след себе си. Джилиън си спомни онзи ден на селския площад, когато я притегли към себе си и я целуна пред всички. През тялото й премина тръпка. Всичко в залата, освен Данте, заплува пред очите й. Вече не я беше грижа с кого трябва да танцува. Откриването на похитителя можеше все пак да почака малко.
Щеше да танцува с Данте.
Когато излязоха на дансинга, през тълпата премина шепот. Всички очи бяха приковани в тях.
Джилиън вдигна очи към него и му се усмихна.
— Ефектът, който упражнявате върху езиците, е забележителен, милорд. Не мисля, че някога съм виждала толкова много хора да онемеят едновременно.
— Ами, мадам, не всеки ден Разгулния граф се връща от света на мъртвите.
Двамата застанаха в края на редицата хора, готови за танца и очакващи първите акорди.
Джилиън наблюдаваше Данте. Тази вечер изглеждаше особено хубав. Сакото — тъмносиньо, почти черно — прилягаше добре на раменете му и контрастираше с колосаната бяла вратовръзка, преметната по обичайния му начин — само веднъж. Бричовете обгръщаха дългите му крака, обути в лъснати черни ботуши, които стигаха до под коленете. По него не можеше да се види нито една панделка, нито парченце дантела.
Музиката започна, Данте се поклони с широк жест, а Джилиън направи реверанс. При първия кръг забеляза семейството и приятелките си, застанали на ръба на дансинга. Гледаха ги. Пру и Лети бърбореха като развълнувани кокошки. Реджиналд и Арчибалд изглеждаха готови да извършат убийство. Баща й, който неочаквано се беше появил, сякаш всеки момент щеше да припадне. Марселъс очевидно се опитваше да поразсее положението, но без особен успех, защото всички гледаха към Данте с погледи, които вещаеха физическо насилие. Слава богу, Гарик беше изчезнал с всичките си труфила.
— Скоро може да съжалявате, че сте настоявали за този танц, милорд — каза Джилиън, когато хвана ръката на Данте и двамата започнаха едновременно танца. — Не бива така безразсъдно да рискувате.
— Бих казал същото за вас, мадам. Вие също поставяте живота си под голям риск. — Данте се намръщи. — Защо отказваш да ме слушаш, Джилиън?
— Чувам ви съвсем ясно, милорд, въпреки музиката.
— Очевидно не, защото иначе нямаше да дойдеш тук с намерението да танцуваш с всеки от присъстващите с надеждата да подушиш особената миризма на похитителя си. Казах ти, че ще се погрижа за всичко. Не искам с теб да се случи нищо лошо.
— Сигурна съм, че не ви разбирам, милорд.
— Джилиън…
Бяха стигнали до края на редицата танцуващи, на другия край на залата. Тук тези, които желаеха, можеха да прекъснат танца, като се поклонят и направят реверанс. Данте използва тази възможност, хвана Джилиън за ръката и двамата се отдръпнаха от редицата. След това я изведе бързо от залата на балкона, като преминаха покрай любопитните очи и надменните усмивки. Пусна я едва когато стигнаха сенките върху обветрения каменен парапет.
Джилиън се обърна към него и му се усмихна блестящо.
— Милорд, сигурно ще се зарадвате, ако разберете, че вече стесних кръга на възможните похитители. Сър Хъмфри не би могъл да ме е отвлякъл. Той предпочита карамфиловото масло, а не лютивата миризма на нашия виновник.
— Така ли? Аз пък бях сигурен, че е той. — Данте се намръщи на лунната светлина.
— Отново се опитвате да ме дразните, милорд, но няма нищо. Започвам да свиквам с това.
— Радвам се, че ти доставих удоволствие. А сега искам да ме слушаш внимателно, Джилиън. Вече съм на път да разбера кой наистина те е отвлякъл. Ролф и Адриан ми помагат и тримата се справяме много добре. Казвам ти да стоиш настрана. Не искам да те виждам да душиш други мъже.
