Блейк се разсмя.
— Сега ще идете в кабинета си, който е разположен точно под моя, и през следващите две седмици съветниците ми ще ви осведомят в най-общи линии за всички проблеми, вълнуващи Рокгардън. Войната може и да е свършила, но имаме още куп работи за решаване. Имаме тридесетпроцентна инфлация, промишленото производство е намаляло, ще трябва да търсим пътища да осигурим трудова заетост на всички войници. Предстои ни да построим отново всичко, което войната е разрушила, да решим как ще отговорим на бъдещите инициативи на Републиката, да разгледаме въпросите на селскостопанското развитие… Ще имате достатъчно работа, губернатор Джана, можете да не се притеснявате.
— Наричайте ме отец Джана, ако обичате. Ще ми трябва време да свикна с обръщението „губернатор Джана“.
— Щом така предпочитате, отче Джана — съгласи се Блейк. — А сега, ако сте готов да пристъпите към работа…
— Напълно съм готов. Единственото, което не искам, е да бъда подставено лице. Хората трябва да видят, че действително упражнявам властта си.
— Ще го видят — увери го Блейк. — Но не можете да го направите, докато не добиете ясна представа за проблемите. От този ден нататък моите съветници са и ваши съветници.
— А не е ли редно да имам съветници и от моята раса?
— Разбира се — с готовност се съгласи Блейк. — Ще започнем привличането им в правителството почти незабавно… Но през първите няколко седмици според мене е по-разумно да изслушате компетентното мнение на специалистите в различни области.
Отец Джана кимна.
— Да, това наистина е най-разумно. Но все пак ще имам ли възможност да си подбера екип от свои съплеменници?
— Вие сте губернатор — заяви Блейк. — Можете да правите всичко, което пожелаете, стига да е в рамките на конституцията.
Отец Джана се отправи удовлетворен към кабинета си.
— Чудесно — въздъхна Блейк, когато остана насаме със съветниците си. — Знаете в какъв порядък ще го инструктирате. Задачата на всеки един от вас е да защити нашите позиции възможно най-добре. В никакъв случай не бива да показвате презрение или пренебрежение към змиите. Трябва да го накарате да стигне до онези изводи, които са ни нужни. Направете всичко по силите си да остане с убеждението, че сам е стигнал до тези заключения. Никога не се опитвайте да му се налагате. И ако почувствате, че по някой въпрос мнението му няма да съвпадне с вашето, трябва веднага да ми докладвате. Има ли някакви въпроси?
— Той наистина ли притежава всички права на губернатор? — попита министърът на отбраната.
— Абсолютно! — увери го Блейк, после се усмихна. — Докато не се опита да се възползва от тях.
Той отиде в кабинета си, наля си чаша от любимия коняк, макар че все още беше много рано, отпусна се в креслото и се загледа отвъд парка „Гарднър“.
Не беше изиграл зле партията си, мислеше си той. Ни най-малко не се съмняваше, че ще може да държи под контрол отец Джана. Бедната змия беше не по-малко милозлива от онези идиоти, които седяха в стъклените си кули на Делурос VIII. Това също би трябвало да зарадва Републиката — той беше направил всичко, което искаха от него, макар и не по най-приемливия за тях начин.
Разбира се, съществуваше известен риск Джана да пожелае да упражни правата си на губернатор и да издаде някои укази, които няма да са в полза на хората — но преди това да се случи, змиите щяха да разпуснат армиите си и да се разоръжат, а нито една човешка военна сила не би се опитала да налага законите, издадени от някаква си змия. Не, докато хората контролираха армията, хазната, мините и фермите, можеха да се примирят със змия за губернатор, особено ако е безпомощна като Джана.
Решението наистина беше мъдро, дори Вайълит Гарднър би го одобрила. Когато изпаднеш в безизходно положение, сговаряш се с най-слабия от враговете си и по този начин си запазваш контрола над всичко онова, което му пречи да стане силен. Това го пише и в школските читанки за политици.
Блейк нареди да му сервират обяда в кабинета и се свърза с главнокомандващия на северната армия. От момента, в който беше направено съобщението, боеве не се водеха, но и змиите никакви не се показваха.
Е, това трябваше да се очаква. Бяха минали само няколко часа. Щяха да са нужни може би ден-два, докато получат заповед от Томас Пака или Мозес Селабали, или пък от някой техен пълководец.
Горската бригада докладва същото — никакъв контакт, никакви действия, никаква капитулация.
След обяда той подремна малко, после се отби до кабинета на Джана, за да го окуражи, и прекара остатъка от деня в писане и преглеждане на законопроекти от второстепенна важност, които очакваха подписа му.
На мръкване извървя пеш няколкото пресечки до любимия си ресторант, съпроводен от телохранителите си, и се запъти право към масата, която винаги беше запазена за него. Беше му хрумнало да покани Джана на вечеря, но в ресторанта не се допускаха змии, и докато се канеше на думи да заклейми дискриминацията, на практика той никак не бързаше с равенството. Затова сега седеше сам, махаше с ръка на познатите си от съседните маси и се усмихваше на редактора на едно от местните издания.
Не бяха минали и двадесет минути от идването му, когато един от хората му влезе в ресторанта и се упъти право към неговата маса.
— Да? Какво има? — попита Блейк между два залъка.
— Проблеми.
— Пака?
— И Селабали.
— Казвай.
— В пет часа днес следобед змиите на Пака са предприели голяма офанзива на север и са нападнали град Тентамп. Според първите доклади повече от осемдесет човека са загинали, а четиристотин са ранени.
— А Селабали?
— Неговите тулабети са нападнали един завод в покрайнините на Мастабони и са го опожарили напълно. Най-малко петдесет човека са били убити.
— По дяволите! — тихо изруга Блейк. — Знаех си, че работите вървят прекалено гладко, за да е на хубаво. Имаме ли някаква връзка с тях?
— Аз не бих го нарекъл връзка — мрачно изрече помощникът. — Пака е пратил съобщение по радиото до генерал Томлинсън по-малко от минута преди нападението. В него се казва единствено: „Смърт на човека Джана!“ Селабали е пратил същото съобщение до кмета на Мастабони.
Блейк въздъхна.
— Да-а, трябва да им се признае — те имат повече мозък от него.
Нападенията зачестиха.
Тук ферма, там застава, друг път автобус с туристи, тръгнали на сафари в долината Баски — и точно когато всички стигаха до извода, че става дума за случайни акции на терористични групи, тридесетхилядната армия на Пака нападаше фронтално някоя част от армията на Блейк или силите на Селабали нахлуваха и разрушаваха цял град, избивайки до крак и хората, и животните.
Блейк всяка вечер заснемаше на видео отец Джана и го караше да призовава съплеменниците си да сложат оръжие и да му окажат нужното доверие, за да въдвори траен мир. След около месец армията на змиите започна да създава смущения в предаванията, а след още три месеца беше в състояние да предава призивите на Пака към съпротива по всеки канал, който пожелаеше.
Една спокойна пролетна вечер, точно след края на дългите дъждове, Блейк пусна новините и видя само празния холографски екран, след което на него се появи образът на Пака.
— Това съобщение е адресирано до правителството на Джон Блейк и предателя, човека Джана — обяви той. — Вие си мислите, че можете да спечелите една дълга и изтощителна война. Аз ви казвам, че не можете. Вие си мислите, че можете да спрете притока на оръжие за моите войски. Аз ви казвам, че не можете. Вие си мислите, че можете вечно да държите моята раса в подчинение, докато предателят Джана
