иззад пръстите си на Джебраил, какъв номер сме ти подготвили, кикотят се те, за теб и за онзи бизнесмен на хълма. Но преди бизнесмена има други истории, ето една, архангеле Джебраил, откривайки извора Замзам на Агар Египтянката, така че изоставената от пророка Ибрахим с тяхното дете в пустинята може да пие от студената изворна вода и да живее. И по-късно, когато джурхумите81 затрупват Замзам с кал и златни газели, така че е изгубен за известно време, ето го отново, посочвайки го на онзи Муталиб от алените шатри82, баща на детето със сребърни коси, който на свой ред създаде бизнесмена. Бизнесменът: ето го, идва.
Понякога, когато спи, Джебраил осъзнава извън съня себе си спящ, себе си сънуващ собственото си осъзнаване на своя сън и след това започва паниката. О, Боже, крещи той, о, милостиви Аллахбоже, свършен съм. Имам бръмбари в главата, напълно луд, побъркана мелодия и избягал песоглавец. Бизнесменът се почувства точно като него, когато видя за пръв път архангела: помисли си, че е мръднал, искаше да се хвърли от скала, от висока скала, от скала, върху която расте закърняло лотосово дърво, скала, висока колкото покрива на света.
Той идва, проправя си пътя нагоре по планината Коня към пещерата. Честит рожден ден: днес е на четиридесет и четири. Макар че градът зад и под него е изпълнен с празненство, се изкачва нагоре сам. Няма за него нов костюм за рождения ден, спретнато изгладен и сгънат на края на леглото му. Човек с аскетични вкусове. (Що за странен бизнесмен е това!)
Въпрос: Какво е противоположното на вяра?
Не липса на вяра. Твърде окончателно, сигурно, ограничено. Самото то е един вид вяра.
Съмнение.
Човешкото състояние, но какво да кажем за ангелското? Наполовина между Аллахбог и хомосап, изобщо съмняват ли се някога? Правили са го: предизвиквайки Божията воля, един ден мърморейки се скриват под Трона, осмелявайки се да питат за забранени неща: антивъпроси. Правилно ли е това? Не може ли да се оспори? Свободата, старото антитърсене. Той ги успокои естествено, използвайки мениджърски умения a la Бог. Поласка ги, вие ще бъдете инструментите на моята воля на земята, на спасението и вечните мъки на човека, цялото обичайно така нататък. И внимание, фокус, край на протеста, слагай ореолите и отново на работа. Ангелите лесно се омиротворяват; превърни ги в инструменти, и те ще свирят хищническата ти мелодия. Човешките същества са по-костеливи орехи, във всичко могат да се съмняват, дори в доказателствата пред собствените им очи. В онова зад-собствените-им-очи. В онова, което се излъчва иззад затворените им гледни, докато пътуват с натежали клепачи, … ангели, те не притежават много под формата на воля. Да имаш воля е да не си несъгласен; не да се подчиняваш; да не приемаш дадено мнение.
Зная; дяволски думи. Шейтан прекъсва Джебраил.
Мен?
Бизнесменът: изглежда както би трябвало, високо чело, орлов нос, широк в раменете, тесен в кръста. Среден ръст, мрачен, облечен в дреха от две части от обикновен плат, всяка дълга четири лакътя, едната надиплена около тялото, другата през рамото му. Големи очи; дълги мигли като на момиче. Крачките му изглеждат твърде широки за неговите крака, но е човек с лека стъпка. Сираците научават да бъдат движещи се мишени, развиват бърз ход, бързи реакции, дръж-си-езика, предпазливост. Нагоре през бодливите храсти и мирови дървета83 идва той, дращейки по заоблените каменни блокове, това е мъж във форма, не лихвар с омекнало шкембе. И да, да го кажем отново: трябва да си странен бизнесмен да избягаш в пустошта, нагоре по връх Коня, понякога за цял месец, само за да бъдеш сам.
Неговото име: име от сънищата, променено от видението. Произнесено точно, то означава него-на- когото-трябва-да-се благодари, но той не би се обадил на него тук; нито, въпреки че добре осъзнава как му викат, прякора му долу в Джахилия84: онзи-който-слиза-и-се- качва-по-добрия-стар-Кони. Тук нито е Мохамед, нито Млатокован; приел е вместо това демонския наконечник, който фарангите85 окачиха на врата му. За да превърнат обидите в сила — вити, тори, черни, — всички избраха да носят с гордост имената, давани им при обиди; по същия начин нашият катерач, пророчески мотивиран самотник, ще бъде средновековното детско плашило, дяволският синоним: Махунд.
