каримонци едва свързват двата края, трудейки се с пот на челото на жалките си ниви от по един-два акра изтощена земя. — Той размаха дебел сноп документи. — Това тук е докладът на Министерството на земеделието. То предлага три различни начина на разпределяне на земята и правителството е склонно да подкрепи всеки един от тях. Нито един човек, притежаващ земя, няма да бъде лишен изцяло от нея, но сегашното положение е непоносимо и ви казвам, че е дошло време да действаме.
Джон Блейк вдигна ръка в знак на съгласие.
— От името на своите избиратели заявявам на господин Селабали, че нямаме абсолютно никакви възражения срещу преразпределянето на земята на което и да било място по цялата планета. — Той направи пауза. — Разбира се, при условие че се заплати пълната є пазарна цена и нито един собственик не бъде принуден да я продава против волята си.
— Но това е нелепо! — избухна Селабали.
— Така ли мислите? Нелепо ли е, че като отнемете земята в полза на милиард змии, ще разделите и нея на участъци от по два акра, без да оставите големи, произвеждащи ферми? Че ще унищожите системата за изхранване на градовете, ще ни оставите без главния ни източник на валута и ще обречете Каримон во веки веков на полугладно съществуване? Раздели ли се веднъж земята, всяко семейство ще получи два-три акра. Само че семействата растат, а земята си остава същата. След две поколения тези участъци от два акра ще бъдат вече по четвърт акър и дори собствениците им няма да могат да преживяват от произведеното. Сега имаме система, която действа. Да я променим е равносилно на катастрофа.
— Сега имаме система, при която по-малко от един процент от населението на Каримон притежава над деветдесет процента от обработваемата земя на планетата — възрази Селабали. — Елемементарната справедливост изисква незабавна поземлена реформа.
— А тази елементарна справедливост казва ли ви как ще изхраните три милиарда каримонци след двадесет години, когато най-голямата ферма ще бъде три акра? — възрази на свой ред Блейк.
„Прав е — помисли си Пака, следейки дебатите от удобния си кабинет. — Неприятно ми е да го призная, но е прав. Мордекай Киихана знае какво говори.“
Разискванията продължиха три дни и нито Селабали, нито Блейк отстъпиха дори на сантиметър.
Най-накрая Пака обяви, че ще направи изявление пред законодателния орган. На следващата сутрин, веднага след откриване на заседанието, той влезе в залата и застана пред депутатите.
— От три дни слушам дебатите в тази зала — започна той. — Не подлагам на ни най-малко съмнение искреността и на двете страни. Едната призовава към справедливост, другата — към прагматизъм.
Пака замълча и погледна към холокамерите, насочили обективите си към него.
— Цял век живяхме под знака на прагматизма и той не ни донесе нищо, освен омраза, недоверие и революция. Дойде времето на справедливостта!
Змиите станаха на крака и заръкопляскаха, а Пака слезе от трибуната и се прибра в кабинета си.
Гласуването се проведе същия следобед. Всеки от трите проекта за преразпределение на земята получи одобрението на огромното мнозинство. И всичките поред бяха отхвърлени от групата на Блейк. След наложеното вето не можеше да се предприеме нищо в тази насока.
„И само като си помисля — разсъждаваше Пака в усамотението на кабинета си, докато следеше гласуването по холовизора, — че със зъби и нокти се борих срещу приемането на тази конституция!“
Тази нощ в Атина, Мастабони, Тентамп и пет-шест по-малки градчета избухнаха вълнения. Пака изчака до обяд на следващия ден, след което се обърна към сънародниците си и заяви, че макар също като тях да е възмутен, все пак Каримон е правова държава и законите трябва да се спазват.
— Ние не сме се отказали — увери ги той. — Докато аз съм губернатор на Каримон, усилията да върнем земята на народа няма да спрат. Сега изгубихме битката, но войната продължава.
След тази реч той се върна в губернаторския дворец, седна в любимото си кресло и с доволна усмивка благодари на бога на предците си, че има такъв кръвен враг като Блейк.
През последвалите седем години правителството на Пака разви бурна дейност.
Много от настъпилите промени бяха символични.
