кожа, взето назаем от Джъмпи, с вдигната яка, така че овчите къдрици удобно се бяха разположили на инчове от острите козльови рога. Той изглеждаше неспособен да говори, телесно вял, замъгленоок; въпреки че Джъмпи се опита да го обнадежди — „Ето, нали виждаш, за миг уредихме тази работа“ — той, Саладин, остана най-отпуснатият и безучастен между — кои? — нека кажем: сатирите. Междувременно Суфян предложи още апулейско съчувствие.
— В случая с магарето обратното преобразяване изисквало личната намеса на богинята Изида — сияеше той. — Но миналите времена са за старомодните хора. Във вашия случай, мистър, първата стъпка може би ще бъде купичка хубава гореща супа.
В този миг неговият любезен тон беше почти заглушен от намесата на втори глас, издигнат високо в оперетен ужас; мигове след това неговото дребно тяло беше блъснато и изтласкано от планиноподобното ме се сто тяло на една жена, която изглеждаше неспособна да реши дали да го отмести от пътя си, или да го задържи пред себе си като щит. Приклякайки зад Суфян, това ново същество изпъна трепереща ръка, на чийто край имаше един тресящ се дундест показалец с ален нокът.
— Това там — изви тя. — Какво ни се стовари?
— Приятел е на Джоши — меко каза Суфян и продължи, обръщайки се към Чамча. — Моля, простете — изненадата и така нататък, нали разбирате? Както и да е, мога ли да ви представя моята мисис — моята бегум сахиба Хинд?
— Какъв приятел? Как приятел? — изплака приклекналата. — Я, Аллах, очите ти не са ли на мястото си?
Коридорът — с под от голи дъски и скъсани тапети на цветя по стените — беше започнал да се изпълва със сънливи обитатели. Между тях изпъкваха две тийнейджърки — едната острокоса, другата с конска опашка; и двете преценяващи възможността да покажат уменията си (научени от Джъмпи) в бойните изкуства карате и уинг чун167: Суфяновите дъщери Мишал (на седемнадесет) и петнадесетгодишната Анахита изскочиха от спалнята си в бойна екипировка, шалвари в стил Брус Ли, носени хлабави над тениски с образа на новата Мадона; зърнаха нещастния Саладин — и поклатиха глави с разширени от наслада очи.
— Жестоко — каза одобрително Мишал. И сестра й кимна в съгласие:
— Трепач. Първо качество, да го еба.
Обаче майка й не я смъмри за езика й; мислите на Хинд бяха другаде и тя изви по-силно отвсякога:
— Вижте този мой съпруг. Какъв хаджия е това? Тук е самият Шейтан, влязъл през нашата врата, и мен ме карат да му поднеса пилешка супа, сготвена със собствената ми дясна ръка.
Вече беше безполезно Джъмпи Джоши да моли Хинд за търпимост, да опитва обяснения и да изисква солидарност.
— Ако той не е самият дявол — необоримо посочи дамата с буйно повдигащи се гърди, — откъде идва този негов чумен дъх? Може би от Благоуханните градини?168
— Не Гюлистан, а „Бостан“ — ненадейно каза Чамча. — Полет А1420. — Обаче чувайки гласа му, Хинд изквича уплашено и гмурвайки се край него, се насочи към кухнята.
— Мистър — каза Мишал на Саладин, докато майка й бягаше по стълбите надолу, — всеки, който може толкова да я уплаши, трябва да е наистина лош.
— Зъл — съгласи се Анахита. — Добре дошъл на борда.
