— Мисля, че ще се разбираме — в очите й проблесна присмех. Тя го взе за ръка и го поведе след себе си. — Искате ли да закусите с мене, или предпочитате да чакате другите?
— Благодаря, ще чакам.
— Приятно ли прекарахте първата си нощ? Асмо сви рамене и промърмори нещо неясно.
— Йона е прелестна жена.
Смехът й бе чист като мънисто, странно противоположен на дълбокия й глас.
Седнаха. Лука продължи закуската си. Тя се отдаде изцяло на пастета, който с полупритворени очи топеше върху езика си.
— Впрочем обичам мъжете, които могат да се изчервяват.
Асмо мълчеше и копнееше за мига, в който Йона щеше да се появи. Защо в същност още не бе тук? В нейно присъствие може би и с Лука можеше да се води разумен разговор. Дали да я повика чрез Зеко?
— Все пак няма ли да вземете нещо? — прекъсна тя мислите му. — Папагаите са чудесни — тя посочи съда с плодове, които с разкошните си цветове напомняха тропически птици.
Той направи вътрешно усилие.
— Как се ядат? С нож и вилица ли?
— Слагат се върху десертна чиния, обвивката им се отваря с нож и съдържанието се поставя в устата с лъжица.
Асмо кимна, взе един плод, претегли го шеговито в ръката си и отхапа здравата от него. Червен сок бликна върху масата и потече от ръката и ръкавите му. Невъзмутимо той отхапа втори път.
— Действително превъзходно — каза той и задъвка с наслада.
Лука избухна в звучен смях.
— Не съществува нищо по-хубаво от гневния мъж! — От смях очите й се напълниха със сълзи.
Келнер се втурна със салфетка и съд с вода и започна усърдно да подсушава ръцете на Асмо.
Той издърпа салфетката от ръката му и изръмжа:
— Сам ще се избърша.
Келнерът се оттегли с поклон.
— Извинете — каза Лука, — не можех да предположа, че помощта на зермата ви е неприятна.
— Нима вие го повикахте?
Тя започна да се смее.
— Все още трябва да се грижа за вас.
Той замълча ядосан. Защо в същност тя се смееше? Грешка ли беше направил? Постепенно Лука започна да му лази по нервите с агресивната си уста и с глупавия си смях.
Изглежда, тя четеше мислите му като по книга.
— Каква е причината, че не можете да ме търпите? — Тя иронично сви устни. — Засегнала ли съм ви с нещо или просто не съм вашият тип?
— За да реша един така важен въпрос, би трябвало да ви опозная по-добре, Лука — каза с внезапна сърдечност той.
Тя го погледна изпитателно. Като че ли за първи път не бе наясно как стоят нещата.
— Наистина ли смятате така, Асмо?
— Винаги съм се интересувал от хора, които се държат така ужасно надменно. Ще ми се да открия какви слабости и комплекси прикриват чрез това.
Тя не отговори веднага.
— Може би нещо съм сбъркала — каза накрая Лука. В гласа й имаше сериозност, непозната за Асмо. — Вие търсите проблеми там, където няма такива. Сигурно сте разбрали бързо няколкото правила за общуване с дафотилите. По принцип всичко е съвсем просто. Всеки може да прави каквото му се иска, докато не противоречи на другите.
Асмо се усмихна. Най-сетне тя показа готовност за разумен разговор. Искаше му се да използува тази възможност, преди да е сменила намерението си.
— Струва ми се, че опростявате нещата. Какво се случва на дафотила, който нарушава правилата?
— Как така? — тя го погледна в недоумение. — Това изобщо не е възможно.
— Нима искате да кажете, Лука, че моралът на дафотилите е дотолкова усъвършенствуван, че всички доброволно, без каквото и да е насилие, следват законите?
— Не, представите ви са съвсем погрешни — тя повдигна безпомощно рамене. — Как да ви обясня? Освен КАПИНОМА други закони и наредби не съществуват, а само няколко правила, които изисква добрият тон. Всичко това, разбира се, няма нищо общо с морала.
— Не ви разбирам. Та всички дафотили не могат да бъдат ангели, това ще рече, че е възможно някои техни действия да са против интересите на мнозинството. Кой предотвратява това? И как? С какви наказания?
Лука въздъхна, като да бе отчаяна.
— Наистина човек трябва да се пази от вас. От всяка полусериозна забележка вие веднага правите проблем. Не съществуват закони, не съществуват наказания, не съществува морал. Избийте си всичко това от главата.
Той я изгледа недоумяващо.
— Много просто — продължи тя, — дафотилите не са в състояние да извършат неправда. Не съществуват предпоставки за това.
— Все още всичко ми е твърде неясно, но с времето ще го проумея. Обяснете ми поне още някои от правилата, които добрият тон изисква.
— Щом настоявате. Да започнем от нас двамата. Не се отказва на ничия молба без основателна причина. Например аз бих могла да кажа: попитайте вашия информатор за правилата в обществото Но не го казвам от чиста учтивост. Впрочем без убедителна причина никой не може да се накара да направи нещо, а още по-малко, когато и без чужда помощ можеш да постигнеш целта си.
— Извинете — каза той, не подхожда ли на добрия тон да не упрекваш някого за грешка, която е допуснал несъзнателно?
— Вие имате удивителна способност веднага да възприемате нещата. Достатъчни ли са ви вече моите съвети?
— Съвсем не.
— Добре, тогава чуйте няколко правила за любовта. Не обвързваш никого, като твърдиш, че обичаш само него. Не пиеш с никого конюликс, освен ако…
Асмо си спомни.
— Не е ли това едно питие, в което плуват бели кубчета, които изгарят със синкав пламък?
— Лука повдигна учудено вежди.
— Вече сте го пили?
— За съжаление, разсипах го.
— Кой ви го предложи? Или въпросът ми е нетактичен?
— Какво му е нетактичното? Освен Йона не познавам още никой друг.
Лука кимна и погледна навън към цъфтящите в градината лилии.
— Защо замълчахте? — попита той. — Какво има?
Тя поклати глава.
— Мина ми една мисъл, която е извън темата на разговора.
— Как стоят нещата с този конюликс?
— При случай на съмнение най-добре попитайте вашия информатор. Аз се показах твърде неумела, като недообучен зермат.
Тъкмо искаше да се обърне към Зем, когато една ръка докосна рамото му.
— Много любов и на двама ви — каза зад него Йона. — А, вече сте започнали със закуската.
Тя целуна Асмо, кимна приветливо към Лука и седна. Малко след това се появи и Зирто. Той размени няколко думи с един келнер, целуна ръка на Лука и Йона и поздрави Асмо със сдържан, коректен поклон.
— Радвам се да ви видя и от сърце вярвам, че ще станем добри приятели — гласът му звучеше приятно, малко патетично. — Ние ви казваме „добре дошъл“ и…
