уста е млада; загадката трепти между нас, между теб и мен, между зова и отговора. Тя идва от тъмнината, от унеса на всички влюбени, изтръгната от далечния вик на пламенната страст, устремена към златистите бури, безкрайния път от амебата до Рут и Естер, до Елена и Аспасия, до сините мадони в крайпътните параклиси, от промъкващия се звяр до теб и мен…
Тя лежеше в обятията му, неподвижна, бледа, беше се отпуснала, сякаш я нямаше. А той се бе навел над нея и говореше ли, говореше… Отначало му се стори, че някой наднича зад рамото му, някакъв призрак, който говореше безгласно, с едва уловима усмивка; той се навеждаше още по-ниско, чувствайки как тя се притиска към него; призракът все още беше при тях, но после изчезна.
13
— Скандал! — каза жената с изумрудите, която седеше срещу Кейт Хегстрьом. — Невероятен скандал! Цял Париж му се смее. Минавало ли ти е през ум, че Луи може да е хомосексуалист? Сигурно не. Никой от нас не подозираше; много умело се е прикривал. Лина дьо Нюбур минаваше за негова официална любовница, а представи си само: той се връща преди една седмица от Рим, три дни по-рано, отколкото казал, и отишъл същата вечер в жилището на този Ники с намерение да го изненада. И кого намерил там?
— Жена си — каза Равик.
Жената с изумрудите вдигна глава. Тя изглеждаше така, като че току-що е узнала за банкрута на съпруга си. И попита:
— Чували ли сте за това?
— Не. Но трябва да е било така.
— Не мога да разбера. — Тя гледаше Равик с недоумение. — Все пак е невероятно да се случи такова нещо.
— Доктор Равик има своя теория, Дейзи — усмихна се Кейт Хегстрьом. — Нарича я систематика на случайността. Според нея най-невероятното почти винаги е и най-логичното.
— Интересно! — Дейзи се усмихна учтиво и съвсем без интерес. — Това не би имало никакви последици — продължи тя, — ако Луи не направил ужасна сцена. Бил като бесен. Сега живее в Крийон. Иска развод. Всички чакат да разберат каква причина ще посочи. — Тя се облегна на стола си, изпълнена с очакване. — Какво ще кажеш?
Кейт Хегстрьом погледна бегло Равик. Той разглеждаше едно стръкче орхидеи, оставени на масата между кутии за шапки и кошничка с грозде и праскови. Приличаха на бели пеперуди, напръскани със сладострастни червени сърца.
— Невероятно, Дейзи — каза Кейт. — Наистина невероятно!
Дейзи се зарадва на победата си.
— Не сте допускали, нали? — обърна се тя към Равик.
— Не, наистина не — каза той, като остави внимателно стръкчето в тясната кристална ваза.
Дейзи кимна самодоволно и взе веднага чантата, пудриерата и ръкавиците си.
— Трябва да си ходя. У Луиза има коктейл в пет часа. Ще дойде нейният министър. Носят се разни слухове. — Тя стана. — Да не забравя: Фери и Март пак скъсаха. Тя му върна всички бижута. За трети път вече. Нещастен глупак! Мисли, че го обичат заради него самия. Ще й върне всичко, а за награда както винаги ще има някакъв подарък. Той не знае, но тя вече си е избрала в „Остертаг“ това, което би желала да получи. Той купува винаги оттам. Брошка с рубини. Големи четвъртити камъни, червени като кръвта на гълъб. Много хитра е.
Дейзи целуна Кейт Хегстрьом.
— Довиждане, пиленце. Сега си осведомена поне малко какво става навън. Знаеш ли дали скоро ще те изпишат?
Тя погледна Равик. Той долови погледа на Кейт Хегстрьом и каза:
— Още не, за съжаление.
След това помогна на Дейзи да си облече палтото. Беше без яка, от тъмни норки. „Точно като за Жоан“ — помисли той.
— Елате някой път с Кейт на чай — каза тя. — В сряда има много малко хора, ще можем спокойно да си поговорим. Интересувам се много от операции.
— С удоволствие.
Равик затвори вратата след нея и каза:
— Хубави изумруди.
— Това беше досегашният ми живот, Равик — засмя се Кейт Хегстрьом. — Можете ли да го разберете?
— Да. Защо не? Чудесно е, ако можете да го водите. Спестява ви толкова много неща.
— Аз не мога вече да го разбера. — Тя стана и пристъпи предпазливо към леглото си.
Равик я проследи с поглед.
— Няма значение къде живее човек, Кейт. Някъде се чувства по-удобно, но това не е толкова важно. По-важно е какво ще постигнеш в живота си. Но всъщност и това не винаги е важно.
Тя изтегна на леглото дългите си хубави крака. После каза:
— Всичко е без значение, когато си бил няколко седмици на легло и след това отново можеш да ходиш.
— Не е необходимо да останете тук, ако не искате. Може да живеете в „Ланкастър“ и да наемете една сестра.
Кейт Хегстрьом поклати отрицателно глава.
— Ще остана тук, докато бъда в състояние да пътувам. В болницата съм по-добре защитена от такива като Дейзи.
— Пъдете ги, като дойдат. Нищо не е така уморително, както слушането на празни приказки.
Тя се изтегна предпазливо на леглото.
— Ще повярвате ли, че въпреки клюките си Дейзи е отлична майка? Тя възпитава прекрасно двете си деца.
— Случва се — каза равнодушно Равик.
Кейт Хегстрьом се зави с одеялото.
— Болницата прилича на манастир — продължи тя. — Човек отново се научава да цени най-простите неща, че ходи, диша, гледа.
— Да. Щастието е винаги около нас. Трябва само да го хванем.
Кейт го погледна.
— Сериозно говоря.
— И аз също, Кейт. Само простите неща не ни разочароват. Когато говорим за щастие, трябва да мислим за тях.
Жано лежеше в леглото, на одеялото бяха пръснати много брошури.
— Защо не си запалиш лампата? — попита Равик.
— Виждам още. Имам силни очи.
Брошурите съдържаха описания на протези. Жано ги бе събрал по най-различни начини. Най-новите бе донесла майка му. Посочи един пъстроцветен проспект, Равик запали лампата.
— Тази е най-скъпата — каза Жано.
— Но не и най-хубавата — отвърна Равик.
— Тя обаче е най-скъпата. Ще обясня на застрахователното дружество, че ми трябва точно тази. Тя изобщо не ми трябва, разбира се. Но въпросът е застрахователното дружество да плати. Аз искам един дървен крак и парите.
— Застрахователното дружество си има лекари, които контролират всичко, Жано.
Момчето се надигна.
— Мислите ли, че няма да ми отпуснат протеза?
— А, не. Но може би не най-скъпата. Едва ли ще ти дадат направо парите. Ще те накарат да купиш протезата, която са платили.
