държат със собствените си деца и дори могат да ги обърнат срещу себе си и да създадат ситуацията, от която се страхуват. Така ни учи самият Едип. На същото ни учи и Хамлет.
Жалкото беше, че това откритие, ако беше изобщо такова, вече ми се струваше нищожно и безсмислено. Каква полза от него? И каква полза изобщо от мисленето?
— Това е скандално — каза патоанатомът Хугел, като се опитваше да изиграе едва сдържано възмущение. — Настоявам за обяснение.
Джордж Бануел простена от болка, когато г-жа Бигс залепи лейкопласт на черепа му. В косата му все още имаше засъхнала кръв, но вече не течеше по бузите му.
— Какво означава това, Литълмор? — попита кметът.
— Искате ли вие да отговорите, г-н Хугел? — проговори детективът. — Или аз да го направя?
— Какво да ми отговори? — попита Макклелън.
— Пусни ме — каза Хугел на Риърдън.
— Пусни го, полицай — нареди кметът.
Риърдън се подчини веднага.
— Това да не е някоя от твоите шеги, Литълмор? — попита Хугел, докато си оправяше костюма. — Не го слушайте, Макклелън. Този човек вчера се преструваше на мъртъв на операционната ми маса.
— Наистина ли? — кметът се обърна към Литълмор.
— Да, сър.
— Виждате ли? — извиси глас Хугел към Макклелън. — Вече не работя за общината. Оставката ми влезе в сила в пет часа днес. На бюрото ви е, Макклелън, макар да съм убеден, че не сте я прочели. Отивам си. Приятна вечер.
— Не го оставяйте да си тръгне, г-н кмете — каза Литълмор.
Патоанатомът не му обърна внимание. Нахлупи шапката си на главата и се отправи към вратата.
— Не го оставяйте да си тръгне, сър — повтори Литълмор.
— Г-н Хугел, останете, ако обичате — нареди Макклелън. — Тази вечер детективът вече ми доказа нещо, което не можех да приема за възможно. Искам да го изслушам.
— Благодаря, ваша чест — каза Литълмор. — Най-добре да започна от снимката. Патоанатомът Хугел направи една снимка, сър. На г-ца Ривърфорд, на чиято шия се виждат инициалите на г-н Бануел.
Бануел се размърда в подножието на стълбището.
— За какво става дума? — попита той.
— Неговите инициали? За какво говорите? — недоумяваше Макклелън.
— Имам копие, господине — отвърна Литълмор и подаде снимката на кмета. — Малко е сложно. Вижте сега, г-н Хугел каза, че трупът на г-ца Ривърфорд е бил откраднат от моргата, защото по него имало улики.
— Да, споменахте ми това, Хугел — каза кметът.
Патоанатомът мълчеше и гледаше враждебно Литълмор.
— След това Ривиер прояви плаките на г-н Хугел — продължи детективът — и видяхме, че на шията на г-ца Ривърфорд има някакъв отпечатък. С Ривиер не разбрахме какво означава, но г-н Хугел ни обясни. Убиецът е удушил г-ца Ривърфорд с вратовръзката си, а на нея е имало игла с монограм. Затова, ваша чест, снимката показва инициалите на убиеца, отпечатани върху шията на г-ца Ривърфорд. Това ни казахте, нали, г-н Хугел?
— Невероятно — възкликна кметът, като приближи снимката до очите си. — Боже, видях ги: GB.
— Точно така. Разполагам и с една от иглите за вратовръзка на г-н Бануел, ще видите, че са идентични. — Литълмор извади иглата на Бануел от джоба на панталоните си и я подаде на кмета.
— Я виж ти! — възкликна кметът. — Напълно еднакви.
— Глупости — намеси се Бануел. — Устройват ми капан.
— Мили боже, Хугел — каза Макклелън, без да обръща внимание на Бануел. — Защо не ми каза това, човече? Имал си убедително доказателство срещу него.
— Но аз не знаех… не можех… дайте да видя снимката — каза Хугел.
