процесията Шринивас прие делегация от своите фабрични работници, които молеха за разрешение да прекратят работата за няколко часа, така че да могат да присъстват на голямото събитие. Знаейки, че те така или иначе ще спрат да се трудят, той се съгласи. Но самият остана за известно време упорито посаден на портика си, опитвайки се да се преструва, че пеперудите на вълнението не са започнали да разбъркват обемистия му стомах. По-късно щеше да довери на Мишал Ахтар:
— Това беше предчувствие. Как да го кажа. Знаех, че всички вие не сте там само за нещо освежително. Тя беше дошла за мен.
Титлипур пристигна в Чатнапатна сред ужаса на виещи бебета, крещящи деца, грачещи старци и кисели шеги от Осман с „бум-бум“ вола, от когото Шринивас не се интересуваше и на йота. След това палавниците съобщиха на краля на играчките, че между пътниците са жената и тъщата на заминдара Мирза Саид и те вървят пеша като селяните, носейки прости курта-паджамас и изобщо никакви бижута. Това беше моментът, когато Шринивас тромаво отиде до крайпътната лавка, около която поклонниците от Титлипур се тълпяха, докато се раздаваха картофена бхурта300 и паратас301. Той пристигна едновременно с полицейския джип на Чатнапатна. Инспекторът седеше на пътническата седалка, крещейки през мегафон, че има намерение да предприеме решителни мерки срещу този „общностен“ поход, ако веднага не бъде разтурен. Индуистко-мюсюлманска работа, помисли си Шринивас; лошо, лошо.
Полицията се отнасяше към поклонничеството като към някакъв вид сектантска демонстрация, но когато Мирза Саид Ахтар излезе напред и каза истината на инспектора, офицерът се обърка. Шри Шринивас, брахман302, очевидно не беше човек, който някога е обмислял да направи поклонничество до Мека, но въпреки това беше впечатлен. Той си запробива път през тълпата, за да чуе какво казва заминдарът:
— И целта на тези добри хора е да идат пеша до Арабско море, вярвайки, че водите ще се разделят за тях.
Гласът на Мирза Саид звучеше слабо и инспекторът началник на участъка в Чатнапатна, не беше убеден.
— Сериозно ли говорите, джи? Мирза Саид каза:
— Не аз. Те, но са дяволски сериозни. Планирам да променя мнението им, преди да се случи нещо шантаво.
Началникът на участъка, целият в ремъци, мустаци и самомнение, поклати глава.
— Но вижте, сър, как мога да позволя на толкова хора да се струпват на улицата? Могат да се възбудят страстите; възможно е произшествие. — Но точно тогава поклонниците се разделиха и Шринивас за пръв път видя фантастичната фигура на момичето, облечено изцяло в пеперуди, със снежна коса, спускаща се надолу до кокалчетата на краката му. — Arre deo — извика той, — Айша, това ти ли си? — И добави глупаво: — Тогава къде са ми куклите за семейно планиране?
Избухването му беше пренебрегнато; всички наблюдаваха Айша, докато се приближаваше към пухтящия началник на участъка. Тя нищо не каза, но се усмихна и кимна и мъжът като че стана двадесет години по- млад, и почти като момче на десет-единадесет години каза:
— Добре, добре, маузи.303. Съжалявам, ма304. Не се обиждайте. Много ви моля за извинение.
Това беше краят на неприятностите с полицията. По-късно през деня, докато траеше следобедната жега, една група градски младежи, известни с това, че имат връзки с РСС305 и Вишва Хинду Паришад306, започнаха да хвърлят камъни от близки покриви; след което началникът на участъка ги арестува и само за две минути ги напъха в затвора.
— Айша, дъще — каза на глас Шринивас в празния въздух, — какво, по дяволите, е станало с теб?
