— О’кей, но само ако си сигурен.
Сигурен. Тръгни си бързо, без да срещаш натъжения поглед на Мишал.
… На улицата. Върви бързо, навън от това неподходящо място, този подсвят. — Боже: няма отърваване. Ето витрина, магазин, продаващ музикални инструменти, тромпети саксофони обои, какво е името му? — Попътни ветрове и във витрината евтино отпечатан позив. Обявяващ предстоящото завръщане на, правилно, архангел Гавриил. Връщането му и спасението на земята. Върви. Бързо се махай.
… Дай знак на това такси. (Дрехите му предизвикват почтителност у шофьора.) Влезте, скуайър, имате ли нещо против радиото. Някакъв учен, който попаднал в онова отвличане и изгубил половината си език. Американец. Те го изградили наново, разказва той, с месо от задника му, с извинение. Не би ми харесала уста, пълна с месо от собствения ми бут, но горкият човек не е имал избор, нали. Смешно копеле. Има някои странни хрумвания.
Юджийн Думздей обсъждаше по радиото празнините в летописа на вкаменелостите с новия език от бут. Дяволът се опита да ме накара да млъкна, но добрият Господ и американските хирургически техники не бяха съгласни. Тези празнини бяха главната рекламна точка на сътвориста: ако естественият подбор беше истина, къде са всички тези случайни мутации, които не са били подбрани? Къде са децата-чудовища, деформираните бебета на еволюцията? Вкаменелостите бяха неми. Между тях няма трикраки коне. Няма смисъл да се спори с тези старчоци, каза таксистът, аз самият не одобрявам Бог. Няма смисъл, съгласи се малка част от съзнанието на Чамча. Няма смисъл да се внушава, че „летописът на вкаменелостите“ е някакъв вид съвършен шкаф за папки. И еволюционната теория измина дълъг път от времето на Дарвин. Сега се твърдеше, че големите видови промени са ставали не неуверено и наслуки, както се смяташе първоначално, а на големи радикални скокове. Историята на живота не беше жужащият напредък — истинския английски напредък на средната класа, — както викторианското мислене е искало да бъде, а яростни, драматични, натрупващи се трансформации: според старата формулировка повече революция, отколкото еволюция. — Достатъчно чух, каза таксистът. Юджийн Думздей изчезна от ефира, за да бъде заменен с дискомузика. Ave atque vale.277
Онова, което Саладин Чамча разбра през този ден, беше, че живее в състояние на лъжлив мир, че промяната в него е необратима. Един нов тъмен свят се беше отворил за него (или в него), когато падна от небето; няма значение колко усърдно се опитваше да пресътвори старото си съществуване, това беше, сега го разбираше, факт, който не можеше да бъде отменен. Сякаш виждаше път пред себе си, разделящ се наляво и надясно. Затваряйки очи, облягайки се на тапицерията на таксито, той избра пътя наляво.
— 2 —
Температурата продължаваше да се покачва; и когато горещата вълна достигна най-високата си точка и остана там толкова дълго, че целият град, неговите сгради, водните му пътища, жителите му стигнаха опасно близко до сваряването — тогава мистър Били Батута и неговата придружителка Мими Мамулян, наскоро върнали се в метрополиса след период на гостуване на углавните власти в Ню Йорк, обявиха своето парти на „голямото завръщане“. Бизнесвръзките на Били в центъра уредиха случаят му да се гледа от добре разположен съдия; личното му обаяние убеди всяка една от богатите дамски „мишени“, от които беше изстискал толкова щедри суми с цел откупа на душата му от дявола (включително мисис Щрувелпетер), да подпишат една петиция за снизхождение, в която матроните изразяваха своето убеждение, че мистър Батута честно се е разкаял за своята грешка и молеха в светлината на неговата клетва да се съсредоточи оттук насетне върху започващата си бляскава предприемаческа кариера (чиято социална полезност от гледна точка на натрупването на богатство и предоставянето на работа на много хора, предлагаха те, също да бъде взета под внимание от съда при смекчаването на неговите нарушения) и следващата му клетва да се подложи на пълен курс психиатрично лечение, който да му помогне да преодолее неговата слабост към криминални дяволии — така че достойният съдия да се спре на някое по-леко наказание, отколкото осъждане на затвор, „възпиращото въздействие, търсено с подобно затваряне“, по мнението на дамите, „в този случай ще бъде по-добре постигнато