поклони и се оттегли безшумно.
Йона бе сложила брадичка на скръстените си ръце и гледаше Асмо втренчено в очите. Устните й бяха разтворени. Тя отметна назад косата си, която се разпиля по раменете й, и се наклони към него.
Той взе лицето й в ръцете си, но едно чуждо, необяснимо чувство се примеси и му пречеше да мисли само за нея и да забрави всичко друго. Нима го смущаваше съвършенството, с което тя се стремеше да го съблазни, или… Мислите му се объркаха.
Златната ивица на затвореното до горе кимоно на Йона започна да се разтваря. Магнитната пластинка се раздели, освободи врата, кожата с бронзов цвят, основата на гърдите. Деколтето ставаше все по- дълбоко, спускаше се все по-надолу.
С бързо движение тя се обърна и му подаде димящото питие.
— За нашата любов — прошепна тя над ръба на медния съд. Очите й блестяха.
Съпротивата му се сломи. Той небрежно бутна съда встрани и я сграбчи в прегръдките си. Не забеляза, че с това движение бе съборил напитката от масата.
6.
Асмо седеше в леглото с въздушен матрак и препрочиташе онова, което си бе отбелязал с цветен молив върху блок с хартия за рисуване.
Зем е изкуствен мозък на биологична основа, кефалоид от трето равнище.
Зем е второто аз на всеки дафотил, свързано неразривно с неговата личност.
Зем е личната електронна памет на всеки дафотил, която съхранява неговите мисли и сетивни възприятия и ги пази от чужд поглед.
Зем предава информация между дафотила и електронната памет, съхранява съвкупността от познания в областта на естествените науки и опита на дафотила, докато същите бъдат изведени от личната електронна памет.
Зеко е уред за предаване и приемане, конструиран на базата на биотристор, подхранван чрез биотоковете на носителя си. При желание той предава мисли и сетивни възприятия.
Зеко свързва дафотила със Зем.
Зеко свързва дафотилите помежду им.
Зеко свързва дафотилите със зерматите.
Асмо откъсна страницата и я смачка на топче. Първо, трябваше да свикне, че повече не е необходимо да преуморява паметта си, тъй като за това имаше на разположение изкуствен мозък. Всички мисли и сетивни възприятия, които считаше за важни, можеха да бъдат съхранени и по всяко време незабавно отново възстановени.
В стаята влезе момиче с розова кожа, облечено в бански костюм.
— Добро утро, минхер Асмо — зачурулика тя, — и много любов — поклони се и погледна с лъчезарна усмивка. — Имате ли специални желания, минхер?
— Баня и закуска.
— Без масаж? — попита уплашено тя.
— Е, добре — каза той. — С масаж.
Тя кимна, отвори вратата към терасата на покрива, плъзна една от стените на стаята встрани, разпръсна ухаещи цветчета в басейна за плуване, придвижи количка за масаж на колела, приготви хавлиени кърпи и козметични препарати.
Бе прелестно създание. Работата й напомняше танц, така грациозни и леки бяха движенията й. После отвори шахта, събра дрехите на Асмо и ги хвърли вътре.
— Хей, ти! — каза възмутено той. — Защо ми изхвърляш новия костюм?
— Ползуваната дреха е вече отпадък, минхер — отвърна тя чуруликайки.
Възглавницата и покривката от леглото също попаднаха в шахтата.
— Костюмът бе още в безупречен вид — промърмори той.
Тя се усмихна пленително.
— Беше изпрашен.
— Можеше да се изчетка.
Любезно поклащане на глава.
— Това не е хигиенично, минхер.
— На мене пък изхвърлянето ми се струва напълно неразумно разточителство.
— Тъкмо обратното, икономически е много изгодно. Равновесието между потребление и производство би се нарушило, ако нещата се използуват твърде дълго.
— Е, добре, тогава ще трябва да свикна. Но какво става, ако искам да задържа костюма си, когато ми харесва.
— Тогава давате на вашия информатор указание, че го искате като сувенир.
— Благодаря — каза Асмо и скочи в басейна за плуване.
След банята, докато лежеше по корем върху плота за масажи, оставил да мачкат мускулите му и да го разтриват с масла и есенции, той чу до ухото си гласа на Йона, който звучеше като ехо.
— Добро утро, скъпи! Добре ли спа? Можем ли да те очакваме след двадесетина минути за закуска?
— Защо не дойдеш в стаята ми?
— Преди час бях при тебе. Ти още спеше. Междувременно изиграх една партия делфинполо. Взимай пример от мен.
— Трябвало е да ме събудиш.
Тя се засмя.
— Това би било живо насилие. Сега се преобличам и отивам в Къщата на лилиите. Ти, надявам се, си спомняш, че в девет часа там имаме уговорена среща за закуска.
— В същност колко е сега часът?
— Малко след осем и половина. Защо питаш мен?
— Нямам часовник.
— Но, скъпи! Часа ще ти каже Зем. Ако искаш, с точност до части от секундата.
— Ясно. А как ще намеря Къщата на лилиите?
— На Ник е наредено да те придружи. Когато се приготвиш, трябва само да го повикаш.
Масажът бе свършен. Асмо отказа специалните грижи за косата си, а също и педикюра и маникюра, когато разбра, че за тези процедури бяха необходими часове. Момичето прие отказа с очарователна усмивка, но той остана с чувството, че го взе за съвсем занемарена личност.
Започна парадът на манекените. След известно време Асмо откри тъмносиня униформа със сребърни копчета, която му се стори подходяща. Шарените подложки за ордени, сабята и белите ръкавици от кожа хвърли в шахтата за отпадъци. Момичето му помогна да се облече. Когато бе вече готов, застана пред огледалото и откъсна еполетите. Доволен от направеното, кимна сам на себе си, освободи момичето и повика Ник.
Те се изкачиха със стъкления асансьор няколко етажа нагоре. Скоро се озоваха в хълмиста градинска местност, сред която се издигаше постройка, напомняща гигантски пудинг. Въздухът бе наситен със сладникави аромати. Накъдето и да погледнеш — терасовидни градини с цъфтящи лилии.
Ник го преведе през стълбище, оградено от водни струи, след това през въртящи се около оста си стъклени плоскости. Стигнаха до трапезария, залята от светлина. Масите и креслата имаха форма на чашка на лилия. Едва бяха влезли, когато Зеко-глас на жена заговори на Асмо.
— Къде сте? — попита той и се огледа наоколо.
От една от масите се надигна жена. Тя носеше зелен, обшит с перли костюм от материя като тюл, червеникавата й коса блестеше на слънцето. Усмихната, тя тръгна към него и му подаде ръка.
— Добре, че дойдохте. Вече започвах да скучая — тя го завъртя и го заоглежда с критичен поглед от всички страни. — Изглеждате добре — каза тя, — може би прекалено строг. С малко фантазия, може би с ешарп и чифт златни еполети от цялата работа би излязло нещо.
— Мислите ли? — попита той любезно. — Но тъй като без друго говорим на тази тема, вие защо не сте руса, както бяхте вчера, Лука? Щеше да подхожда по-добре на синята ми униформа.
