Г-жа Астор, с моминско име Скермерхорн, беше родена във висшето общество; г-жа Вандербилд, с моминско име Смит — не. Корените на богатството на видното семейство Астор можеха да се проследят чак до нюйоркската холандска по произход аристокрация от XVIII век. За да сме точни, трябва да отбележим, че думата „аристокрация“ се използва малко условно, тъй като холандските търговци на кожи в Новия свят не са били точно принцове в Стария. Европейските дами и господа може и да не са чели Токевил11, но бяха единодушни, че за най-голямо съжаление на Америка тя няма аристокрация и това я отличава най-много от тях. Въпреки това към края на XIX век приказно богатото семейство Астор вече е прието в двореца Сейнт Джеймс и скоро след това предявява претенции за аристократичност, удовлетворени с английски благороднически титли, които са много по-високи от холандските, ако такива изобщо съществуват.
Вандербилд, точно обратното, бяха никои. Корнелиус Вандербилд — Капитана беше просто най-богатият човек в Америка, което го правеше и най-богатия човек в света. През XIX век дори един милион долара означаваше несметно богатство. Корнелиус Вандербилд притежаваше сто милиона при смъртта си през 1877 година, а само десетилетие по-късно синът му имаше два пъти повече. Но Капитана си беше само прост параходен и железопътен магнат, който дължеше състоянието си на индустриализацията, и г-жа Астор не би посетила нито него, нито роднините му.
По-специално г-жа Астор никога не би пристъпила в дома на младата г-жа Уилям К. Вандербилд, съпруга на внука на Капитана. Не би си оставила и визитката там. Нещата бяха се наредили така, че семейство Вандербилд не бяха приемани в най-добрите манхатънски домове. Г-жа Астор даде да се разбере, че в Ню Йорк има само четиристотин мъже и жени, които могат да бъдат допуснати в бална зала, а по някакво странно съвпадение същото беше и количеството гости, които се канеха в нейната собствена бална зала. Семейство Вандербилд не фигурираха сред тези избраници.
Г-жа Вандербилд не беше отмъстителна, а интелигентна и с несломим дух. И едно пени не бе похарчено за преодоляване на бариерата, спусната пред семейството й от Астор. Първата й стъпка, направена благодарение на огромната щедрост на съпруга й, бе да си издейства покана за бала на патриарсите, важно събитие в светския календар на Ню Йорк, на което присъстваха най-влиятелните граждани. Но въпреки това отново беше отхвърлена от отбрания кръг на г-жа Астор.
Втората й стъпка бе да накара съпруга си да построи нова къща. Тя щеше да заеме ъгъла на Пето авеню и Петдесет и втора улица и да бъде нещо невиждано в Ню Йорк. Проектира я Ричард Морис Хънт, не само най-прочутият американски архитект на своето време, но и добре приет гост у семейство Астор. Домът на Пето авеню № 660 бе копие на френски замък от бял варовик в стила на дворците от долината на Лоара. Каменното фоайе беше дълго двайсет метра, с високи тавани с арки, а в края му се издигаше великолепно резбовано стълбище в европейски стил. Освен трийсет и седемте стаи имаше висока трапезария с прозорци с витражи, огромна стая за игра, издигаща се от началото на третия до края на четвъртия етаж и предназначена за децата, и бална зала, разчетена да побере осемстотин гости. Из цялата къща бяха пръснати произведения на Рембранд, Гейнсбъроу, Рейнолдс, гоблени и мебели, принадлежали някога на Мария-Антоанета.
През 1883 година палатът бе пред завършване. Г-жа Вандербилд обяви, че прави новодомско парти, за което смята да похарчи 250 000 долара. Част от това богатство тя вложи разумно в предварителното подсигуряване на няколко видни, но подлежащи на купуване гости, които не се съобразяваха с правилата на г-жа Астор. Сред тях бяха английски дами, неколцина тевтонски барони, група италиански графове и един бивш президент на Съединените щати. Пусна предварително слуха, че ги е поканила, както и че е приготвила пищни и невиждани досега забавления, след което напечата общо хиляда и двеста покани. Предстоящият бал се превърна в сензация.
Една от най-нетърпеливите желаещи да посетят събитието се оказа Кари Астор, любимата дъщеря на г-жа Астор. Цяло лято Кари заедно с приятелките си подготвяше за бала на г-жа Вандербилд Звезден кадрил. Но нито една от хиляда и двестате покани не пристигна при нея. Всички приятелки на Кари бяха поканени и вече развълнувано планираха с какви рокли ще танцуват кадрила, но не и обляната в сълзи Кари. Г-жа Вандербилд изразяваше наляво и надясно съчувствието си към горкото момиче, но как би могла да го покани, питаше домакинята целия свят, след като никога не е била представена на майка му?
