Спирала

Мина през серията скриптове.

Набра кратко съобщение.

Със свити, бледи на лунната светлина устни натисна бутона ИЗПРАТИ.

И съобщението изчезна.

Спирала, записка 7

Копие на новинарско съобщение

Код Червено_Z

Преглед на необичаен инцидент 554670

Тази сутрин Световният финансов център потъна в хаос, след като хилядите компютри, в които се съхранява информацията за търговските сделки и движението на акциите и които осигуряват високоскоростния трансфер на тези данни из цялата планета, се сринаха.

Въпреки тройната защита и лазерно-дигитално-оптичните резервни системи Уолстрийт и другите големи световни търговски центрове останаха без ресурси. Брокерите и търговците се озоваха пред празни монитори, докато техниците се мъчеха да съживят компютрите, парализирали най-големите градове на Земята — Ню Йорк, Лондон, Париж Токио и Хонконг.

Киосото Хиранаму от управата на „Тадао & Тадао“ заяви: „Това е акт на финансов тероризъм! Бяхме атакувани от някакъв супервирус, от нов вид компютърен злосторник, създаден специално за да унищожи финансовите центрове на света“.

Ефектите от срива ще се усетят от всички, тъй като дори такива прости операции като обмяната на валута ще бъдат невъзможни, поне в най-близко бъдеще. >>#

QIII17

Джесика Рейд отвори очи и се взря в измазания таван. Мракът се спускаше като воал около нея. Всичко бе потънало в тишина. Мъртвешка тишина. И все пак…

Все пак тя знаеше.

Знаеше, че е почти завършен.

Знаеше, че е почти готов… още някоя настройка тук-там, малко оптимизация на кода, няколко допълнителни процедури и QIII ще е 100% действащ. Математическите модули бяха на мястото си. Световният код бе на мястото си.

Това можеше да означава единствено, че прототипът QIII е…

Жив… — прошепна й някакъв вътрешен глас.

Но защо тогава бе толкова ядосана?

Отговорът дойде сам с вълната раздразнение, гняв и чувство за безсилие — да създадеш нещо тъй прекрасно, да участваш в проект, способен да промени света, а накрая да ограничиш използването му! Все едно да нарисуваш шедьовър на изкуството и да го окачиш в мазето, където няма да го види никой.

QIII можеше да е от полза за всичко — за здравеопазването, за овладяването на космоса, за неминуемата световна енергийна криза… Можеше да се използва за лечение на нелечими днес болести, да изведе генетиката до невиждани висоти… Но не. Те имаха по- добро приложение за тази нова технология, това ново бебе. И тя подозираше, че въпросното приложение е военно.

Още помнеше думите на Гол, когато се бе свързал с нея.

Тайната полиция на Спиралата. Джесика потрепери.

Но тя се бе съгласила с желанията им…

Копирането на плановете бе лесната част; предаването им на Гол се оказа наистина трудно.

Само кажете, че не съм изобретателна, замислено си рече тя.

Усмихна се, изпълнена с противоречиви емоции, и разтърка уморените си очи. Знаеше, че QIII не е наистина жив — в края на краищата той бе само наполовина органичен, а останалата част бе предимно силиций. И една смес… една синтетична субстанция, която учените не биха изнесли от лабораториите си за нищо на света и която бе също така свръхсекретна. Но все пак основното бе силиций… ха, но пък нима хората не са съставени предимно от въглерод? И когато QIII бъдеше готов, Световният код — завършен, осъществяването на вероятностната математика и уравненията — успешно, едва тогава тя щеше да има право на една дълга, много дълга и напълно заслужена почивка…

Нейният дълг към света, към Спиралата и към Гол бе почти изпълнен.

Всичко това мина през главата й, докато гледаше тавана. Прокара ръка през дългите си къдрици и внезапно долови нещо. Не точно шум, а нещо като една-единствена висока нота на границата на слуха…

Намръщи се и седна.

Видя светлината на един от терминалите през отворената врата към съседната стая. Едва ли го бе оставила включен. Всъщност знаеше, че не е…

Освен това терминалът бе защитен. Електронно. С неин собствен код. С написани от самата нея тройни защитни стени, които да прихващат хакери и така нататък. Дори се бе опитала да проникне в собствената си система. Оказа се невъзможно. А това означаваше, че (а) някой все пак е проникнал — малко вероятно, (б) някой я шпионира и дори в момента се намира в жилището й и използва терминала, или (в) компютърът й е завладян от извънземни. Потрепери. Нито една от тези възможности не й допадаше.

Скочи от леглото, огледа се и сграбчи чука от нощната масичка. Беше използвала бруталния инструмент преди няколко дни, за да окачи няколко картини в апартамента си, след което така и не го бе върнала в складовете в огромната сграда на Спирала_Q — бе прекалено заета със Световния код и програмирането на QIII. А сега бе благодарна…

Вдигна импровизираното оръжие.

Наистина добро оръжие…

Запромъква се към вратата. Светлината откъм терминала стана по-ярка. Стисна дръжката на чука; погледът й се стрелна от вратата към сребристата глава с двата извити нокътя за вадене на пирони. Облиза нервно устни.

Какво ще търси някой в апартамента й?

Защо й е на Спиралата да я шпионира?

Освен ако не знаеха.

Изведнъж се смрази.

Осъзнаването й дойде като удар с тухла. Ако бяха открили, че тя е онази, която е копирала плановете и ги е прехвърлила на тактически взвод 1, на тайната полиция… тогава щяха да са й здравата ядосани, нали?

Определено нямаше дай благодарят.

Стигна до вратата. Надникна предпазливо.

В другата стая…

… нямаше никого.

Екранът бе празен — просто матовосиво с примигващо черно квадратче. Очите й се спряха върху него — никога не бе виждала на терминала този символ. А това бе нейният терминал. Той правеше онова, което тя му нареждаше. Дизайнът му бе изцяло неин — от основата. Чист код.

Джесика прекрачи прага и приближи терминала, продължаваше да стиска чука. Преглътна — или по- скоро се опита да преглътне. Устата й бе пресъхнала от страх. Мисълта, че Спирала_Q и Големите клечки я подозират за издаването на плановете на QIII, не й даваше мира, превръщаше се в реалност с епично гадни пропорции, чакаща само да я изненада…

Черният курсор оживя…