— С удоволствие, ако трябва дори и отвъд Генуа — отвърна учтиво Лиевен.
— До Генуа е достатъчно, там ме очакват.
— Да тръгваме.
Времето напредна. Лиевен караше бързо. От морето полъхваше бриз. Водата беше много синя. Небето и морето бяха подходящ фон за профила на американката. Виртуозно гримираното и лице бе изваяно като релеф.
Кай остави Лиевен да я забавлява. Чужденката бе от типа жени, които трудно могат да бъдат класифицирани от пръв поглед. На всичко отгоре беше и американка, което невероятно усложняваше неща та. Ако бе европейка, човек можеше да я вземе за представителна дама от средното съсловие, но американката би могла също така да бъде и съпруга на болен от цироза борсов посредник.
По всичко личеше, че е превъзбудена. Имаше претенции и собствено, доста американско разбиране, като бъркаше вежливостта с рицарството.
В Генуа се сбогуваха. Кай и Лиевен потеглиха за Милано.
— Приятна личност — каза Лиевен. — Често съм мяркал жълтия й кабриолет. Сигурно живее в Ница.
— Много е непредпазлива при изпреварването, Лиевен.
— За сметка на това при общуването е много предпазлива.
— Явно тук е сама и сигурно е неомъжена. Не се възползва от случая, може би не е свикнала на подобно отношение и не му отделя нужното внимание.
— Ако се окажете прав, Кай, шансовете са значителни.
— Напротив. Само ако има мъж и той е тук, шансовете са добри.
— Смятах я за съвсем подходяща — замислено каза Лиевен — И няма да създава проблеми при окончателната раздяла.
— Вие сте практичен човек — похвали го Кай. — Винаги е за предпочитане да се започне с умерена страст и да се вземат нужните мерки за сигурност, преди влакът на чувствата да се спусне по надолнището. Фантастична практичност!
Лиевен се облегна удобно.
— Дълъг житейски опит.
Кай го апострофира:
— Знам, знам, той ви е научил предварително да поставяте граници на всяко чувство, защото причините за катастрофите, особено тук, са от огромно значение. Но това не се харесва — яснота и студена предпазливост.
— За да може да се направи цялостна оценка на човешкото същество, онова, което наричате предпазливост, носи друго име: познание; разумно, предвиждащо познание.
— Вашето познание се отнася доста строго към началните стъпки. Имате отлични възгледи за края. Надявам се, че имате подобни непогрешими методи и за началото. Днешното преживяване водеше до евентуална нещастна плячка.
Лиевен смигна:
— Продължението на нещата е така просто, че би могло да се даде за нагледен пример в училище, за разработване на учебен проект за начинаещи. Смятам да се откажа и да я предоставя на Холщайн.
— Кой е Холщайн?
— Днес ще кара за нас в ралито — трийсет и две годишен, превъзходен на волана, но иначе — идеалист. Обещаващи заложби, умее да следи като ловджийско куче, гони плячката, но е слаб ловец.
— Установявам, че през двете години, в които не сме се виждали, сте станали дори великодушен. Чудесна промяна!
Не е постоянно състояние, а не бива да се пропуска и фактът, че при мен разумът и великодушието вървят ръка за ръка, и великодушието надделява единствено там, където се съмнявам в себе си.
— С такова мислене сигурно рядко имате повод за съжаление.
— Та нали това е целта му. Егоизъм, приел изражението на благородство и човечност, за да не засегнеш останалите.
Въздухът стана хладен. Храстите на улицата бяха дотолкова набити с прах, че приличаха на гипсови отливки. Между небето и земята висеше облак прах, който на талази се разстилаше над полето. Колите профучаваха една след друга по улицата в посока на магистралата за Монца.
Слънцето проби през облаците. Така изглеждаше още по-непрогледно. На няколко километра от магистралата бягащите коли се превръщаха във верига, която се разкъсваше едва на паркингите.
Трибуните бяха заети, излъчваха неспокойно очакване, подобно на всяко място, пълно с хора — независимо дали е театър или писта — треска, която обладава всеки, попаднал там. Плющяха знамена, рекламни балони висяха във въздуха и невидими мотори заплашително ръмжаха на старта.
Лиевен бе изненадан от пълните трибуни. Тръгна с Кай към склада за резервни части, за да открие щанда на своя завод. Там цареше объркване. Монтьорите се бяха скупчили и трескаво обсъждаха нещо. Един младеж се насочи бързо към Лиевен. Лявата му ръка беше бинтована.
— Ей, Холщайн, какъв е този бинт? — извика Лиевен и ги запозна с Кай.
— Притиснах си ръката.
— Но с този бинт не можете да шофирате. Какво ще правим сега? — Лиевен се втренчи в стегнатия бинт. — Как стана?
— Исках още веднъж да проверя смазването на колата, повдигнах задните гуми, като по този начин явно съм изкривил крика; защото докато смазвах, колата се изплъзна и колелото ме удари по ръката.
— И?
— Само е контузена, не е страшно. Ще карам.
Лиевен ядосано поклати глава. Холщайн се усмихна притеснено.
— Ще мога, повярвайте ми! Ще управлявам основно с лявата ръка. Мога да карам добре и с лявата, така че дясната няма да ми е нужна. Освен това за спирачките и при потегля нето изковахме една кука. Ще я вържа с ремък за лакътя, така че ще действа като истинска ръка.
Тай извади куката и направи демонстрация. С малко страх, но и с надежда погледна към Лиевен. После се обърна за подкрепа и към Кай.
— Признайте, че е лесно. На такава равна писта, нищо не би могло да се случи.
Лиевен се чудеше да се смее ли, или да плаче.
— Моите уважения към гениалната ви кука! Много полезно откритие и може би някога ще го използваме в колата, кои знае. Засега ще изчакаме. Не можете да шофирате. Ще се оттеглим.
Холщайн направи отчаяно изражение. Още веднъж пое куката и каза:
— Нека ви обясня в колата, така ще е по-ясно. Направих дори една пробна обиколка.
Тай вече беше на седалката и пристягаше ремъка. Лиевен го хвана здраво за ръката:
— Голямо дете сте, Холщайн. Една кола, която кара със сто и петдесет километра в час. От северната страна на завоя, в тесния участък ще ви трябват не две, а дори и три ръце, за да удържите волана и да не изхвръкнете от пистата. Много жалко, наистина, но не може нищо да се направи. Все пак, похвално е, че искате да шофирате. Но, не. Би било невероятно безразсъдство, отивам да оттегля участието ни. — Той приятелски пое бинтованата ръка и я погали. — Дано скоро оздравее. — Кимна на Холщайн и тръгна с Кай.
Холщайн гледаше втренчено след тях.
Кай и Лиевен си пробиваха път сред тълпата. Пистата беше затворена. Първият старт щеше да бъде даден всеки момент.
— Защо се ядосвате, Лиевен? Момчето прави добро впечатление.
— Наистина е добър — отвърна Лиевен. — Най-добрият, когото успяхме да уредим; млад и напорист, но е много невнимателен. Трябва строго да се придържа към указанията.
Воят, подобен на близко преминаваща граната, ставаше все по-силен. Първите коли профучаха по пистата. Лиевен ги изпрати с поглед.
