послание от архангела. Джебраил беше рецитирал стихове, давайки му пълна божествена подкрепа. Лично разрешение от Бога да чука колкото жени му се иска. Така че какво можеше да каже бедната Айша срещу Божиите строфи? Знаеш ли какво каза? Това: „Твоят Бог винаги се хвърля да ти помага, когато имаш нужда от него да ти оправя работите.“ Добре! Ако не беше Айша, кой знае какво щеше да направи, още повече че никоя от другите изобщо не би посмяла. — Баал го остави да се изразходва без прекъсване. Сексуалната страна от Подчинението доста занимаваше персиеца: — Нездравословно — отсъди той. — Цялата тази сегрегация. Нищо добро няма да излезе от нея.
Накрая Баал започна да спори и Салман с учудване чу как поетът взима страната на Махунд:
— Можеш да разбереш гледната му точка — доказваше той. — Ако семействата му предлагат булки й той откаже, създава си врагове — и между другото той е специален човек и може да се разбере доводът за специални брачни разрешения, — а колкото до заключването им, е, какво безчестие би било, ако нещо лошо се случи на някоя от тях! Слушай, ако живееше тук, не би мислил, че малко по-малко сексуална свобода е нещо лошо — искам да кажа за обикновените хора.
— Изгубил си си ума — сухо каза Салман. — Бил си на сянка твърде дълго. Или може би този костюм те кара да говориш като клоун.
По това време Баал беше доста пийнал и започна някакъв разгорещен отговор, но Салман вдигна несигурна ръка.
— Не искам да споря — каза той. — Нека вместо то’а ти каа най-горещата градска клюка. Уха-уха! И уместно да внимаваш, да внимаваш к’во ка’аш.
Историята на Салман: Айша и Пророкът отишли на поход до едно голямо село и на връщане в Ятриб тяхната група лагерувала през нощта сред дюните. В последния момент Айша била принудена от повика на природата да се скрие от погледите в една дупка. Докато я нямало, нейните носачи вдигнали паланкина й и поели. Тя беше лека жена и пропускайки забележат голяма разлика в теглото на тежкия паланкин, те предположили, че е вътре. След като се облекчила, Айша се върнала, за да открие, че е сама и кой знае какво можело да й се случи, ако не бил един млад мъж, някой си Сафуан, минал случайно на камилата си… Сафуан върнал Айша здрава и читава в Ятриб; веднага започнали да се носят слухове, не на последно място в харема, където възможностите за намаляване на властта на Айша били ревностно използвани от нейните противници. Двамата млади били сами в пустинята за много часове и тръгнали намеци, все по-силни и по-силни, че Сафуан е крещящо красиво момче и че в края на краищата Пророкът е много по-стар от младата жена и дали пък тя не е била привлечена от някой по-близо до собствената й възраст?
— Хубавичък скандал — щастливо отбеляза Салман.
— Какво ще прави Махунд? — поиска да знае Баал.
— О, той го направи — отговори Салман. — Както винаги същото. Срещна се с домашния си любимец, архангела, и след това съобщи на всички, че Джебраил е оправдал Айша. — Салман разпери ръце в примирение със света. — И този път, мистър, дамата не се оплака от удобството на строфите.
Салман Персиецът си замина на следващата сутрин с потеглящ на север керван камили. Когато остави Баал в „Завесата“, той прегърна поета, целуна го и каза:
— Може би си прав. Може би е по-добре да не се показваш на дневна светлина. Надявам се, че ще бъде трайно.
Баал отговори:
— А аз се надявам да намериш дома си и там да има нещо, което да обичаш.
Лицето на Салман побеля. Той отвори уста, отново я затвори и си тръгна.
„Айша“ дойде в стаята на Баал да потърси успокоение.
— Той няма ли да раздрънка тайната, когато е пиян? — попита тя, милвайки косата на Баал. — Доста се налива с вино.
Баал каза:
— Нищо няма да бъде отново същото. — Посещението на Салман го беше събудило от съня, в който бавно се беше отпуснал през годините си в „Завесата“, и не можеше да заспи отново.
