бъдат разхлабени някои от шевовете по роклята на една млада жена, към която изпитваше неприязън. В резултат се бе получил желаният от Клер гаф по време на танци в претъпканата дворцова бална зала. Сега, когато се сещаше за това, Гарик все още чуваше злобния й смях при вида на горкото момиче, което стоеше като замръзнало пред цялото лондонско общество с паднали около глезените поли и изложени на показ интимни части. Но както и да е, в момента той си спомни, че когато Клер обясняваше подробностите по плана си за Джилиън, той наистина я слушаше.
— Доколкото си спомням, това те засягаше, защото Джилиън можеше да открие малката ти тайна. Искаше тя да се махне, за да не заподозре никой, че си замесена.
Клер седна и бледозелените й копринени поли се увиха около резбованите крака на елегантния стол с висока облегалка. Тя поклати глава и каза:
— Джилиън щеше да се сети. Щеше да се сети за всичко, ако й беше дадено време.
— Да, Джилиън беше доста интелигентно момиче, нали? Силно вярвам, че по някое време щеше да стигне до същността на нещата. Хубаво е, че ме убеди да се оженя за нея.
— Ако това е опит за ласкателство, можеш да се откажеш. Убедиха те петдесетте хиляди лири зестра, които щеше да ти донесе тя, а не аз.
— Но това все пак беше рисковано начинание, Клер, дори и за мен. Та кой съм аз да кажа, че някога изобщо ще получа зестрата на Джилиън? Сигурен съм, че баща й, твоят свекър, добрият маркиз, няма да се зарадва на един зет, прибягнал до отвличане, за да си осигури съпруга, особено когато неговата дъщеря не е била съгласна. Може би дори щеше да анулира брака.
— Като се има предвид, че ти нямаше да се върнеш в Лондон, докато не се увериш, че Джилиън е бременна, смятам, че нямаше да има никаква заплаха за възнаграждението ти. Лорд Адамли никога нямаше да рискува да поеме позора на неомъжената Джилиън с бебе в корема. Едва ли щеше да му хареса дъщеря му да се омъжи при такива обстоятелства, но наистина нямаше да има избор. Щеше да му се наложи да те приеме. Никога нямаше да позволи на Джилиън да понесе този скандал. Точно затова наследниците толкова лесно биват отвличани и омъжвани насила.
— Е, да, но по-важно е, че ти ще бъдеш освободена от товара на любопитството на Джилиън. Тя повече няма да може да ти задава въпроси за действията ти — рече Гарик, доволен, че гласът му е прозвучал така, сякаш наистина го е грижа.
Клер присви очи.
— Но със сигурност изобщо не съм освободена от възможността Джилиън да се появи всеки момент. Сега ще трябва да отложа плановете си, поне докато не се уверя какво е станало с нея.
— Наистина не смятам, че има за какво да се тревожиш.
— Ето тук грешиш. Има за какво да се тревожа. — Клер се намръщи и бръчиците около устата й се задълбочиха непривлекателно. — Заради теб сега ще бъда принудена да продължа да живея в една и съща къща със семейството на съпруга ми, с всички тях. Едва ли можеш да си представиш какво значи да ги виждам всеки ден и да се преструвам, че не ги мразя. Имаш ли представа колко задушаващо е там?
— Всъщност не — сви рамене Гарик. Неочаквано започваше да се радва, че нещата бяха потръгнали така, защото — със или без петдесетте хиляди лири зестра — му се струваше, че в крайна сметка това нямаше да излезе на добър край. — Изчезването на Джилиън несъмнено ще бъде скандал, който поне малко ще бодне добрия маркиз. Това би трябвало да ти даде известно удовлетворение.
Клер се усмихна.
— Вярно е, но той заслужава много повече. Заради него все още съм омъжена за сина му, който не струва и пет нари. Трябва да се радваш, че все още не съм уредила маркизът да намери дневника на Джилиън с последния пасаж, който прибавих, показващ, че е избягала с теб. Ще ти бъде доста трудно да обясниш защо. Всъщност дори стана по-добре, след като маркизът обмисли и възможността тя да е избягала с някого — след деликатно подсещане от моя страна, разбира се. Но засега за него това е само предположение. Другото е, че може да е била отвлечена. И в двата случая маркизът е в шах. Не е в състояние да понесе един политически скандал. Наистина до този момент дори не е известил властите за изчезването на Джилиън. Не може, защото ако е отвлечена, знае, че когато се върне, ще бъде съсипана, както и възможността й за благоприятна женитба. Но ако е избягала, това вече е съвсем друг скандал. Затова той нае някакъв детектив да открие какво се е случило с нея.
