съображения, колкото заради предателството му. Тази мъченическа смърт е била изолиран случай.
За възкачването на Борис посочвам годината, дадена от Златарски (Известия, с 45—7). Тя вероятно е точна, тъй като се знае, че през същата година Борис е изпратил пратеници в Германия, а освен това тя съвпада с годината, посочена от Теофилакт (с. 201). У гръцките автори името му се появява в различни варианти: ???????, ???????, ??????? и ??????? (а също и неправилно изписано — веднъж като ??????? и веднъж като ???????); а в ранните славянски преводи — Бориш и Борис. В надписите от негово време името му е ?????.
Genesius (p. 85—6) разказва историята за посланието на Теодора, но не споменава името на хана. Theophanes Continuants, pp. 162—5, я преразказва, като нарича хана Борис (???????) и я свързва с Борисовото покръстване, заради което Теодора отстъпила тази територия. Но Теодора била свалена от престола през 856 г. — седем години преди покръстването на Борис. Вероятно имперските хронисти дават по-точни сведения по отношение на императора или императрицата, отстъпила територията, отколкото относно такива полувътрешни работи на България като покръстването. Освен това, посланието на Теодора, макар и да е интересно като епизод и сигурно не е лишено от истина, едва ли само по себе си би спряло един амбициозен български владетел. От споменаването на договора може да се съди, че епизодът е станал скоро след като Борис е поел управлението, когато договорът на Маламир вероятно е трябвало да бъде подновен. Въз основа на това се присъединявам към Златарски (Известия, с 54 сл.; История, I, 2, с 2 сл.), който разглежда тези събития отделно от покръстването и ги отнася към началните години на Борисовото управление — вероятно 852 г. Приемам и географските данни на Златарски за отстъпената територия (Известия, цит. място). Старото становище, че проходът ?????? всъщност е Верегава. очевидно е несъстоятелно.
Annales Bertiniani, p. 448; De Administrando Imperio, pp. 150—1. Смятам, че тук става дума за същата война, в която Борис се опитал да отнеме Хърватско от франките, затова техните летописци я отбелязват като война срещу тяхната държава. Хърватия, за която се говори, би трябвало да е Панонска Хърватия, а не Далматинска Хърватия — т.е. княжеството на Ратимир, а не на Търпимир, както твърдят Златарски (История, I, 2, с 8—9) и Дворник (Цит. съч., с 54). За да стигне до Далматинска Хърватия, Борис би трябвало да мине или през Сърбия, или през Панонска Хърватия. Не е необходимо и да се назовават славяните, споменати като съюзници на Борис, моравци — както правят Златарски (Цит. съч., с 7) и Бъри (Цит. съч., с 383). Моравците вече са били достатъчно добре известни на франкските аналисти и те са могли да ги назоват по име, а не с общото наименование „славяни“. „??????? ?????“, който според Теофилакт (цит. място) покрил цяла България при поемането ва властта от Борис, вероятно означава франкските победи в тази война.
Табари, у Васильев. Византия и арабы, I, Приложения, с 57.
De Administrando Imperio, pp. 154—5. Годината на войната е несигурна: някои автори (напр. Rambaud, p. 462) я отнасят едва към 887 г. Но от разказа на Константин Багренородни се подразбира, че войната се е водила скоро след смъртта на Властимир (около 845—850 г.), освен това не е възможно тя да се е водила непосредствено след покръстването (863 г.), тъй като за тези години имаме достатъчно подробни сведения. От друга страна, Борис е бил достатъчно възрастен, за да има син, годен да воюва (у Константин името Властимир е написано погрешно вместо Владимир). А като се има пред вид, че Борис е умреш през 907 г., войната не би могла да се е водила много преди 863 г. Смятам, че е най-добре тя да се свърже със загадъчното пратеничество от 860 г. България винаги се опитвала да предотврати сключването на съюз между Константинопол и сърбите.
Запазили се само титлите и собствените имена. Никога не е бил правен опит да се създаде азбука на езика на прабългарите.
Броят на комитетите, на които е била разделена България (десет) е известен от сведенията за бунта на болярите срещу покръстването (вж. по-долу, с 93).
Плиска е единственият дворец, където досега са били извършени системни разкопки, с изключение на Преслав в Добруджа, който е от прекалено ранна епоха, за да има достатъчно останки, представляващи интерес. Във Велики Преслав разкопките едва сега достигат до най-ранния пласт, но почти със сигурност той е бил построен на същия принцип, както и Плиска.
Nicolaus I Papa. Response, cap. VI, p. 572.
Theophylactus, Archiepiscopus Bulgarus, p. 189; Nicolaus I Papa. Op. cit., cap. XXXIII, p. 580; вж. по-горе, с. 72.
Абоба — Плиска, с. 104 ел.
Nicolaus I Papa. Op. cit., cap. LXXXVI, p. 595.