с по-християнска присъда“. Признатата за подхлъзнала се от любов към Били негова помощничка Мими получи условна присъда; тази на Били беше депортиране и сурова глоба, но дори това беше направено значително по-малко жестоко поради съгласието на съдията с молбата на адвоката на Били на неговия клиент да бъде позволено да напусне доброволно страната, без да има стигмата на печат със заповед за депортация в паспорта си, нещо, което ще да причини голяма вреда на множеството му бизнес интереси. Двадесет и четири часа след присъдата Били и Мими бяха обратно в Лондон, като го отпразнува шумно в „Крокфордс“ и разпратиха луксозни покани за това, което обещаваше да бъде приемът на този странно зноен сезон. Една от тези покани с помощта на мистър С.С. Сисодия намери пътя до жилището на Алилуя Коун и Джебраил Фаришта; друга пристигна, малко закъсняла, в бърлогата на Саладин Чамча, пъхната под вратата от грижливия Джъмпи. (Мими се беше обадила на Памела, за да я покани, добавяйки с обичайната си прямота: „Някаква представа с какво се е захванал този твой съпруг?“ — На което Памела отговори с английска непохватност, да, ъъъ, но. Мими измъкна цялата история от нея за по-малко от половин час, което не беше лошо постижение, и заключи тържествуващо: „Звучи като че животът ти се оправя, Пам. Доведи ги и двамата; доведи, когото искаш. Ще бъде голям цирк.“)
Мястото на приема беше друг от необяснимите триумфи на Сисодия: гигантската звукозаписна сцена на филмовата студия „Шепертън“ беше осигурена явно безплатно и така гостите щяха да могат да се забавляват сред огромната възстановка на Дикенсовия Лондон, която се намираше вътре. Музикална адаптация на последния завършен роман на великия писател278, преименуван „Приятел!“, с либрето и стихове от прочутия гений на музикалната сцена Джеръми Бентъм, се беше оказала мамутски хит на Уестенд и Бродуей, напук на страховитата природа на някои от неговите сцени; сега „Приятелите“, както беше известен в бизнеса, получаваше аколадата279 на филмова продукция с голям бюджет.
— Хората от връ-връ-връзките с обществеността — каза Сисодия на Джебраил по телефона, — мислят, че подобен праз-праз-празник, който ще бъде най-ососеяният със зззвезди, ще бъде добре за тттяхната подготвителна кккампания.
Уречената нощ настъпи: нощ на ужасяваща горещина.
„Шепертън!“ — Памела и Джъмпи вече са тук, долетели на крилете на нейното Ем Джи, когато Чамча, презрял тяхната компания, пристига с един от флотата закрити автомобили, предоставени от домакините на онези гости, предпочитайки по каквато и да е причина да бъдат возени вместо да карат. — И някой друг също — онзи, с когото Саладин падна на земята — е дошъл; и броди вътре. — Чамча излиза на арената и е удивен. — Тук Лондон е променен — не, сгъстен, — според изискванията на киното. — Защото тук е Стюкониа на Вениъринг280, тези чисто нови, тип-топ нови хора, лежаща шокиращо близо до Портмън скуеър и сенчестия ъгъл, криещ разнообразни Подснаповци. — И още по-лошо: гледай могилите от отпадъци на Бофинс Бауър сякаш в близката околност на Холъуей, мержелеещи се в този съкратен метрополис над стаите на Фасцинейпгън Фледжби в Олбани — истинското сърце на У е стенд! — но гостите не са склонни да се оплакват; новороденият град, дори пренареден, все пак ти спира дъха; особено в онази част на огромното студио, през която се вие реката, реката с нейните мъгли и лодки на Гефър Хекзъм281, Темза в отлив, течаща под два моста, един от стомана, друг от камък. По нейните калдъръмени брегове бият крак веселите гости; и звучат някак печално, неясно, звук от стъпки със заплашителен тон. Вечеря в мъгла от сух лед, гъста като грахова супа, започва на площадката.
Обществени величия, модели, филмови звезди, важни клечки в бизнеса, чифт дребни кралски личности, полезни политици и подобна сган се поти и смесва из тези подправени улици с множество мъже и жени, също толкова сладко-бляскави като „истинските“ гости и толкова подправени, колкото града: наети статисти в костюми от епохата, заедно с подбора от водещите актьори във филма. Чамча, който осъзнава в момента, когато съзира всичко това, че тази среща е била единствената цел на неговото пътуване — факт, който беше успял да държи настрана от себе си до този миг, — съзира Джебраил в нарастващо необузданата