— Разбира се, че ще бъде — настоя Айша. — Ще бъде. Ще видиш.
Баал поклати глава и направи единствената пророческа забележка през живота си.
— Нещо голямо ще се случи — предсказа той. — Един мъж не може вечно да се крие зад поли.
На следващия ден Махунд се върна в Джахилия и войници дойдоха да съобщят на Мадам от „Завесата“, че преходният период е свършил. Бардаците трябвало да бъдат затворени незабавно. Стига толкова. Иззад своите дипли тя помоли войниците да се оттеглят за час в името на приличието, за да дадат възможност на гостите да си тръгнат, и поради липса на опит офицерът, отговарящ за отдела за борба с порока, се съгласи. Мадам изпрати евнусите си да съобщят на момичетата и да изпратят клиентите през задната врата.
— Моля, извинете се пред тях за прекъсването — нареди тя на евнусите — и им кажете, че предвид обстоятелствата няма да се плаща.
Това бяха последните й думи. Когато разтревожените момичета, говорещи всички едновременно, се стълпиха в тронната зала, за да разберат дали най-лошото е наистина вярно, тя не даваше отговор на уплашените им въпроси, безработни лв сме, как ще се храним, ще ни вкарат ли в затвора, какво ще стане с нас — докато „Айша“ събра смелост и направи онова, което никоя от тях никога не беше посмяла да опита. Когато отхвърли назад черните драперии, тя видя една мъртва жена, която можеше да бъде на петдесет или на сто двадесет и пет години, не повече от три фута висока, прилична на голяма кукла, свита в един пълен с възглавници плетен стол, сграбчила празното шишенце от отрова в ръката си.
— Сега като сте почнали — каза Баал, влизайки в стаята, — можете да свалите и пердетата. Вече няма смисъл да не се пуска вътре слънцето.
Младият полицай от отдела за борба с порока, Умар, си позволи да покаже твърде голяма раздразнителност, когато разбра за самоубийството на управителката на бардака.
— Е, щом не можем да обесим шефката, ще трябва да се задоволим с работничките — извика той и нареди да поставят курветата под строг арест, задача, която мъжете изпълниха с увлечение. Жените вдигаха шум и ритаха своите похитители, но евнусите стояха и гледаха, без да помръднат и мускул, защото Умар им беше казал: „Те искат путките да бъдат съдени, но нямам указания за вас. Така че ако не искате да загубите главите подобно на топките си, не се бъркайте.“ Евнусите пропуснаха да защитят момичетата, докато войниците ги сваляха на земята; между евнусите беше Баал с боядисаната кожа и поезията. Миг преди на най-младата „путка“ или „цепка“ да й пъхнат запушалка в устата, тя извика:
— Съпруже, за Бога, помогни ни, ако си мъж.
Капитанът от отдела за борба с порока беше развеселен.
— Кой от вас е съпругът й? — попита той, втренчвайки се внимателно във всяко увенчано с тюрбан лице. — Хайде, признай си. Какво ли е да гледаш хората с жена като твоята?
Баал насочи погледа си към вечността, за да избегне страшните погледи на „Айша“, както и присвитите очи на Умар. Офицерът спря пред него.
— Ти ли си?
— Сър, нали разбирате, това е само фразеология — излъга Баал. — Обичат да се шегуват тези момичета. Наричат ни свои съпрузи, защото ние, ние…
Без предупреждение Умар го сграбчи за гениталиите и го стисна.
— Защото не можете да бъдете — каза той. — Съпрузи, а. Не е лошо.
Когато болката се разнесе, Баал видя, че жените са изчезнали. На тръгване Умар даде съвет на евнусите.
— Изчезвайте — подсказа им той. — Утре мога да имам заповеди и за вас. Не много хора имат щастие в два последователни дни.
Когато момичетата от „завесата“ бяха откарани, евнусите седнаха и заплакаха неудържимо край Фонтана на любовта. Но Баал, изпълнен със срам, не заплака.