По време на дневната горещина поклонниците почиваха, сврени под кой каквато сянка намери. Шринивас се разхождаше между тях в особен вид зашеметяване, изпълнен догоре с чувства, осъзнавайки, че голямата повратна точка в живота му необяснимо беше дошла. Очите му продължиха да откриват преобразената фигура на Айша пророчицата, която почиваше в сянката на едно смокиново дърво в компанията на Мишал Ахтар, нейната майка мисис Курейши и болния от любов Осман с неговия вол. Най- накрая ринивас се сблъска със заминдара Мирза Саид, който се беше изтегнал на задната седалка на своя „Мерцедес Бенц“, неспящ, един страдащ човек. Шринивас говори с него с едно смирение, породено от неговото удивление.
— Сетхджи307, ти не вярваш ли в момичето?
— Шринивас — Мирза Саид се изправи, за да отговори, — ние сме модерни хора. Ние знаем например, че старите хора умират при дълги пътувания, че Бог не лекува рак и че океаните не се разделят. Ние трябва да спрем тази идиотщина. Ела с мен. Има достатъчно място в колата. Може би ще помогнеш да им го избием от главите; тази Айша ти е благодарна, може би ще те послуша.
— Да дойда с колата? — Шринивас се почувства безпомощен, като че могъщи ръце сграбчиха крайниците му. — Но моят бизнес?
— Това е самоубийствена мисия за много от нашите хора — подтикна го Мирза Саид. — Нуждая се от помощ. Естествено бих могъл да платя.
— Не говорете за пари — отстъпи Шринивас оскърбен. — Моля извинете, сетхджи. Трябва да помисля.
— Не виждаш ли? — извика след него Мирза Саид. — Ти и аз, ние не сме общностни хора. Индуисти- мюсюлмани бхаи-бхаи! Можем да открием светски фронт срещу тази абракадабра.
Шринивас се върна.
— Но аз не съм невярващ — възрази той. — Рисунката на богинята Лакшми е винаги на стената ми…
— Богатството е отлична богиня за един бизнесмен — каза Мирза Саид.
— И в сърцето ми — добави Шринивас. Мирза Саид изгуби търпение.
— Само не и богиня, кълна се. Дори вашите собствени философи признават, че това са само абстрактни концепции. Въплъщения на Шакти308, която сама по себе си е абстрактна представа: динамичните сили на божествата.
Търговецът на играчки гледаше надолу към Айша, която спеше под своя юрган от пеперуди.
— Аз не съм философ, сетхджи — каза той. И не каза, че сърцето му се е качило в гърлото, защото осъзна, че спящото момиче и богинята на календара на фабричната му стена имат еднакви, едни и същи лица.
Когато поклонничеството напусна града, Шринивас го придружаваше, запушвайки ушите си за настойчивите молби на разчорлената си жена, която вдигна Мину и я разтърси пред лицето на съпруга си. Той обясни на Айша, че не желаел да посети Мека, но бил обзет от копнеж да повърви малко с нея, може би чак до морето.
Когато зае мястото си сред селяните от Титлипур и влезе в крачка с мъжа до него, той наблюдаваше със смесица от неразбиране и благоговение безкрайния рояк пеперуди над главите им, подобен на огромен чадър, засенчващ поклонниците от слънцето. Сякаш пеперудите на Титлипур бяха поели функциите на голямото дърво. След това нададе кратък вик на страх, учудване и удоволствие, защото няколко дузини от тези същества с хамелеонски крила се настаниха на раменете му и тутакси приеха точната отсянка на аленото на неговата риза. Сега разпозна мъжа до себе си като сарпанча Мохамед Дин, който беше предпочел да не върви начело. Той и жена му Хатиджа крачеха със задоволство напред въпреки напредналата си възраст и когато видя лепидоптеричната благословия, която се беше спуснала върху търговеца на играчки, Мохамед Дин се протегна и го сграбчи за ръката.
Започна да става ясно, че дъждовете няма да оправдаят надеждите. Редици кокалест добитък