Кметът му я подаде.
Хугел поклати глава, след като я разгледа внимателно.
— Но на моята снимка…
— Г-н Хугел никога не е виждал тази снимка, ваша чест — обясни Литълмор.
— Не разбирам — каза кметът.
— На снимката на г-н Хугел — т.е. на оригинала — инициалите на шията на момичето не бяха GB. Бяха огледален образ на тези букви.
— Е, би трябвало да са обърнати, нали така? — отбеляза Макклелън. — Монограмите остават обърнати отпечатъци също като печатите върху пликовете за писма.
— Там е уловката — каза Литълмор. — Правилно сте разбрали, ваша чест: иглата би оставила обърнат отпечатък, така че обърнатият монограм на снимката на г-н Хугел, изглежда, доказваше, че г-н Бануел е убиецът. Точно това каза и г-н Хугел. Единственият проблем беше, че неговото изображение вече беше обърнато. Ривиер ни го обясни. Ето това не се е сетил г-н Хугел. На неговата снимка има огледален образ на GB, но тя сама по себе си е обърнато изображение на шията на момичето. Което значи, че отпечатъкът на шията й е GB, а това, от своя страна значи, че монограмът е бил с обърнати букви GB.
— Повторете пак — каза Макклелън.
Литълмор се подчини, повтори още няколко пъти, докато кметът най-накрая го разбра. Обясни му също така, че е накарал Ривиер да извади огледално изображение на снимката на г-н Хугел, като обърне инициалите и ги направи правилни, за да може да ги сравни с инициалите от истинския монограм. Това обърнато изображение държал в момента в ръцете си кметът.
— Но пак не ми се връзва — каза раздразнено кметът. — Никакъв смисъл не виждам. Как може монограмът на оригинала на Хугел да е огледално изображение на монограма на Джордж Бануел?
— Има само един начин, ваша чест — каза Литълмор. — Някой го е нарисувал.
— Какво?
— Някой го е нарисувал. Някой го е гравирал върху изсъхналата плака, преди Ривиер да я прояви. Някой, който има достъп до иглата на г-н Бануел и до плаките на г-н Хугел. Някой, който се опитва да ни накара да мислим, че Бануел е убил Елизабет Ривърфорд. Който е да е бил, доста се е постарал. Направил е всичко както трябва, но е допуснал само една грешка: наредил е нещата така, че фотографията да показва огледален образ, а не би трябвало. Знаел е, че отпечатъкът на шията на г-ца Ривърфорд трябва да е обърнато изображение на истинския монограм. Затова е решил, че на снимката ще излезе огледален образ. Това е голямата му грешка. Като е поставил обърнати инициали на снимката, се е издал.
Тук се намеси Хугел.
— Дори аз не разбирам какво дрънка този патешки мозък. Имаме ясна снимка на шията на момичето. И на нея има инициали GB — това не е негатив, не е двоен негатив или дори троен негатив, или каквото там бръщолеви Литълмор. Просто GB. Това е доказателство, че Бануел е убиецът.
Настъпи кратка тишина, която наруши кметът.
— Детектив — каза той, — проследих мисълта ти, но трябва да призная, че толкова пъти обърнахте нещата, че се затруднявам да кажа кой е прав. Това ли е единствената причина, поради която смятате, че г-н Хугел е подправил доказателство? Възможно ли е г-н Хугел да е прав, че вашата снимка доказва, че Джордж Бануел е убиецът?
Литълмор се намръщи.
— Да видим — каза той. — Според мене има доста улики срещу г-н Бануел, не мислите ли? Г-н кмете, може ли да задам няколко въпроса на г-н Бануел?
— Да — отвърна Маклелън.
— Г-н Бануел, чувате ли ме?
— Какво искаш? — изръмжа той в отговор.
— Знаете ли, г-н Бануел, сега, като се замисля, съм напълно убеден, че можем да ви обвиним за убийството на г-ца Ривърфорд. Намерих тайния проход между апартаментите ви.
— Браво на тебе — отвърна Бануел.
