бива да се случва на никой мъж.
— Нима Реджи трябваше да продължава да смята Алек за свой син?
— Не бях аз този, който трябваше да взима това решение, Джилиън.
Джилиън не отговори. Не знаеше какво да каже. Макар и без паметта си, ясно виждаше, че бракът на Реджи и Клер не е щастлив. Това със сигурност никога нямаше да стане, ако Клер не бе родила момче от друг мъж и не бе позволила на Реджиналд да вярва, че детето е негово.
Данте повдигна брадичката й с два пръста, за да го погледне право в очите.
— Предполагам, че сега разбираш защо баща ти уреди нещата така. Сигурно му е било трудно, когато е научил, че единствената му дъщеря е прекарала доста време почти сама с разгулния граф Морган. Искам да кажа, че аз съсипах живота на сина му. Предполагам, че не мога да го обвинявам, задето си мисли, че аз съм отвлякъл и дъщеря му.
— Не — каза Джилиън и го погледна решително. — Тук грешиш, Данте, защото не си ме отвлякъл ти. Единствено в това съм сигурна. Направил го е някой друг и проклета да бъда, ако позволя на семейството си да прибави още едно петно върху името ти, а истинският виновник да се измъкне абсолютно невредим!
Данте присви очи:
— Не те разбирам.
— Става ми ясно, че хората, които най-много са пострадали от въображаемата връзка между теб и Клер, сте ти и Алек.
— Участта на Алек е очевидна. Именно затова ми се иска никога да не бях казвал на Реджиналд истината. Алек беше невинен.
— Както и ти, Данте. Ти си постъпил почтено. Отказал си да сложиш рога на Реджиналд, твоя приятел, и си отказал да се изправиш срещу него на дуел заради злобните лъжи на Клер. Несъмнено някой в Двора е приел отказа ти като признание. Ти си се опитал да избегнеш скандала и затова си бил възнаграден с този прякор. Но даже и когато ме намери да лежа на пътя, ти постъпи, както повелява честта. Не знаеше коя съм. Прибра ме и ми помогна да се възстановя, но отново семейството ми те възнагради с неоснователни обвинения и обиди.
— Защо ми се струва, че имаш някакъв план? Джилиън се засмя.
— Точно така. Мислех си за това и като се имат предвид няколкото спомена, които се появиха в главата ми, изглежда, имаме само един избор. Единственият начин, по който можем да изчистим името ти и да накараме семейството ми да види колко истински почтен джентълмен си, е да намерим истинския виновник.
ДВАДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
По пътя към Адамли Хаус Джилиън се чувстваше далеч по-добре, отколкото на излизане. Заедно с Данте бяха измислили план. Е, всъщност не заедно. Данте бе изслушал идеята й да намери човека, който я бе отвлякъл, по необичайния му парфюм. Данте дори беше предложил няколко свои идеи. Но нежеланието му да й позволи да помогне налагаше някои леки промени в плана й.
За нещастие не бе имала възможността да потуши това нежелание у Данте, тъй като бяха прекъснати от Дори, която я викаше някъде наблизо. Джилиън набързо се сбогува с Фийби и Данте, знаейки, че в крайна сметка той ще види, че планът й е разумен.
Маркизът ги чакаше на стълбите пред Адамли Хаус. Той изгледа Дори с неприкрита враждебност веднага след слизането им от каретата.
— Къде сте ходили?
Горката плаха Дори се сви под погледа му.
— Изведохме малко децата на пикник в Пролетните градини.
— И аз така чух.
Лорд Адамли изчака, докато Дори въведе децата вътре и каза на Джилиън, която вървеше най- отзад:
— Мога ли да поговоря с теб?
Джилиън кимна. Очевидно беше ядосан, най-вероятно защото часовника му го нямаше.
Когато влязоха вътре, маркизът й посочи коридора:
— В кабинета ми, Джилиън.
Джилиън реши да бъде пряма.
— Съжалявам. Сигурно си ми сърдит, задето ти взех часовника. — Извади го от джоба си и му го подаде. — Трябваше да попитам, но с Дори искахме да бъдем сигурни, че няма да се бавим много.
Баща й взе часовника и го постави спокойно в чекмеджето.
— Не по тази причина съм сърдит, Джилиън. — После седна бавно на стола си.
Защо счупи очилата на Марселъс, Джилиън? Знаеш, че не може да вижда без тях.
Джилиън затвори очи. Видя баща си пред себе си, седнал на стола, но по-млад, с не толкова сива коса. Чу себе си да отговаря с гласец, подобен на този на Фийби:
Той ми дръпна косата!
Не беше много хубаво от твоя страна, Джилиън. Изобщо не беше хубаво.
— Джилиън, какво има? Лошо ли ти е?
Лицето на баща й вече не изразяваше гняв, а загриженост.
— Ако няма очила, няма да вижда достатъчно, за да ми дърпа пак косата.
— Моля?
— Счупих очилата на Марселъс, за да не може пак да ми дърпа косата. Съжалявам, не исках.
Маркизът я погледна объркано.
— Джилиън, ти счупи онези очила, когато беше на осем години. Досега би трябвало да съм ти простил.
— Но сега те чух да ме питаш защо съм ги счупила.
— Не съм казвал нищо за очила.
Джилиън се замисли трескаво. Сякаш в мъгла, в съзнанието й изникнаха неясни образи.
— След като счупих очилата, скрих ли ги? Може би в калъфката си?
Маркизът кимна.
— Да. Точно така за пръв път открих, че ти си ги счупила. Мислехме, че Марселъс ги е оставил на неподходящо място; всъщност дори го наказахме, задето е бил толкова небрежен. Камериерката намери очилата в калъфката ти и ми ги донесе. Горкото момиче беше изплашено до смърт; мислеше, че тя ги е счупила.
— Спомням си! — възкликна развълнувано Джилиън. — Спомням си, че беше страшно изплашена да не би да я уволниш, задето е счупила очилата. Именно затова ти толкова ми се разсърди.
Джилиън заобиколи бюрото на баща си и го прегърна.
— Спомням си! Всичко си спомням!
Маркизът изглеждаше объркан от проявата й на привързаност.
— Да, е, лекарят каза, че вероятно ще започнеш да си спомняш някои неща от детството си. — Лицето му стана сериозно. — И затова трябва да си поговорим къде си ходила днес, Джилиън. Видяла си се с него в Градините, нали?
— С него ли?
Лъжите не бяха силната страна на Джилиън. Не можеше да го прави с лекота. Очевидно и не го бе правила.
— Знаеш много добре какво имам предвид, Джилиън. — Той направи пауза, сякаш само произнасянето на това име караше стомаха му да се свива от отвращение. — Морган.
Атмосферата в стаята натежа.
— Видях Данте само за малко, милорд. Дори не знаех, че ще бъде там. Всъщност отидох да видя Фийби. Той просто се оказа там.
Лицето на маркиза потъмня.
— Да не би да искаш да кажеш, че Морган е довел някоя от любовниците си да се види с теб? Чия съпруга е тя?
