— Много от тъмничарите смятат, че водач от моето племе не може да има достойнство.
— Никой не го е измъчвал! — повтори Блейк твърдо.
— Тогава не си представям кое би могло да го направи толкова краен.
Последва неловка пауза, накрая Блейк изрече:
— Аз го направих такъв.
— Вие? — попита невярващо Джана. — Как?
— Това си остава между нас с Пака. Аз взех правилното решение. Той не се съгласи.
— Не може ли някак да се поправи?
— Вече не.
— Тогава не виждам никакъв изход. В крайна сметка Обединеният фронт на Каримон ще свали правителството и ние с вас ще увиснем на въжето един до друг.
— Аз още нямам намерение да се предавам.
Двамата разговаряха още час, без да стигнат до някакво решение, после Блейк се върна в резиденцията си, за да научи, че Пака е изтрил от лицето на планетата още едно градче на северната граница на фаните.
Всяка сутрин Блейк свикваше кабинета и съветниците си и заявяваше решимостта си да не отстъпва пред исканията на Пака — и всяка сутрин нови пет хиляди души напускаха Рокгардън или поредното нападение на змиите унищожаваше хората, които най-малко очакваха да бъдат нападнати.
На седемдесет и четвъртия ден от създаването на Обединения фронт на Каримон Блейк влезе в залата за заседания на кабинета и намери там оставките на двама съветници и един министър.
— Ако положението не се промени, и аз напускам след месец — обяви министърът на транспорта, когато Блейк приключи с четенето на заявленията. — Погледни истината в очите, Джон. Направихме всичко, което зависеше от нас, но битката е загубена. Дали ще капитулираме пред тях, или ще се съгласим на някакъв компромис, резултатът е един и същ — след две-три години змиите ще управляват Рокгардън. На твое място щях да се откажа от борбата за тази изгубена кауза — нашето господство над планетата, и щях да насоча усилията си към запазване на парите и земите, които сме натрупали.
— Присъединявам се към това мнение — обади се един от съветниците. — Войната е изгубена. Някои от нас са родени тук, Джон. Имаме точно толкова право да се наричаме граждани на Каримон, колкото и змиите. Мисля, че сега трябва да се борим за това, което притежаваме.
— Такъв ли ще бъде смисълът на днешното заседание? — попита Блейк.
Всички закимаха.
— А ти? — обърна се той към министъра на отбраната. — Винаги досега сме изхождали от предположението, че войната може да бъде спечелена. Сега искам честно да ми кажеш каква е твоята оценка на положението. Имаме ли някакви шансове да спечелим?
— Можем да ги задържим още няколко месеца, дори две-три години — гласеше отговорът. — Но те всеки ден привличат нови доброволци, а и Републиката непрекъснато ги снабдява с нови оръжия. Не, аз бих могъл да продължа войната, но при сегашните условия не виждам никакъв начин да я спечелим.
— Ще обмисля мненията ви — заяви Блейк, рязко се обърна и напусна залата.
Той беше реалист и седмица по-късно реши да поиска мир и да сключи възможно най-изгодната в тези условия сделка в полза на хората, оставащи на Рокгардън.
Обединеният фронт на Каримон — който според Блейк беше по-малко обединен, отколкото показваше името му — се съгласи на мирни преговори едва след месец.
Пака настоя преговорите да се проведат на друга планета — нямаше никакво желание да отива в Атина и да се подлага на опасността от арест.
Блейк от своя страна държеше да присъстват представители на Републиката. Той беше твърдо уверен, че след като е получил онова, което му трябва, Делурос VIII няма да остави два милиона човека на милостта на змиите, когато управлението премине в техни ръце.
Тогава Пака и Селабали излязоха с общо изявление, че няма да участват в срещата, ако отец Джана присъства.
Тук Блейк се заинати. Не от лоялност към Джана, а защото ако другият губернатор останеше настрана, това би означавало публично да се признание фактът, известен на всички с изключение на самия Джана — той беше просто подставено лице, допуснато до управлението само за да може правителствтото на Блейк да запази властта си над цялата планета.
