна ръка — един милион работници, повечето змии, ръководени от хора, бяха нужни още два месеца. Всеки проблем — а те бяха много — се поставяше на разискване, анализираше се и се решаваше.
С едно изключение.
Седемстотинте хиляди фани, обитаващи долината Занту, бяха изселени или наети на работа по проекта.
Двеста хиляди фалани — клон на фаните — също бяха преселени в други райони.
Още седемдесет и осем хиляди души от племето голомба бяха изселени от долината.
Оставаха двадесет и две хиляди души от племето поломби — обеднял дори и по стандартите на змиите народец, които добиваха оскъдната си прехрана с риболов на Каримона. Цялата им култура се градеше върху реката. Дори и техният бог — огромно четириръко чудовище, бълващо огън — беше речно божество.
Сега тези поломби отказваха да се изселят.
— Толкова труд да ги убедим — и нищо! — оплака се Блейк на една от ежеседмичните си срещи с Емили Питърсън в управлението є в Атина. — Предложих им по хиляда кредита на глава и им гарантирах ново местожителство, но те не искат и да чуят.
— Явно предпочитат досегашния си дом — забеляза Емили.
— Досегашният им дом ще бъде залят с трилиони тонове вода след някоя и друга година. Какво предпочитат те, е без значение.
— За тях явно не е без значение.
— Ако се наложи, ще ги махна оттам насила, но ми се искаше да намеря по-безболезнен начин.
— Не разбирам защо трябва да ни занимавате с вашите проблеми — сряза го Емили. — Наехте ме да построя язовир и да издигна стената му. Политическите аспекти на положението са си ваша грижа, струва ми се.
— Мислех, че създателката на язовира „Питърсън“ може да се заинтересува и от тази страна на проблема — изрече Блейк хладно.
— Не съм ви молила да кръщавате язовира на мое име. Нещо повече, аз изрично ви помолих да не го правите. Вие настояхте, за да насочите гнева на змиите към мене, вместо към правителството, но аз ви заявявам, че не нося никаква отговорност за това, което се каните да направите с поломбите.
— Можете поне да помогнете, като вземете част от тях на работа.
— Ние всяка нощ залавяме петнадесет-двадесет от тях, докато се опитват по всевъзможни начини да саботират проекта — отговори Емили.
— Не знаех.
— Е, сега знаете.
— Ще трябва да сложим край на това.
— Желая ви успех. Те си въобразяват, че изпълняват волята на Гантамуну и че той ще ги защити.
— Кой е този Гантамуну? Кралят им?
— Техният бог.
— Красота! — избухна Блейк. — Само това ми липсваше! Шепа религиозни фанатици, които се опитват
