Fuldenses Annales, p. 359.
Абоба — Плиска, с. 190–1.
Край на Търновския надпис. Вж. с. 73.
Приемам годината, посочена от Златарски (История, I, 1, с. 317; Известия, с. 34). Вж. Абоба — Плиска, с. 236.
Theophylactus. Op. cit., p. 192.
На проблема Маламир — Пресиян се спирам по-подробно в Приложение VIII.
Абоба — Плиска, с. 191, 230—1. И Успенски, и Златарски, и Бъри превеждат неясната дума „?????????“ като „водопровод“.
Приемайки, че тази река е Дунав, Бъри, (Цит. съч., с. 371) създава ненужни усложнения и напълно обърква географията на този епизод. Това, че името на реката не е посочено, не означава непременно, че става дума за последната спомената река.
Leo Grammaticus, p. 232; Logothete (славянски превод), pp. 101—2; Theophanes Continuants, p. 216; Bury, loc. cit.: Златарски. История, I. 1, с. 339—40. Установяването на годината е свързано с известни затруднения. В славянския превод на Логотет името на хана е Владимир; вероятно Маламир е объркан със сина на Борис, Владимир. Бъри и Златарски посочват 836 г., Бъри — за да спази своята хронология на живота на Василий I, а Златарски — за да може да вмъкне този епизод в управлението на Маламир, преди да го е наследил Пресиян. И двата довода ми се струват несъстоятелни. Brooks (В. Z. XX) доказва, че Василий е роден далеч по-късно, а освен това съм на мнение, че Пресиян изобщо не е бил хан. Но както посочва Бъри (Цит. съч., р. IX), вероятно може да се вярва на преданието, разказано в биографията на Василий, че това изгнаничество е продължило 23 години, макар че на Василий, както и на други личности, се приписват някои чужди дела. Вероятно това изгнаничество е било по времето на баща му или на някой негов по-възрастен брат.
Солунският поход се споменава в историята за Кордил и неговите „македонци“ (вж. предходната бележка). Присъединяването на Сердика вероятно е станало по това време: докато с договора от 816 г. Сердика и Филипопол изглежда са били оставени разрушени, без да бъдат включени в българските предели, то по време на войната със сърбите Сердика вече трябва да е била в български ръце. Това е единственият момент, когато е могло да стане присъединяването. Твърде вероятно е и някое подобно присъединяване на територии да е било главната причина за българо-сръбската война (вж. по-долу).
Annales Fuldenses, p. 364.
De Administrando Imperio, p. 154. (Вж. Приложение VIII). Придържам ce към годините, посочени от Златарски (Цит. съч., с 346), но те не могат да се установят със сигурност.
Georgius Contini’atus, p. 821; Logothete (славянски превод), р. 103. Присъединявам се към становището на Бъри (Цит, съч., с 372—3) и Златарски (Цит. съч., с 350), че надписът от Филипи (открит от Вилоазон) и Шуменският надпис се отнасят до този поход. (Абоба — Плиска, с. 233). От втория надпис става ясно, че Филипопол е бил присъединен към България именно тогава; споменават се също Проват и Бурдизо — по начин, от който може да се предположи, че именно те са крепостите, за които загатва Логотет.
Theophylactus, pp. 192 ff. Според Теофилакт Български Енравота е умрял три години преди Маламир. Смятам, че Маламир е бил принуден да убие брат си не толкова от религиозни