Джана беше този, който предложи приемливо решение — когато Блейк и съветниците му заминеха, някой трябваше да управлява Рокгардън. Все пак милионните армии още не бяха разпуснати. Затова той щеше да остане, стига това да не се сметне за демонстрация на пълно единодушие между двамата губернатори.
Блейк предложи пет-шест планети, всичките населени само с хора. Обединеният фронт на Каримон отхвърли предложенията.
Пака на свой ред се спря на други три планети, които сега Блейк отхвърли, единствено защото смяташе, че е длъжен да го направи, след като не са се съгласили с неговите предложения.
Най-сетне Селабали даде идеята срещата да се състои на планетата близнак — Флауъргардън — и Блейк се съгласи. За негова изненада същото направи и Пака.
После възникна въпросът за участниците. Фронтът представи списък на тридесет и четирима борци за независимост. Блейк знаеше, че това е просто замазване на очи и че всички решения ще се вземат от Пака и Селабали, вождовете на двете главни племена. Той одобри Пака, Селабали, Роберт Пелинори и още трима тулабети и отхвърли останалите двадесет и осем души. Селабали се съгласи, Пака се възпротиви и срещата се отложи с още една седмица, докато най-накрая Селабали успя да убеди Пака да приеме списъка на Блейк.
Блейк, който знаеше, че на срещата ще гъмжи от представители на пресата в Републиката, реши да бъде единственият участник от страна на малцинството. Нека трилионите хора из цялата галактика се вгледат хубаво в образа на самотния, заобиколен от недоброжелатели мъж, изправил се срещу цяла тълпа змии. (Блейк се надяваше някои от тях да си сменят кожата по време на срещата. Колкото по-отблъскващ беше видът им, толкова повече симпатии би могъл да си спечели той.)
Последното, което трябваше да се уреди, беше представителството на републиканската администрация — кои от хората бяха най-достойни да изиграят ролята на посредници и миротворци? Пака предлагаше председателя на Комисията за външна политика, но Блейк намираше, че това учреждение твърде много симпатизира на противниковата кауза. Вместо това той предложи най-напред Комитета по картография, за който се знаеше, че е истинско проклятие за змиите, и след поредния отказ се насочи към Отдела за конституционно право, част от Министерството на правосъдието, на който дължаха конституциите си над хиляда планети, присъединени към Републиката. Сега той проявяваше желание да изхвърли на боклука действащата конституция на Рокгардън, затова Обединеният фронт на Каримон най-сетне се съгласи с тази кандидатура.
Блейк не възразяваше срещу разположението на участниците, предложено от змиите, и най-сетне, след близо десет седмици на подготовка и всевъзможни маневри, мирните преговори започнаха.
Блейк, без да забравя за миг насочените към него десетки камери, седна сам от едната страна на огромната маса и започна встъпителната си реч:
— Твърде много бяха убийствата, твърде много беше насилието, твърде много бяха недоразуменията между различните раси на Рокгардън. Дойдох тук, движен от най-добри помисли, като представител на човешката раса, населяваща Рокгардън, за да потърся компромис с бившите си врагове и да постигна споразумение, което да удовлетворява и двете страни. Признавам, че имаше несправедливости в миналото, от които страдаха представителите и на двете раси, но аз не съм дошъл тук да отправям обвинения. Аз съм тук, за да помогна за изграждането на едно бъдеще, в което моята и вашата раса ще живеят в съгласие, в което нито една от страните няма да страда в името на печалбата и придобивките на другата. Уверявам ви, че доколкото зависи от мен, можем да постигнем съгласие по всяка една точка от преговорите.
— Щяхте да спасите не един живот, ако бяхте изрекли тези думи преди пет, та дори и преди две години — изсъска Мозес Селабали.
— Можем да се споразумеем по всеки въпрос — повтори Блейк. — Но не смятам, че необузданият
