изпълнение на тази си задача, че аз почти му завиждам.
Междувременно келнерите бяха отстранили следите от инцидента, бяха донесли нов шкаф за сервиране, нови чаши и прибори. Всичко ставаше спокойно и нормално. Те се държаха така, като че ли събитието изобщо не се бе случвало. Що се отнася до гостите — те бяха изчезнали. Съвзели се от преживения ужас, те крадешком, с плахи погледи се бяха измъкнали от трапезарията.
— Какво ли чувствуват сега келнерите? — запита Асмо.
— Абсолютно нищо. Изобщо не разбраха случилото се. То е извън сферата на представите им.
— Но мъртвият им бе познат?
— Разбира се, дотолкова, колкото им е познат столът или чинията. Като индивид той им бе безразличен. Те не познават чувството за общност, дори и когато години наред са работили заедно.
— Виждате ли — каза Лука, възвърнала самообладанието си, — зерматите са инструменти, машини за оказване услуги с образ на хора. Ще свикнете с това, Асмо, и скоро няма и на ум да ви идва да бъркате копието с оригинала.
— Човекът — поучително заговори Зирто — заема специално място в природата. Той е единственото същество с автономна воля. Пчелите и мравките например, които също живеят в общност, са елементи на биологична система, в която функционират, без да го съзнават сами. По същия начин функционира и зерматът. Той няма свободна воля, няма възможност за себепознание. С една дума, той е като мравките, които не искат нищо друго освен да следват програмираните си инстинкти. И което е още по-важно, отнета му е способността да се солидаризира, да открива в собствената си съдба тази на другаря си по вид. В това отношение зерматът е по-назад и от мравката. Необходимо е да е така. Колкото по-интелигентна е една машина, толкова по-сериозно трябва да се вземат мерки, за да остане изолирана и да не развие социален инстинкт, който би я накарал да образува общност с машините от нейния вид.
— Как се създават зерматите? — попита Асмо. — Сами ли се размножават?
Лука се усмихна.
— Правят се от генетичен материал.
— Значи те са същества от плът и кръв — каза Асмо поривисто. — Чрез едно самоволно вмешателство, което е неоправдано и от морална, и от правна гледна точка, те са принизени до машини. Произхождат от човека и затова с тях трябва да се отнасят като с хора.
— О, съвсем не. Те се произвеждат в реторта. Зерматите са биологична система, която е сходна по функции на дафотилите, нищо повече.
— Сходна по функции система! Като измислите някакво абстрактно наименование, си въобразявате, че с това отнемате всички права на зерматите.
— Но какви права има една машина? Най-много правото на приток на енергия и материал, за да може да функционира.
— Това е варварщина! — каза възмутено Асмо. — С няколко евтини софизма вие изопачавате фактите. Вие сте превърнали зерматите в роби.
Йона снизходително поклати глава.
— Моля те, не ми се сърди, Асмо, но ти разсъждаваш погрешно. Моралните стойности от едно отминало време не могат да бъдат пренесени върху настоящето. Светът се е променил, а с него и това, което е добро и зло.
— Човекът си остава човек — вчера, днес и утре.
— По този въпрос сме на едно мнение — съгласи се Зирто, — само че зерматите не са дафотили. Те не притежават самостоятелна воля. Това е решаващата разлика. Тревогата ви е неоснователна, Асмо, тъй като без съмнение зерматите изпитват от съществуването си върховно щастие. Психиката, характерът, способностите им са определени от изпълнението на специалната задача и за тях тя е едновременно необходимост и радост, и, може да се каже, е цел на всичките им желания.
— Щом като съществуването на зерматите е така идеално и желателно, защо тогава изобщо има дафотили? Защо и вие не се превърнете в зермати?
— Защото сме по-щастливи и от зерматите — каза Лука с особена усмивка. — Нашите психически и физически заложби са облагородени, за да можем по-добре да изпитваме насладите на живота. Материалните блага съществуват в изобилие. Няма войни, няма държави, няма армии, нито политически и икономически съперничества. Всичко е решено абсолютно съвършено. Кой не би искал да бъде щастлив в този рай?
— И което е най-хубавото — прибави Зирто, — евгениката ни е дарила с блокиране на инстинктите. Оскърбителната употреба на сила срещу живи същества е невъзможна за нас. Представете си колко това е и икономично — предотвратено е дори преднамереното разрушаване на предмети.
— Ти виждаш — каза Йона — как мъдростта на нашите прадеди аслотите ни е направила съвършени и ни е предпазила от всички опасности, дори и от самите нас. Ти си по-зле. Затова пък разполагаш с едно малко предимство — можеш да действуваш.
Асмо ги изгледа замислено. Изказванията на събеседниците му се струваха несвързани и нелогични. Те говореха, като че ли сами искаха да се заблудят в нещо — може би в несправедливостта си по отношение на зерматите.
Той кимна.
— Постепенно разбирам. Какво очаквахте от мен? Да извърша нещо, което вие не сте в състояние да сторите?
— Отгатна! — извикаха тримата в един глас.
7.
С функрафт те се плъзнаха под надземната градска железница на тридесет и втората плоскост. Превозното средство имаше овалната форма и меката заобленост на надуваема лодка. Прозрачната врата бе издърпана навътре и Асмо се наслаждаваше на невъзпрепятствуваната видимост към постройките и улиците на града.
Намираха се във вътрешността на планински масив с форма на пръстен, с височина четири километра или тридесет и три плоскости, ширина два и обиколка — двадесет и пет километра. Климатът бе превъзходен. През деня грееше меко слънце, което обгаряше, без да досажда с жегата си. През нощта блестяха звезди по изкуствения небосвод. Два пъти седмично, в точно определено време, валеше дъжд.
Градът, построен нагъсто, бе изпълнен с живот и деятелност. Между многоетажните жилищни сгради се намираха миниатюрни романтични местности, кортове с игрища за игри с топка, по-малки и по-големи езера с цветни водопади.
Лифтове, ескалатори и подвижни ленти стигаха до всеки етаж и до всяка къща. Спирките на подземната транспортна железница служеха за свръзка с външния вят. Липсваха пътни разписания и чакане, на всяка спирка имаше достатъчно кабини. Без прекачване можеше да се достигне до всяко място, до което пожелаеш, тъй като подземната транспортна система обгръщаше цялата планета. Тя се управляваше по електронен път и действуваше безотказно, независима от промените във времето и решенията на човека.
Смаян, Асмо гледаше всичко това, което се разкриваше пред очите му. То му се струваше като райската градина — недействително и приказно. Но след това се улови, че мислите му не бяха тук, а при келнера, когото бе убил. Как можа да се впусне в този съмнителен експеримент? Грешката бе само негова. Той бе изпълнен с яд. А сега? Какво възнамеряваха да правят с него? Какво представляваше чудото, голямото откровение, което му бяха обещали, когато достигнат целта на пътуването? Замислен, той наблюдаваше сменящия се пейзаж.
Всичко наоколо бе покрито със зеленина и цветове. Зданията бяха обхванати от пълзящи растения. Парковете гъмжаха от всевъзможни видове птици, пеперуди, мечки, миниатюрни кенгурута, понита, тюлени, делфини.
Всяко животно, всеки клон, всяко цвете хармонично се свързваше с околната среда. Като че ли нищо не бе случайно. Не се виждаше изсъхнал лист или увяхнал цвят, нито болно или некрасиво същество. Всичко изглеждаше свежо, ново-новеничко и подредено, като че ш създателите на този райски свят едва преди
