Прокълнати, ако можех да отмъстя за себе си!
Трябва да бъдеш непременно съвременен.
Никакви псалмопения. Всяка завоювана стъпка трябва да се отстоява. Ужасна нощ! Засъхналата кръв дими по лицето ми. Нищо не остава след мен освен този кошмарен храст!… Душевната борба е също тъй груба, както и битката между хората. Съзерцанието на правдата е наслада, но само за Бога.
Това е навечерието. Да приемем всички приливи на силата и на истинската нежност. И призори, въоръжени с пламтящо търпение, ще влезем в бляскавите градове.
Защо ли споменах за приятелска ръка? Прекрасно предимство е, че мога да се надсмея над старите измамни страсти, да заклеймя лъжливите двойки: видях аз — долу — женския ад! И ще ми бъде позволено да обладавам истината — в една душа и в едно тяло.
Информация за текста
© Кирил Кадийски, превод от френски
Arthur Rimbaud
Une saison en enfer, 1872
Сканиране, разпознаване и редакция: NomaD, 2009 г.
Издание:
Артюр Рембо. Поезия
Второ преработено и допълнено издание.
Подбор, превод от френски и предговор: Кирил Кадийски
Редактори на първото издание: Силвия Вагенщайн и Иван Теофилов
Художествено оформление: Иван Димитров
Коректор: Мария Меранзова
ИК „Нов Златорог“
ISBN 954-492-031-5
Рисунките на обложката са от Пол Верлен и Пабло Пикасо.
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/14837]
Последна редакция: 2010-01-04 23:00:00