И стана така, че г-жа Уилям Бакхауз Астор се качи на файтона си един следобед през зимния сезон на 1883 година и накара облечения в синя ливрея лакей да занесе визитката й на Пето авеню № 660. Това предостави на г-жа Вандербилд безпрецедентна възможност да натрие носа на великата Карол Астор, възможност, която би била неустоима за по-недалновидна жена. Г-жа Вандербилд обаче реагира веднага, като изпрати в резиденцията на семейство Астор безценната покана. В резултат Кари заедно с избраните четиристотин души на г-жа Астор вече можеше да танцува на бала, придружена от майка си и облечена в диамантен корсаж, който струваше 200 000 долара.
В навечерието на новия век нюйоркското общество вече бе преобразено от пуритански бастион във фриволна комбинация от власт, пари и блясък. Всеки, който имаше сто милиона, можеше да си купи достъп до него. Високопоставени господа се забавляваха с танцьорки с леко поведение. Уважавани дами напускаха съпрузите си. Дори г-жа Вандербилд вече не беше законно такава: през 1895 година премина през шокиращ развод, за да стане г-жа Оливър Х. П. Белмонт. Дъщерята на г-жа Астор — Шарлот, майка на четири деца, избяга в Англия с чужд мъж. Трима от синовете и един внук на мултимилионера Джей Гулд си взеха за съпруги актриси. Джеймс Рузвелт се ожени са проститутка. Дори убиец можеше да влезе във висшето общество, стига да беше от точния сой.
Хари Тоу, макар и наследник на скромно питсбъргско състояние, натрупано от минно дело, никога нямаше да стане знаменитост в Ню Йорк, ако не беше убил прочутия архитект Станфърд Уайт на покрива на Медисън скуейър гардън през 1906 година. Въпреки че Тоу застреля седналия Уайт в лицето пред очите на стотици клиенти на ресторанта, две години по-късно съдът го оправда, като се аргументира с невменяемост. Някои наблюдатели заявиха, че никой американски съд не би осъдил мъж, убил измамника, преспал с жена му, въпреки че за да сме справедливи към Уайт, трябва да отбележим, че аферата му с младата дама се бе случила, когато тя беше само шестнайсетгодишна неомъжена танцьорка, а не уважаваната г-жа Хари Тоу. Други пък бяха на мнение, че точно тези съдебни заседатели не са горели от желание да го осъдят, защото са получили доста тлъсти суми от адвоката на Тоу и не са могли да отхвърлят по съвест заключителната му пледоария.
През летните сезони манхатънските богаташи се оттегляха в мраморни дворци в Ню порт и Саратога, където се занимаваха основно с яхти, езда и игра на карти. Тогава най-видните фамилии също имаха възможност да покажат защо са част от елита на страната. Младият Харолд Вандербилд, който бе отгледан на Пето авеню № 660, три пъти успешно защити Купата на Америка12 от британско посегателство. Освен това измисли спортния бридж.
В навечерието на септември 1909 година се задаваше нов сезон. Всички бяха единодушни, че реколтата от дебютантки тази година е сред най-отбраните. Г-ца Джоузефин Кросби, отбеляза „Таймс“, е изключително красиво момиче, надарено с прекрасен певчески талант. Грациозната г-ца Милдред Картър се бе върнала с баща си от Лондон, където танцувала с краля. И друга известна наследница, г-ца Хайд, щеше да дебютира, както и г-ца Чаплин и г-ца Ръдърфорд, която за последно се бе появявала на публично място като шаферка на братовчедка си, бившата г-ца Уайт, сега омъжена за граф Шиър-Тос.
Откриването на сезона ставаше с благотворителен бал, организиран от г-жа Стивесант Фиш в понеделник вечерта на 30-и август, който целеше събиране на средства за новата безплатна детска болница в града. По това време беше модно да се правят празненства в големите изискани хотели. Партито на г-жа Фиш щеше да се състои в „Уолдорф-Астория“.
Става въпрос за първия „Уолдорф-Астория“, построен на ъгъла на Пето авеню и Трийсет и четвърта улица на мястото, на което четвърт век се бе издигала градската резиденция на г-жа Астор, преди да бъде ударена в земята от дома на г-жа Вандербилд. В сравнение с лъскавия палат на семейство Вандербилд хубавата стара тухлена съща на Астор изведнъж започна да изглежда малка и невзрачна. Затова г-жа Астор, без много да му мисли, я събори и си построи двойно по-голям френски замък — не като тези по Лоара, а в много по-величествения стил на Втората империя — на трийсет пресечки на север, с бална зала, която побираше хиляда и двеста души. На освободения от г-жа Астор терен синът й издигна най-големия в света и най-луксозния в града хотел.
Гостите влизаха в „Уолдорф-Астория“ от Трийсет и четвърта улица през широк деветдесетметров