— Детектив ли? — Гарик усети леко пристягане в стомаха. — Ами ако този човек открие нещо? Ами ако по някакъв начин надуши, че съм замесен в това?
— На твое място не бих се притеснявала. Мозъкът на този детектив е по-малък и от мозъка на онзи идиот Озуел, с когото постоянно се движиш. Предполагам, главната му версия е, че бандити са влезли в стаята й и са я отвлекли, за да я продадат като бяла робиня. Смея да кажа, че доста време ще го вярва. Няма начин да разберат къде е Джилиън или кой я е отвлякъл, но маркизът засега няма да съобщи на властите. Наистина е забавно. Лорд Адамли прекарва нощите сам-самичък в кабинета си до малките часове, като се тревожи до смърт. Не мога да кажа кое го притеснява повече: че дъщеря му е изчезнала кой знае къде или възможността да стане скандал и това, което би се случило с политическата му кариера.
— Несъмнено резултат от онзи отвратителен малък епизод, който му натресе преди няколко години.
Клер се намръщи при споменаването на единствения й, добре известен в обществото провал. Наистина планът беше блестящ — да се избави от брака си с Реджиналд Форестър, най-големия син на маркиз Адамли, — но поради непредвидени усложнения не се бе получило нищо. Вместо това тя беше публично и ужасно унижена. Не желаеше отново да изпитва това чувство. Нито пък влизаше в плановете й.
— Именно затова маркизът няма да позволи на никой извън семейството да разбере, че Джилиън я няма — рече Клер. — Нае детектив и му плати щедро да мълчи за това, което може да открие. Още повече — нареди на всички от семейството да обясняват внезапното отсъствие на Джилиън с посещение у болна леля в провинцията. Заплаши да уволни всеки от прислугата, който каже нещо друго. Дори не иска да помисли какво ще стане, ако Джилиън не се върне. И ти казвам, Гарик, Джилиън трябва да се върне. По този въпрос с маркиза сме на едно мнение. Не мога да продължа с плановете си, докато не съм сигурна какво е станало с нея. Трябва да я намериш и да се ожениш за нея, преди да е успяла да се върне и да разкаже всичко. Ако това стане, няма да страдам само аз. И ти ще бъдеш въвлечен.
Докато я слушаше, Гарик се чудеше защо въобще се е съгласил да участва. И тогава си спомни. Точно предишната нощ Клер го беше държала възбуден в продължение на часове.
— И моето възнаграждение е брак със свободомислещата Джилиън и затвор в буквалния смисъл в Адамли Хаус — рече той. — Тази зестра от петдесет хиляди лири започва с всяка минута да ми звучи все по-малко примамлива.
— Има и други преимущества, за които още не си се сетил — прибави Клер, усещайки заглъхващия му ентусиазъм. — Като съпруг на Джилиън, който живее в същия дом, ти ще имаш и пълен достъп до мен. Вече няма да има онези кратки срещи на неудобните бурета в разни килери. Ще живеем под един и същи покрив. Възможностите ще бъдат безброй.
Гарик я погледна.
— Звучи съблазнително.
— Може да се окаже и още по-съблазнително, отколкото звучи. Всичко, което трябва да направиш, е да я намериш и това ще стане реалност.
Клер стана и се приближи полека до Гарик. След това близна върха на пръста си и докосна устните му.
— Направи ми тази малка услуга и ти обещавам награди, каквито въобще не би могъл да си представиш.
Гарик потисна инстинктивния отговор на тялото си, когато Клер се притисна до него и тя му предложи устните си. Дори и докато я целуваше, ужасно го тревожеше фактът, че тя го смята за толкова наивен да мисли, че едно разтваряне на бедрата й ще му донесе много по-голямо удоволствие, отколкото с която и да било друга жена. Все пак всичките бяха еднакви. Въпреки това Гарик трябваше да признае, че Клер е доста изобретателна. Макар че все повече и повече му омръзваше постоянната й самовлюбеност, той реши, че ще е най-добре да поддържа убеждението й, че всичко е под неин контрол и той е доволен просто да изпълнява заповедите й. За колкото по-малко интелигентен го смяташе, толкова по-лесно щеше да му бъде да избегне последиците, ако планът й бъдеше разкрит.
— Е, какво искаш да направя? — попита той, след като се отдръпна. — Със сигурност не мога да напусна