Атина беше преименувана в Талами, на името на някогашното селище, съществувало там преди Вайълит Гарднър да построи града си. Язовирът „Питърсън“ стана язовир „Пака“, Националният парк „Фуентес“ беше прекръстен на Национален парк „Баски“, аеродрумът „Гарднър“ край Мастабони се превърна в аеродрума „Мозес Селабали“.
Някои от промените бяха козметични — мизерните предградия на всички бивши човешки градове бяха разрушени, всички хотели, ресторанти и обществени заведения по новия закон бяха снабдени с мебелировка, подходяща и за хора, и за змии, а най-големите издания пускаха броеве както на земен език, така и на диалектите на тулабети и фани.
Имаше и важни промени: Пака издаде указ за безплатно задължително образование за всеки жител на Каримон, прокара пътища и до най-отдалечените селища в земите на фаните и обеща да направи същото и за тулабетите веднага щом бюджетът го позволи. Въведе безплатно лечение за всички граждани, които не могат да си позволят да плащат за болници.
И все пак може би най-важните промени не бяха осъществени. Хората продължаваха да владеят по- голямата част от обработваемата земя, всички мини, туристическата и ловната индустрия и съставляваха около деветдесет процента от търговската класа. И докато народът се оплакваше — а самият Пака най- шумно и публично, Каримон си оставаше планета, която функционира. Новият губернатор беше наследил един свят, който по необходимост трябваше да се самоиздържа по време на войната и блокадата, затова докато досегашната система действаше, щеше да действа и икономиката.
Имаше обаче и проблеми. Дванадесетте години, през които щеше да действа временната конституция, изтичаха и все повече хора емигрираха на Голдстоун и околните планети. С много малки изключения земята се продаваше на други хора… И в един от малкото случаи, в които правителството успя да закупи голяма ферма, Пака направи огромен политически капитал, като яраздели между стотици гладни за земя змии от околността.
Назначаването на достатъчно учители и лекари в училищата и болниците представляваше друг основен проблем. Хората нямаха интерес да учат и да лекуват каримонците, а сред змиите липсваха квалифицирани кадри, които да задоволят и една петдесета част от нуждите на планетата. Пака доопразни и без това опразнената си хазна, финансирайки образованието на най-добрите и способни младежи от своята раса в световете на Републиката. Възвръщаемостта на тази инвестиция беше по-малка от очакваното, защото повече от половината студенти предпочетоха да останат на някоя от другите планети, където им се откриваха по-добри икономически възможности.
И колкото и да е странно, най-големият проблем идеше не от хората, а от Мозес Селабали. Тулабетският лидер беше добил навика да критикува губернатора по всеки удобен повод, че продължавал да протака реформите, от които всички се нуждаели — разпределението на земята и държавната собственост върху рудодобива и промишленото производство.
Пака не му обръщаше внимание, доколкото това беше възможно, но в края на краищата, когато и някои от фаните започнаха да надигат глас, свика закрито заседание на парламента, създаде длъжността втори губернатор и я предложи на Селабали. Той прие.
Но ако беше разчитал, че привличането на тулабета в изпълнителната власт ще сложи край на критиките, беше сбъркал. Сега Селабали не само го осъждаше публично, а и използваше за тази цел всяко заседание на кабинета, всяка официална вечеря, всяка изява, на която заместваше Пака.
Когато проучванията показаха, че помощникът му се радва на голяма подкрепа, Пака си послужи със средствата за информация и публично го обвини, че се опитва да подкопае устоите на управлението. До обвинение в държавна измяна не се стигна, но Селабали беше отстранен от длъжност, след което с мнозинство само от два гласа длъжността втори губернатор беше премахната някакви си седем месеца след създаването є. (Блейк и хората му се въздържаха, тъй като това беше работа само между каримонците, а бившият губернатор отдавна беше преценил кой е истинският му съюзник.)
Селабали преди това си беше подал оставката като депутат, за да може да участва в изпълнителната власт, и сега, лишен от длъжността си в управлението, трябваше да се завърне в родината си. Там, от Мастабони и от други градове, той продължаваше да сипе обвинения срещу Пака за нерешителността и нежеланието му да действа и дори призоваваше за отстраняването му от длъжност.
