поклонници.
Хубал и Каин гледат надолу към големеца и поета, докато се разхождат. И набатийският прото-Дионисий от Шара; утринната звезда Астарта и сатурновата Накрух. Тук е слънчевият бог Манаф! Вижте, там пляска гигантският Наср, богът с формата на орел! Вижте Кузах, който държи дъгата… Не е ли това пресищане с богове, каменен поток, за да се подхранва лакомията на поклонниците, да гаси нечестивата им жажда. Божествата, за да привличат пътници, идват подобно на поклонниците от близо и далеч. Идолите също са делегати на един вид международен панаир.
Тук има един бог, наричан Аллах (означава просто бога). Попитайте джахилияните и те ще признаят, че този приятел има някакъв вид всеобемащо влияние, но не е много популярен: един многостранник във времето на статуи специалисти.
Абу Симбел и отскоро потящият се Баал бяха стигнали до олтарите на най-обичаните в Джахилия богини, разположени един до друг. Те се поклониха и пред трите: Уза с лъчистото лице, богиня на красотата и любовта; тъмната неразбираема Манат с отвърнато лице и тайнствени цели, процеждаща пясък между пръстите си — тя отговаря за съдбата — тя е Съдбата; и накрая най-високата от трите, богинята-майка, която гърците наричаха Лето. Тук я наричат Илат или по-често ал-Лат. Богинята. Дори името й я прави противоположност и равна на Аллах. Лат Всемогъщата. С изписано на лицето му неочаквано облекчение Баал се хвърля на земята и се просва пред нея. Абу Симбел остава прав.
Семейството на големеца Абу Симбел — или за да бъда по-точен, на жена му Хинд — контролира известния храм на Лат до южната градска врата. (Те също така получават приходите от храма на Манат до източната порта и от храма на Уза на север.) Тези концесии са основите на богатството на големеца, така че той естествено, Баал разбира това, е слуга на Лат. А почитта на сатирика към тази богиня е добре известна в Джахилия. Значи това е всичко, което е искал да каже! Треперейки от облекчение, Баал остава проснат, благодарейки на своята господарка покровителка, която го гледа благо; но човек не трябва да се доверява на божието изражение. Баал направи сериозна грешка.
Без предупреждение големецът ритва поета в бъбрека. Нападнат точно когато е решил, че е в безопасност, Баал изпищява, претъркулва се, а Абу Симбел го следва, продължавайки да го рита. Чува се звук на трошещо се ребро.
— Джудже — отбелязва големецът с глас, все така тих и добродушен. — Пискливо пале с малки тестикули. Нима си мислеше, че господарят на храма на Лат ще търси приятелството ти само заради твоето младежко увлечение по нея? — И още ритници, редовно, методично. Баал плаче в краката на Абу Симбел. Къщата на Черния камък съвсем не е празна, но кой би се изпречил на яростта на големеца? Мъчителят на Баал рязко кляка, сграбчва поета за косата, вдига главата му, шепне тихо в ухото му: — Баал, не тази господарка имах предвид. — И след това Баал надава вой на противно самосъжаление, защото знае, че животът му предстои да свърши, да свърши, когато има още толкова много да постигне, бедното момче. Устните на големеца леко докосват ухото му. — Лайно от уплашена камила — диша тежко Абу Симбел, — зная, че чукаш жена ми. — Той забелязва с интерес, че Баал е получил очебийна ерекция, ироничен паметник на неговия страх.
Абу Симбел, рогоносещият големец, се изправя, командва „Ставай“ и Баал, объркан, го следва навън.
Гробовете на Исмаил и неговата майка Агар Египтянката лежат край северозападната фасада на Къщата на Черния камък сред оградено с ниска стена място. Абу Симбел се насочва към този район, спира наблизо. В ограденото място има малка група мъже. Там е водоносецът Халид, някакъв безделник от Персия с чуждоземното име Салман91 и за да попълни тази троица от измет, тук е и робът Билял92, освободеният от Махунд, едно огромно черно чудовище с глас, отговарящ на размерите му. Тримата безделници седят на стената.
— Този букет от стан — казва Абу Симбел. — Тези са твоите мишени. Пиши за тях и за техния водач също.
Баал, въпреки ужаса си, не може да прикрие изумлението си.