Това е той. Махунд бизнесмена, катерещ се по горещата си планина в Хиджаз. Миражът на един град блести под него на слънцето.
Градът Джахилия е построен изцяло от пясък, неговият строеж е изваян от пустинята, в която се издига. Това е изглед, предизвикващ учудване: ограден със стена с четири порти, целият чудо, изработено от неговите граждани, които са научили номера да превръщат финия бял пясък на дюните в тези захвърлени части — самият предмет на непостоянството — сърцевината на неуседналостта, преместването, предателството, липсата на форма — и дори чрез алхимия го превърнаха в тъканта на своята новооткрита неизменност. Тези хора са само три или четири поколения далече от своето номадско минало, когато бяха безкоренни като дюни или по-скоро вкоренени в знанието, че пътуването само по себе си е дом.
Докато преселникът може да мине изобщо без пътуване; то не е повече от необходимо зло; важното е да пристигнеш.
Съвсем наскоро, тогава и подобни на странния бизнесмен, джахилианците се заселиха на пресечната точка на пътищата на големите кервани и подчиниха дюните на своята воля. Сега пясъкът служи на могъщите градски търговци. Утъпкан на калдъръм, той покрива лъкатушните улички на Джахилия, през нощта мангали от излъскани пясъци изригват златни пламъци. Има стъкла в прозорците, дългите подобни на прорези прозорци, врязани в безкрайно високите пясъчни стени на дворците на търговците; по сокаците на Джахилия магарешки каручки гладко се търкалят на силициеви колела. Аз, в своята лошотия, понякога си представям идването на голяма вълна, висока стена от пенеща се вода, гърмяща през пустинята, течна катастрофа, пълна със счупени лодки и давещи се ръце, приливна вълна, която ще сведе тези суетни пясъчни замъци до нищото, до зрънцата, от които произлизат. Но тук нямаше вълни. Водата е враг в Джахилия. Носена в глинени гърнета, никога не трябва да бъде разливана (наказателният кодекс се разправя свирепо с нарушителите), защото където капне, градът заплашително се руши. Появяват се дупки по пътищата, къщи се накланят и люшкат. Носачите на вода в Джахилия са мразена необходимост, парии, които не могат да бъдат пренебрегвани и затова никога не могат да бъдат простени. В Джахилия никога не вали; няма фонтани в силиконовите градини. Малко палми стоят в оградените вътрешни дворове, корените им пътуват надълбоко и нашироко под земята в търсене на влага. Градската вода идва от подземни реки и извори, един от които е легендарният Замзам, в сърцето на концентричния пясъчен град, до Къщата на Черния камък. Тук, до Замзам, стои един бехешти, един презрян водоносец, изтеглящ жизненоважната опасна течност. Той има име: Халид86.
Град на бизнесмени: Джахилия. Името на племето е Акула.
В този град бизнесменът-превърнал се-в-пророк, Махунд, основава една от великите световни религии; и беше стигнал на този свой рожден ден до кризата на живота си. Глас шепне в ухото му: Каква идея си ти? Мъж-или-мишка?
Ние познаваме този глас. Веднъж вече го чухме.
Докато Махунд се изкачва по Коня, Джахилия празнува друга годишнина. В древните времена патриархът Ибрахим дойде в тази долина с Агар и Исмаил, техния син. Тук, в този безводен пущинак, той я изостави. Тя го попита: може ли това да бъде волята Божия? Той отговори — това е. И си тръгна, копелето. Още от началото хората използваха Бог, за да оправдават неоправдаемото. Той действа по тайнствени начини, казват мъжете. Тогава не е за чудене, че жените се обърнаха към мен. Но ще се придържам към същността; Агар не беше магьосница. Тя беше изпълнена с доверие: тогава сигурно Той няма да ме остави да загина. След като Ибрахим я изостави, тя кърмеше детето, докато млякото й свърши. След това изкачи два хълма, първо Сафа, след това Марва, тичайки от единия до другия в отчаянието си, опитвайки се да види шатра, камила, човешко същество. Нищо не видя. Това беше, когато той, Джебраил, дойде при нея и й
