Величество, и стигнах до извода, че съм и двете, макар и второто да е малко повече от първото.
Мустаците на Чарлз помръднаха в лека усмивка.
— Поне арогантността ти е останала непокътната. — Той отстъпи. — Стани, преди да съм започнал да вярвам, че наистина си скромен.
Данте се изправи и зачака краля да продължи.
— Бренди? — попита Чарлз.
— За мен ще бъде чест, ако Ваше величество изпие с мен една чаша.
— Моля ти се, Морган, стига с тия славословия. Това все пак е твоето бренди.
— Подарък за Ваше величество, задето ми позволихте да се върна у дома.
Чарлз поклати глава и погледна към един от лакеите от двете страни на вратата. Само след няколко секунди пред тях бяха поставени две чаши с френски коняк.
— Как е моят френски братовчед — Луи?
— Негово величество е добре. Сестрата на Ваше величество ви изпраща най-сърдечните си поздрави през Пролива.
Чарлз погледна нетърпеливо Данте.
— Шарлот е изпратила поздрави по теб?
— Да, Ваше Величество, под формата на писмо.
Данте извади сгънат и запечатан пергамент от джоба на дрехата си, като знаеше, че в момента държи ключа за окончателното си приемане в Уайтхол. Връзката на крал Чарлз със сестра му беше силна и всеобхватна, много по-близка, отколкото с когото и да било друг в живота му. Чарлз ценеше високо Шарлот, по-високо от най-доверените си приятели и любовници, дори по-високо и от своята кралица.
Докато беше във Версай, Данте се сприятели с английската принцеса, която се бе омъжила за брата на Луи IV, грозния и известен с жестокостта си Орлеански херцог. И макар Шарлот да бе приета радушно от френския народ, знаеше, че това приемане е условно. Все още се чувстваше чужда в страна, чиито отношения с Франция бяха винаги напрегнати, и по тази причина броят на хората, на които можеше да се довери в бляскавия френски Двор, бе съвсем оскъден.
По време на престоя му там Шарлот бе започнала да изпитва доверие към Данте. Той бе забавлявал принцесата с разни истории за най-известните личности от Уайтхол и й бе дал възможност да опознае отново брат си, когото не бе виждала от много години. Когато Данте получи разрешение да се завърне в Англия, първата му работа бе да посети Шарлот и да й предложи услугите си като доверен куриер.
Той подаде писмото на Чарлз, който незабавно го отвори. Данте зачака мълчаливо, като отпиваше от коняка си, докато кралят четеше. Когато стигна до последния ред, Чарлз бе вече широко усмихнат.
— Толкова ми липсва моята Шарлот! — рече той, като сгъна отново писмото и го пъхна в джоба си. — Откакто замина, за да се омъжи за оная свиня, Орлеанския херцог, Луи не я пуска да излезе от страната. Според мен се страхува, че няма да й позволя да се върне обратно, ако й даде разрешение да ме посети. Писмата й винаги са били неясни, защото знае, че се четат, преди да напуснат Франция. Отдавна подозирах това, което сега тя потвърди в писмото си. Орлеанският херцог е груб е нея. Като се има предвид как съпругът на сестра ми се отнася с нея, трябва да призная, че страховете на крал Луи, че няма да я пусна обратно, са основателни.
Данте кимна.
— Ако това ще ви облекчи, Ваше Величество, принцесата си живее спокойно във Версай. Има свои придворни, предимно от английски преселници, и рядко се вижда със съпруга си. Постигнала е с него нещо като споразумение, според което ще бъдат заедно само когато това е политически необходимо.
Чарлз се усмихна.
— Да, това ме кара донякъде да се чувствам облекчен, но ще направя всичко необходимо, за да я видя отново. — За момент кралят се отдаде на мисли и спомени, след това отново върна вниманието си към Данте. — Приеми съболезнованията ми за твоята загуба, Морган.
Данте кимна.
— А Вие — моята благодарност, задето ми разрешихте да се завърна и отдам последна почит на майка си.
— Несъмнено и за недоволството ти, задето те накарах да чакаш толкова дълго.
Данте погледна краля. Чарлз се усмихна.
— Няма нищо, Данте. Не бях справедлив, задето те оставих толкова дълго там. Попречих ти да присъстваш на последните дни на майка си; нещо, на което дори аз нямам право. Както знаеш, не успях да видя баща си, преди да го убият. Надявам се, че ще приемеш извиненията ми и ще простиш, че те пренебрегнах през тези многобройни месеци. Те бяха истинско изпитание за мен.
Данте наведе глава.
— Това е в миналото, Ваше Величество, а напоследък съм на мнение, че е по-добре миналото да се забрави.
Чарлз изпи остатъка от коняка си и остави чашата.
— Касия ми разказа за интересната ти посетителка през последните седмици.
Данте не знаеше това, нито пък го бе очаквал. Той се поизправи на стола, готов да се защити.
— Намерението ми беше само да помогна на лейди Джилиън.
— Всичко е наред, Морган. Ценя високо преценката на Касия. Изглежда, тя мисли, че си обърнал нова страница в живота си. — Направи пауза. — Явно страшно си обикнал момичето, след като си успял да останеш почтен през цялото време, в което си бил сам с нея. Смея да кажа, че не бих могъл да проявя твоята воля.
— Да, но дали съм бил такъв или не, няма никакво значение. Както знаете, семейството й трудно би могло да бъде накарано да ме харесва. Дори им предложих да се оженя за нея, но баща й ми отказа. Той смята, че съм отговорен за отвличането и загубата на паметта й.
— А вярно ли е това?
Данте погледна краля:
— Кълна се, Ваше Величество, нямам никакво участие.
Чарлз вдигна ръка.
— Някога можех лесно да бъда убеден, че ти би прибягнал до отвличане, но сега не мисля така. Дори и в предишните усложнения, които си създаваше, никога не си действал нечестно. Включително и в онова последно малко отвличане.
Данте мислеше, че ще може да избегне споменаването за бягството на Франсис Стюърт и дука на Ричмънд в разговора си с Чарлз.
— Намеренията ми бяха напълно почтени и в онзи случай, Ваше Величество.
— Съзнавам това, Морган. Но едва сега. Нямах право да задържам Франсис тук против желанието й. Тя имаше право на брачно блаженство и по всичко личи, че го е намерила с дука на Ричмънд, колкото и невероятно да изглежда. Няма защо да се тревожиш, че ще дам ухо на неоснователните обвинения на Адамли. Така че ако имаш сериозни намерения към момичето…
— Можете да бъдете напълно сигурен, че възнамерявам да направя точно това, Ваше Величество, веднага след като открия кой е отвлякъл Джилиън онази нощ.
— Ти си специалист по разследванията, Морган. Като че ли си спомням, че много помогна на Касия в онова малко недоразумение във връзка с баща й преди години. Уменията ти може и да са позакърнели малко, след като са останали без работа три години, но се обзалагам, че в тази битка ти ще бъдеш победител.
ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
Джилиън стоеше на най-горното от трите стъпала, които се спускаха над бляскавата и ужасно претъпкана бална зала — „Преизподня“, както я беше нарекла Дори при пристигането им в Уайтхол. С Дори от едната страна и майка си от другата не можеше да прави нищо друго, освен да гледа безмълвно стотиците богато украсени рокли, елегантни дами, живописно облечени мъже и наистина прекрасна обстановка.
Дамите Форестър бяха дошли отделно от мъжете, пристигнали в двореца по-рано, за да играят карти.