Тази Хинд, сега толкова окопана във възклицателно настроение, някога беше — странно, но истина! — най-свенливата сред булките, самото благородство, истинско въплъщение на търпимост и добро настроение. Като жена на ерудиран учител в Дака, тя навлезе в задълженията си с желание, съвършената съпруга, носеща на съпруга си ароматизиран с кардамон чай, когато оставаше буден до късно, за да проверява изпитни работи, подкупваща със себе си училищния директор по време на срочните семейни екскурзии на учителския състав, борейки се с романите на Бибхутибхушан Банерджи и метафизиката на Тагор в опита да стане по-достойна за съпруг, който можеше да цитира без усилия както от Ригведа, Коран Шариф и военните дневници на Юлий Цезар, така и от откровенията на Йоан Богослов. В онези дни тя се възхищаваше на неговата плуралистична откритост на съзнанието и се бореше в кухнята си за една успоредна еклектичност, учейки се да готви дозаиз169 и утапами170 от Южна Индия и меките месни топчета от Кашмир. Постепенно прегръщането на каузата на гастрономическия плурализъм прерасна в дълбока страст и докато светският Суфян поглъщаше многочислените култури на субконтинента — „и нека не се преструваме, че западната култура не присъства; след тези векове как може тя да не бъде част от нашето наследство?“ — неговата жена готвеше и ядеше нарастващи количества от неговите храни. Докато преглъщаше силно подправените блюда от Хайдарабад и силно самомнителните киселомлечни сосове от Лукноу, тялото й започна да се променя, защото всичката тази храна трябваше да намери някъде дом и тя започна да прилича на самата необятна и хълмиста земна маса, субконтинент без граници, защото храната преминава през всяка граница, която си направите труда да споменете.
Обаче мистър Мохамед Суфян не натрупа килограми: нито една тола171, нито унция.
Неговият отказ да затлъстее беше началото на неприятностите. Когато тя го упрекваше: „Не харесваш ли готвенето ми? За кого правя всичко това и се надувам като балон?“ — той меко отговаряше, гледайки нагоре към нея (тя беше по-високата от двамата) над рамките на половинките си очила: „Въздържанието също е част от нашите традиции, бегум. Изяждай два залъка по-малко от собствения си глад: самоограничение, пътят на аскетизма.“ Какъв човек: знае всички отговори, но не можеш да го накараш истински да поспори.
Въздържанието не беше за Хинд. Може би ако Суфян се беше оплакал някога; ако само веднъж беше казал: Мислех, че се женя за една жена, а днес си достатъчно голяма за две; ако някога я беше подтикнал! — тогава може би щеше да престане, защо не, разбира се, че щеше; така че негова беше вината, защото у него нямаше агресия, какъв мъж беше това, който не можеше да обижда своята тлъста лейди съпруга? Откровено казано, напълно възможно беше Хинд да не успее да контролира гуляите си, дори ако Суфян беше избълвал необходимите проклятия и настоятелни искания; но след като не го направи, тя продължи да дъвче, доволна да стовари цялото обвинение за своята фигура върху него.
В действителност щом веднъж започна да го обвинява за различни неща, тя откри, че съществуват и няколко други неща, които да използва срещу него; откри също своя език; така че скромният учителски апартамент редовно ехтеше от ругатните, които той като твърде свит не раздаваше на учениците си. Отгоре на това беше гълчан за прекалено високите си принципи, благодарение на които, каза му Хинд, тя знае, че той никога няма да я облагодетелства да стане жена на богат мъж — защото какво може да каже човек за мъж, който откривайки, че банката два пъти в един и същи месец привежда заплатата по сметката му, веднага обръща внимание на институцията върху тази грешка и връща парите в брой? — каква надежда има за учител, който когато към него се обръща най-богатият от родителите на децата, сухо отказва да размисли и да приеме обичайните възнаграждения в замяна на услуги, правени, докато преглежда изпитните работи на малките момчета?
— Но всичко това бих могла да простя — мрачно му казваше тя, оставяйки останалата част от изречението недоизказана, която гласеше, ако не бяха твоите две истински обиди: сексуалните и политическите ти престъпления.
Откакто се ожениха, двамата изпълняваха половия акт нередовно, в пълна тъмнина, в тишина, в която би се чуло падането на игла и в почти пълна неподвижност. На Хинд не би хрумнало да мърда и да се клати и след като Суфян изглежда се справяше с абсолютния минимум от движения, тя смяташе — винаги е смятала, — че двамата са на едно мнение за тази работа, сиреч това е мръсна работа, която не се обсъжда преди и след и на която не се обръща внимание по време на това. Фактът, че децата не бързаха да идват, тя прие като божие наказание за само Той знае какви тежки злодеяния в нейния предишен живот; тя отказа да обвини Аллаха, че и двете излязоха момичета, предпочитайки вместо това да обвини слабото семе, имплантирано в нея от немъжествения й съпруг, едно отношение, което не се въздържа да изрази със силно натъртване за ужас на акушерката в самия миг на раждането на малката Анахита.