— Големецо, тези разбойници — тези шибани клоуни? Няма защо да се тревожиш за тях. Какво си мислиш, че единственият Бог на Махунд ще доведе до фалит храмовете ти? Триста и шейсет срещу един и той побеждава? Това не може да стане.
Той се кикоти близо до истерията. Абу Симбел остава спокоен:
— Задръж си обидите за твоите стихове. Кикотещият се Баал не може да се спре.
— Революция от водоносци, преселници и роби… страхотно, Големецо. Наистина съм уплашен.
Абу Симбел гледа внимателно хихикащия поет.
— Да — отговаря той, — това е вярно, трябва да се страхуваш. Започни да пишеш, моля, и очаквам тези строфи да са твоите шедьоври.
Баал се сгърчва, хленчи.
— Но това е прахосване на моя, моя малък талант… — Вижда, че е казал прекалено много.
— Направи каквото ти казах — са последните думи на Абу Симбел към него. — Нямаш избор.
Големецът се отпуска в спалнята си, докато наложници задоволяват нуждите му. Кокосово масло за оредяващата му коса, вино за небцето му, езици за неговото удоволствие. Момчето беше право. Защо се страхувам от Махунд? Той започва лениво да брои наложниците, отказва се при петнадесет с махване на ръката. Момчето. Хинд ще продължава да се среща с него, очевидно; какъв изглед за успех има той срещу волята й? В това е неговата слабост, той знае, че вижда твърде много, търпи твърде много. Той си има своите желания, защо тя да няма свои? Докато е дискретна и докато той знае. Трябва да знае; знанието е неговият наркотик, неговото пристрастяване. Той не може да търпи онова, което не знае, и по тази причина, ако не поради друга, Махунд е негов враг, Махунд с неговата банда отрепки, момчето беше право да се смее. Той, големецът, се смее много по-трудно. Подобно на своя противник той е внимателен човек и стъпва на пръсти. Спомня си големия, роба, Билял: как господарят му поиска от него пред храма на Лат да изброи боговете. „Един“, отговори той с този свой мощен мелодичен глас. Богохулство, наказуемо със смърт. Те го проснаха на панаирджийския терен със скала на гърдите. Колко каза, че са? Един, повтори той, един. Втора скала беше добавена към първата. Един, един, един. Махунд плати на неговия собственик висока цена и го освободи.
Не, размишлява Абу Симбел, момчето Баал греши, тези мъже си струват нашето време. Защо се страхувам от Махунд? Заради това: един, един, един, неговата плашеща единичност. Докато аз съм винаги раздвоен, винаги две или три или петнадесет. Дори не мога да разбера гледната му точка; той е богат и преуспял като всеки от нас, като всеки от съветниците, но защото му липсват подходящият вид семейни връзки, не сме му предложили място сред нашата група. Изключен заради своето сирачество от търговския елит, той чувства, че е бил измамен, че не е получил полагащото му се. Винаги е бил амбициозен тип. Амбициозен, но и самотник. Не се издигаш на върха, изкачвайки съвсем сам планината. Освен ако там не срещнеш ангел… да, това е. Ще видя какво иска. Макар че той не би ме разбрал. Каква идея съм аз? Аз се превивам, олюлявам. Пресмятам изгледите за успех, приспособявам се, манипулирам, оцелявам. Затова няма да обвиня Хинд в изневяра. Ние сме добра двойка, огън и лед. Нейният семеен щит, легендарният червен лъв, многозъбият дракон. Нека си играе със своя сатирик; между нас никога не е имало секс. Ще го довърша, когато тя свърши с него. Това е голяма лъжа, мисли си Големецът на Джахилия, унасяйки се в сън: перото е по-могъщо от меча.
Състоянието на град Джахилия беше изградено върху превъзходството на пясъка над водата. В миналото се смяташе за по-сигурно стоките да се превозват през пустинята, отколкото по море, където монсуни можеха да се стоварят по всяко време. В онези дни преди метеорологията подобни неща беше невъзможно да се предскажат. По тази причина кервансараите преуспяваха. Световното производство идваше нагоре от Зафар към Саба и после до Джахилия и оазиса Ятриб93 и до Мидиан, където е живял Мойсей; след това до Акаба и Египет. От Джахилия
