— Казва, че иска да ме застреля.
— Кой? — Той бе слушал наполовина. Сега разбра. — О, да, разбрах! Но ти не му вярваш, нали?
— Ужасно е избухлив.
— Глупости! Човек, който говори тия неща, не ги върши. Още по-малко пък артист.
„За какво приказвам? — помисли той. — Каква е тази история? Какво търся тук? Един глас, едно лице и това бръмчене в ушите! Какво значение имат те за мен?“
— Защо ми разправяш всичко това? — попита той.
— Ще го напусна. Искам да се върна при теб.
„Ако той вземе такси, ще минат най-малко няколко секунди, докато аз успея да спра друго — помисли Равик. — Може да го изпусна.“ Той стана.
— Почакай. Ще се върна веднага.
— Къде отиваш?…
Той не отговори. Пресече бързо тротоара и повика едно такси.
— Ето ви десет франка. Можете ли да ме почакате няколко минути? Имам още малко работа вътре.
Шофьорът погледна парите, после Равик. Равик смигна. Той също смигна, като въртеше бавно в ръце банкнотата.
— Това е извън сметката — каза Равик. — Нали разбирате защо.
— Разбирам — ухили се шофьорът. — Добре, ще чакам тук.
— Спрете така, че да можете да потеглите веднага.
— Разбрано, шефе.
Равик си проправи отново път през тълпата. Гърлото му се сви, като видя Хааке пред входа. Не чуваше какво казва Жоан.
— Почакай — каза той. — Почакай! Ей сега! Една секунда!
— Не! — Тя стана. — Ще съжаляваш! — Почти ридаеше.
Той направи усилие да се усмихне. Уловил бе здраво ръката й. Хааке стоеше все още пред входа.
— Седни! Само една секунда!
— Не!
Искаше да изтръгне ръката си от неговата. Той я пусна. Не искаше никакви сцени. Тя тръгна бързо между масите пред входа. Хааке я проследи с поглед. След това обърна бавно поглед към Равик, после отново в посоката, в която бе отминала Жоан. Равик седна. Почувства как кръвта изведнъж забуча в слепоочията му. Извади портфейла си и се престори, че търси нещо. Забеляза, че Хааке тръгна бавно между масите. Загледа равнодушно в друга посока, откъдето той трябваше да мине.
Продължи да чака. Стори му се, че е минала цяла вечност. Внезапно го обзе невъобразим страх. Ами ако Хааке се е върнал? Обърна бързо глава. Нямаше го. Беше изчезнал. Всичко му се завъртя изведнъж пред очите.
— Ще позволите ли? — попита някой до него.
Равик не чу. Гледаше към изхода. Хааке не се бе върнал в ресторанта. „Да скоча — помисли той, — да изтичам след него, да се опитам да го настигна.“ Гласът зад него се обади пак. Той се обърна и не можа да повярва на очите си. Хааке бе обиколил отзад и стоеше сега пред него. Той сочеше стола, на който бе седяла Жоан.
— Ще позволите ли? Няма друга свободна маса.
Равик кимна. Не беше в състояние да продума. Като че някой бе изсмукал кръвта от главата му. Тя се изливаше сякаш под стола, оставяйки тялото му като празен чувал. Облегна здраво гръб на стола. Млечнобялата течност беше все още в чашата пред него. Вдигна и отпи. Стори му се тежко. Погледна чашата. Държеше я здраво в ръка. Само жилите му трепереха.
Хааке си поръча коняк. Стар коняк. Говореше френски с подчертан немски акцент. Равик повика едно вестникарче.
— „Пари Соар!“
Вестникарчето погледна предпазливо към входа. Знаеше, че там обикновено стои старата продавачка на вестници. То подаде на Равик сгънатия вестник, уж случайно, грабна монетата и избяга.
„Трябва да ме е познал — помисли той. — Иначе не би дошъл.“ Не бе очаквал подобно нещо. Сега имаше само една възможност: да стои, да види какво ще прави и да действа съобразно с това.
Взе вестника, прегледа заглавията и го остави пак на масата.
Хааке го погледна.
— Хубава вечер — каза после на немски.
Равик кимна.
— Набито око, нали? — усмихна се Хааке.
— Очевидно.
— Забелязах ви още, докато стоях вътре.
Равик кимна с учтиво безразличие. Беше ужасно притеснен. Не можеше да разбере какви са намеренията му. Той нямаше откъде да знае, че Равик живее незаконно във Франция. Но Гестапо може би е осведомено и за това. Всъщност никога не беше късно.
— Познах ви веднага — каза Хааке.
Равик го погледна.
— По белега — каза Хааке, като посочи челото на Равик. — Били сте член на студентска корпорация. Следователно сте немец или сте следвали в Германия.
Той се засмя. Равик продължаваше да го гледа. Невероятно! Направо смешно! Той въздъхна дълбоко и с внезапно облекчение. Хааке не го бе познал. Смяташе, че белегът на челото му е от дуел. Равик се засмя. Хааке също. Трябваше да забие нокти в дланта на ръката си, за да престане.
— Така ли е? — попита Хааке с радостна гордост.
— Да, така е.
Белегът на челото! Останал му беше от боя в подземията на Гестапо. Самият Хааке присъстваше. Тогава кръвта се стичаше в очите и устата му. А Хааке мислеше сега, че тоя белег е следа от дуел и се гордееше, че е познал.
Келнерът донесе коняка. Хааке го помириса като добър познавач и заяви:
— Това поне имате. Хубави коняци. — Иначе… — Той смигна на Равик. — Всичко друго е гнило. Народ от рентиери. Искат само спокойствие и приятен живот. Напълно безпомощни пред нас.
Равик помисли, че не може да заговори, или ако заговори, ще трябва да счупи чашата в ръба на масата и да забие острите й ръбове в очите на Хааке. Взе я внимателно, изпи я и пак я сложи на масата.
— Какво пиете? — запита Хааке.
— Перно, заместител на абсента.
— О, абсент! Питието, което прави французите импотентни, нали? — Хааке се усмихна. — Извинете. Нямах намерение да правя никакви лични намеци.
— Той е забранен — каза Равик. — Това е безвреден заместител. Разправят, че абсентът причинява безплодие, а не импотентност. Затова е забранен. Това е анасон.
„Потръгна“ — помисли той. — И то без особено вълнение. Ето че можеше да говори с него, и то спокойно, без да се притеснява. Дълбоко в душата му ревеше черна буря, но привидно беше спокоен.
— Тук ли живеете? — попита Хааке.
— Да.
— Отдавна ли?
— Винаги.
— Разбирам — каза той. — Германец, роден в чужбина, нали?
Равик кимна. Хааке отпи от коняка си.
— Някои от най-добрите ни хора са родени в чужбина. Заместникът на фюрера е роден в Египет. Розенберг — в Русия. Даре дойде от Аржентина. По-важни са политическите убеждения, нали?
— Само те — отговори Равик.
— Така мисля и аз. — Лицето на Хааке светна от задоволство. Наведе се леко през масата, сякаш удари в същото време токовете си под масата. — Позволете ми, впрочем… фон Хааке.
Равик повтори церемонията.