Джилиън се изсмя и по този начин потвърди, че да, думите му са толкова нелепи, колкото и на него му звучаха.
— Милорд, зная, че наистина всичко е наред. Сър Хъмфри така и не разбра каква е целта ми.
— Сър Хъмфри не би разбрал дори че си е разменил обувките, ако не му каже майка му.
— Е, добре, но само си помисли колко по-бързо може да бъде свършена нашата работа, ако успея да елиминирам голяма част от присъстващите тук мъже.
— Джилиън…
— И не е нужно да танцувам с всичките. Доста от тях ще присъстват на вечерята утре в Адамли Хаус, когато ще се обяви годежът ми с Гарик Фицуилям.
Данте я погледна слисано.
— Моля? Имаш ли нещо против да повториш това, което току-що каза? Искам да се уверя, че съм те чул правилно.
— О, не се тревожи, милорд. Няма да има сватба. Правя го само за да възпра баща си да те даде под съд. Нали разбираш, маркизът е научил за срещата ни в Пролетните градини онзи ден и когато се върнах, ми каза, че ако не се омъжа за Гарик, ще те хвърли в Тауър за отвличане.
— И ти се съгласи?
Джилиън сви рамене.
— Всъщност не казах на баща си, че нямам никакво намерение да се омъжвам за Гарик. Отначало, разбира се, отказах, но той си остана непреклонен. Много по-добре е, ако баща ми смята, че работата му е опечена. Нямах друг избор. Ако продължавах да упорствам, той щеше да изпълни заплахата си и да те осъди. Никога не бих позволила това да се случи. Щеше да стане страшен скандал — не толкова за мен, защото не ме е грижа какво говорят хората, а за теб, милорд. Достатъчно са се отнасяли лошо с теб и са те клеветили. Не бих могла да се примиря с мисълта, че това ще ти се случи още веднъж заради мен. Но всъщност това няма значение, защото — тя помълча, като се усмихваше — веднага щом разкрием истинския извършител, заплахите на баща ми ще бъдат неоснователни. Той ще види, че наистина си джентълмен и че не си ме отвлякъл и тогава изобщо няма да стане нужда да се омъжвам за Гарик Фицуилям.
— И какво ще направиш тогава, милейди?
Джилиън се втренчи в него, сякаш омагьосана от напрегнатия му поглед.
— Зависи, милорд.
— От какво?
— От теб.
Данте я привлече към себе си, погледна я в очите и сля устните си с нейните. Спомени за една друга нощ, за друга целувка изплуваха в съзнанието й. Дъжд, студ, а след това топли ръце, които я прегръщаха. Лицето на Данте, ужасно загрижено. За нея.
Данте бавно вдигна глава, погледна през полуотворените си клепачи и въздъхна тихо.
— Онази вечер ти ме целуна.
— За коя вечер става дума?
— Когато ме намери на пътя и бях ранена. Спомних си го сега, когато отново го направи. Защо ме целуна?
— Това е единственият начин, за който успях да се сетя, за да те накарам да престанеш с тези глупости за омъжването ти за Гарик Фицуилям.
— Не, нямам предвид сега, а онази нощ. Защо ме целуна, когато ме откри там?
Данте я погледна.
— Не знам с точност.
Джилиън се усмихна.
— Често ли целуваш дами веднага щом ги видиш?
— Обикновено не срещам млади дами по средата на пътя посред нощ, мокри до кости. И не се опитвай да отклониш темата за Гарик Фицуилям. Чуй ме, Джилиън. Не искам повече да се излагаш на опасност. Очаквам в следващите няколко дни да открием кой те е отвлякъл. — Той поклати глава. — Няма да се омъжиш за Гарик Фицуилям. И няма повече да се опитваш да откриеш кой е похитителят ти. Разбра ли ме?
В този момент Данте можеше да й каже, че небето е на жълти и зелени райета като женствените панталони на Гарик и Джилиън нямаше да му възрази. Беше чудесен. Беше прекрасен. И тя го обичаше.
